Планината Бурхан-Халдун се намира в североизточната част на Монголия, в провинция Хентий, на територията на природния резерват Хан-Хентей. Бурхан Халдун има формата на полумесец, върхът му е на 2362 метра надморска височина, по склоновете на планината произлизат реките Онон и Херлен.

Планината се смята за свещена от монголите – в подножието й е номадът на предците на Чингис хан, по склоновете на планината младият Темуджин се е скрил от смъртните врагове на семейството си – меркитите и според една от многото версии, неговите тук се намира и гробът.

Приживе Чингис хан обявява планината Бурхан Халдун за свещена и завещава на потомците си да почитат и почитат планината: “Нека да й се покланяме всяка сутрин и да отправяме молитви всеки ден. Нека потомците на моите потомци разберат!” Има много версии за местоположението на гроба на Чингис хан; много търсещи погребението му вярват, че първият Велик хан на Монголската империя е погребан на свещената планина Бурхан Халдун.

В книгата „Сборник от хроники“, посветена на историята на Монголската империя, персийският историк и държавник Рашид ад-Дин, живял през втората половина на 13-ти – началото на 14-ти век, пише, че самият Чингис хан е избрал планината Бурхан Халдун като място за неговото погребение. Веднъж по време на лов той слезе от коня до една самотна върба и каза: “Този район е подходящ за моето погребение! Нека се празнува!” Всъщност мястото на погребението на Чингис хан е неизвестно и гробът му все още не е намерен. В хрониката „Тайната легенда на монголите“ се казва, че Чингис хан умира през 1227 г., по време на военна кампания срещу тангутското кралство, непосредствено след падането на столицата Жонгсин. Тялото му е откарано в Бурхан Халдун на повече от 1500 километра, за да не бъде намерен и осквернен гробът, няколко пъти над него е карано стадо коне, след което е засадено с дървета. Гробницата на Великия хан беше охранявана от хиляда урянхайски воини, които не напуснаха планината за минута. Хрониките разказват, че синът на Чингис хан Толуй и неговите внуци, великият хан Монгке и хановете Арик-Буга и Хубилай, също са погребани на склоновете на планината Бурхан Халдун. Гробното място, наречено Големия резерват, в крайна сметка обрасло с гъста гора и скоро самите пазачи вече не могат да намерят мястото на погребението на Чингис хан. На върха, по склоновете и в подножието на планината има много светилища (ову), планината се почита, носят се дарове и се почитат. През 2015 г. свещената планина Бурхан Халдун е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Чингис хан е хан на Монголите, монголски държавник, основал Монголската империя, най-голямата държава в човешката история. Той изгражда силна армия, основаваща се на меритокрацията, и използва блестяща организация и тактика, превръщайки се в един от най-успешните военачалници в историята.

В Монголия той е смятан за национален герой и е наричан „баща на монголската нация“. Той обединява монголите и сродните им племена от Централна Азия, създавайки нова обща идентичност, преодоляла племенната разпокъсаност.

Започвайки със завладяването на Западна Ся и Дзин в Китай и укрепвайки държавата с нови завоевания, сред които Хорезмия, Чингис хан поставя основите на империя, оставила незаличими следи в световната история. Няколко века монголско управление в Евразия коренно променят демографията и геополитиката в тези райони. При своя разцвет Монголската империя включва големи части от днешните Китай, Монголия, Русия, Корея, Азербайджан, Армения, Грузия, Сирия, Турция, Ирак, Иран, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Туркменистан, Пакистан, Палестина, Кувейт.

Сведенията за първите години на Чингис хан са малко и няколкото източника, хвърлящи светлина върху този период се разминават върху много основни факти. Той вероятно е роден през 1162 г. в планинската област Бурхан Халдун, близо до реките Онон и Херлен. Точното място е неизвестно, като различни хипотези го поставят от двете страни на днешната руско-монголска граница.

Според Тайната история на монголите Темуджин е роден със съсирек на юмрука, което е знак, че е предопределен да бъде велик лидер. Чингис хан е най-възрастният син на Есугей от рода Борджигин, внук на общомонголския хан Хабул и водач на племето на киядите, който по това време е васал на кераитите. Наречен е Темуджин, на името на пленен от баща му водач на татарите. Името подсказва, че може да произхожда от семейство на ковачи. Според Тайната история на монголите Темуджин е синеок.

Както повечето номади, детството на Темуджин е трудно. На 9 години той е оставен в семейството на Бьорте от рода Конкират, за която е предвидено да се ожени три години по-късно. По това време баща му е отровен от татарите, които са дългогодишни врагове на монголците. След като разбира това, Темуджин се връща в дома си за да поеме мястото на баща си. Племето отказва да бъде водено от малко момче и семейството му е изоставено.

През следващите няколко години Темуджин, майка му Хулун, братята му Имад, Хаджиун и Темуге, сестра му Темулен и полубратята му Бехтер и Белгутей живеят като номади и се прехранват главно с диви плодове и лов на дребни животни. При спор за подялбата на улова Темуджин убива Бехтер, но въпреки строгите упреци на майка си никога не изказва съжаление за това.

През 1182 Темуджин е пленен от съперническия монголски род Тайчиут. Те планират да го убият, но той успява да се освободи с помощта на симпатизиращи му хора от рода. През този период Темуджин се сприятелява с бъдещите си военачалници Джелме и Борчу, както и с Джамука, с когото стават кръвни братя.

По това време племенните съюзи в Монголия не са обединени политически. Обикновено временни съюзи са създавани чрез уредени бракове. По време на израстването си Темуджин наблюдава тежкият политически климат в Монголия, включващ племенни войни, кражби, нападения, корупция и отмъщение между различните племена. Всичко това се усложнява от намесите на китайските династии от юг. Майка му го учи за нестабилната политика на Монголия, най-вече за нуждата от съюзи.

На около 16 години Темуджин се жени за Бьорте, както е планирано от години като част от съюз между родовете. По-късно тя е отвлечена от меркитите, племе, с което родът Борджигин е в отдавнашна вражда. С помощта на Джамука и владетеля на кераитите Ван хан, Темуджин успява да освободи жена си. Въпреки многобройните си наложници, Чингис хан признава за свои наследници само децата си от Бьорте. Първият му син, Джучи, се ражда девет месеца след нейното освобождаване, но въпреки това самият Чингис хан никога не поставя под съмнение бащинството си. Въпреки различните спекулации Бьорте е единствената му кралица, въпреки че Темуджин спазва традицията като има няколко морганатични брака. Чингис хан има много деца от другите му бракове, но те са изключени от наследството му. Докато имената на синовете му са добре документирани, тези на дъщерите му не са. Имената на шест от дъщерите му са запазени, но точната бройка не се знае.

Монголската империя, създадена от Чингис хан през 1206, граничи на юг с държавите на джурчените (Дзин) и тангутите (Западна Ся). Първите от десетилетия държат в зависимост монголските племена, подклаждайки конфликтите между тях и дори екзекутирайки някои монголски ханове. Тангутите са по-слаби и Чингис хан решава да нападне първо тях, разчитайки, че младият владетел на Дзин няма да ги подпомогне.

През 1209 Чингис хан предприема поход срещу Западна Ся в днешните провинции Гансу и Шенси. Императорът на Дзин отказва да изпрати помощ. Въпреки трудностите при превземането на укрепените градове, монголите надделяват и тангутският император Сяндзун е принуден да се признае за васал на Чингис хан.

През 1211 Чингис хан започва война срещу джурчените и в решителната битка в Прохода на язовците им нанася тежко поражение. През 1213 монголите пресичат Китайската стена и през 1215 обсаждат, превземат и разрушават столицата на Дзин Яндзин (днешен Пекин). Това принуждава император Сюан Дзун да премести столицата си на юг в Кайфен.

Походи през 1223 – 1225. След завладяването на Хорезмия, Чингис хан събира войската си в Персия и Армения. По предложение на Субетей монголската армия се разделя на две части. През 1223 Чингис хан, предвождащ главната армия, предприема поход в Афганистан, Северна Индия и Иран. Той разгромява всички армии, които отказват да му се подчинят. Към Монголската империя трайно са присъединени Трансоксиана и Персия.

Междувременно двадесетхиляден корпус, командван от Субетей и Джебе, преминава през Грузия и превзема генуезката колония Кафа в Крим. Така монголците за пръв път достигат до Европа. На връщане войските на Субетей атакуват съюзническите сили на куманите и 80 000 киевски руси. Субетей изпраща емисари до славянските свещеници, за да иска мир, но те са екзекутирани. Монголците побеждават войската на киевците в битката при река Калка, но са победени от волжките българи в битката при завоя на Самара. Руските принцове молят за мир. Субетей се съгласява, но отказва да ги помилва. Принцовете са убити безкръвно, както повелява монголската традиция.

Монголците научават от своите пленници за изобилните зелени пасища отвъд българската територия, което позволява планирането на инвазията на Унгария и Европа. Скоро след това Чингис хан извиква Субетей обратно. По пътя към Монголия Джебе загива. Походът на Субетей и Джебе, в който те обграждат цялото Каспийско море, побеждавайки всички армии по пътя си, с изключение на волжите българи, остава несравним до този ден. Новини за триумфите на монголците достигат до Европа. Тези две кампании се считат за разузнавателни мисии, които целя да проучат политическите и културните елементи на районите. През 1225 двете дивизии се връщат в Монголия. Тези нашествия добавят Централна Азия и Персия към пределите на империята, докато унищоват всяка съпротива по пътя си. По-късно под властта внукът Чингис хан Бату хан и Златната орда, монголците ще се завърнат за да завладеят Волжка България и Киевска Рус през 1237 г., като завършват кампанията си през 1240 година.

Смърт и погребение На 18 август 1227, по време на последната си война със Западна Ся, Чингис хан умира. Причината за смъртта му е несигурна. Според една версия, той пада от коня си, поради напреднала възраст и физическа умора, като някои съвременници споменават пророчества на негови противници за това. Според Галицийско-волинската хроника, той е убит от тангутите. Съществува и легенда, че една тангутска принцеса, за да отмъсти за страната си и да попречи на собственото си изнасилване, кастрира Чингис хан със скрит нож, след което той не успява да се възстанови и умира.

Чингис хан настоява да бъде погребан без обозначения на гроба. След смъртта му тялото му е върнато в Монголия, вероятно в родното му място близо до река Онон. Според легендата погребалният ескорт избива всички по пътя си, за да запази в тайна мястото, където е погребан. Друг фолклорен разказ твърди, че една река е отклонена, така че да тече над гроба му, за да го скрие. Гробът на Чингис хан не е открит до днес. Мавзолеят на Чингис хан е паметник в негова чест, но той не е погребан там.

Още преди смъртта си Чингис хан разделя Монголската империя между четиримата си сина Угедей, Чагатай, Толуй и Джучи. Тъй като Джучи умира преди баща си, неговият дял е получен от синовете му Бату и Орда. Отделните ханове управляват сравнително обособени части от огромната държава, като се смятат за подчинени на великия хан, какъвто първоначално става Угедей.

Областите, които получават четиримата братя са:

  • Наследниците на Джучи получава северозападните области – Синя орда (Бату) и Бяла орда (Орда), които по-късно са обединени в Златната орда
  • Чагатай получава Средна Азия и Северен Иран – Чагатайско ханство
  • Угедей става велик хан и получава монголските владения в Китай – бъдещата империя Юан
  • Най-малкият, Толуй, получава Монголия със столицата Каракорум

Чингис хан разделя и армията между своите наследници. Толуй получава 100 хиляди души, включително ядрото на монголската кавалерия. Джучи, Чагатай, Угедей и Геледжян, син на Чингис хан от Кулан, получават по 4 хиляди, а майка му и потомците на тримата му братя – по 3 хиляди.


Невероятният успех на монголските сили се дължи на два основни фактора – числеността на войската и добре координираните им бойни действия. Чингис Хан и неговите пълководци стават известни както със своята жестокост, така и с навика си да присъединяват към ордата си всеки желаещ от новопокорените земи. Така степните нашественици се сдобиват не само с на практика неизчерпаем запас от боеспособни мъже, но и с експерти в областта на военната тактика, обсадната архитектура, разпределение на ресурсите и полевата медицина.

Именно затова историците определят военната медицина на монголските нашественици като адаптивна. Заради множеството покорени територии и тяхното културно разнообразие завоевателите се сдобиват с лекари, практикуващи трите основни доктрини в Евразия – Китайската традиционна медицина, индийската Аюрведа (нейният тибетски вариант) и Западната медицина, основана на трудовете на Хипократ и Гален.

Именно затова е доста трудно да се определи кои от описаните лечителски практики са типични за монголската култура и кои са извършени от присъединени към войската чуждестранни медици. За да направят това, учените сравняват описаните процедури с медицински текстове от Тибет, Китай и Европа и следят дали тази практика е описана в някой от трудовете. Другият метод е да се сравняват интервенциите с практиките на изолираните номадски народи, които съществуват в азиатските степи до 20-ти век.

По записките на хронистите, описващи живота на Чингис Хан, става ясно, че воините от монголската орда имат някакви елементарни познания в областта на медицината. Това се разбира от няколко разказа, един от които е особено любопитен за съвременния читател. В него се споменава за рана във врата, която младият тогава хан получава в битка. Вождът не успява да стигне навреме до знахар, затова се опитва да спре кръвотечението с ръка. Щом се връща в лагера, един от пълководците му се втурва към него и започва да смуче с уста събралата се мръсна кръв, тъй като знае, че зацапаните рани могат да се възпалят.

Един от най-интересните описани методи за лечение на рани, характерни за монголите и заобикалящите ги степни племена, е затискането на ранения с прясно ощавена кожа. Тази практика се среща и до днес в селата на казахите от Източен Казахстан. Тя е описана в разкази за трима от генералите на монголската армия, които пострадват тежко в обсадата на китайския град Шаян. Те получават тежки рани от летящите откъм стените облаци от стрели.

За да имат шансове за оцеляване, в тяхна чест са заколени три бика. След това вътрешностите на животните са премахнати и пълководците са поставени в коремните кухини на зверовете. Целта на тази процедура е живителната сила на биковете да влезе чрез кръвта в раните на пострадалите воини. Интересното е, че нетрадиционният метод подейства и генералите се възстановяват успешно.

Подобна практика е описана и в други случаи, но най-често заколеното животно е овца. Раненият поставя вътре единствено пострадалия крайник или главата си. В други случаи кожата се одира и намята върху ранената област. Тъй като кравите и овцете са ценен източник на мляко и месо, подобна интервенция се извършва само за знатните военачалници в ордата.

Разбира се, тези ритуали са относително редки сред войската на монголския хан. Най-често раните са промивани с вода, билкова отвара или алкохол и превързвани с чист плат или кожена ивица. Според китайските хроники монголските жени са изключително сръчни в наместването на кости, тъй като номадският живот и непрестанната езда предразполагат към подобен тип контузии и в ежедневието.

За съжаление, или може би за щастие, комбинацията между традиционни похвати и чужди технологии се практикува единствено във военната сфера. Нито един от подчинените на Чингис Хан не се опитва да осъвремени или подобри цивилната администрация, социален строй и т.н. Затова веднага след смъртта на кръвожадния пълководец Монголската империя се разпада на няколко ханства, които едно по едно излизат от политическата сцена.