• Ангкор Ват е най-големият религиозен паметник на планетата.
  • Смята се, че изграждането на Ангкор Ват е отнело 35 години, 300 000 работници и 6 000 слона, според надписите.
  • Ангкор Ват е представен на флага на Камбоджа.

Ангкор Ват е храмов комплекс в град Ангкор в Камбоджа, смятан за най-големия религиозен паметник в света. Първоначално основан в началото на XII век като индуистки храм, към края на века той постепенно е превърнат в будистки.

Ангкор Ват е построен от владетеля на Кхмерската империя Суряварман II в началото на XII век в тогавашната столица Ясодхарапура (днешен Ангкор) като държавен храм и бъдещ мавзолей на монарха. Скъсвайки с шиваистичната традиция на предходните владетели, Суряварман посвещава храма на бог Вишну.

Ангкор Ват е най-добре запазеният храм в Ангкор и единственият, останал важен религиозен център от основаването си до наши дни. Сградата е образец на високия класически стил на кхмерската архитектура. Превърнала се в символ на Камбоджа, тя е изобразена на нейния национален флаг и е най-известната туристическа атракция на страната.

Ангкор Ват съчетава елементи на две основни форми на кхмерската храмова архитектура: храмът планина и по-късния галериен храм, основан на ранната дравидска архитектура с характерните джагати. По своя замисъл храмът трябва да символизира връх Меру, дом на девите в индуистката митология: оградени с ров и външна стена, дълга 3,6 km, във вътрешността му са разположени три правоъгълни галерии, всяка издигната над предходните. В центъра на храма се намира квинкункс от кули. За разлика от повечето ангкорски храмове, Ангкор Ват е ориентиран на запад, като и днес изследователите спорят за значението на този факт. Храмът е предмет на възхищение, заради величието и хармонията на архитектурата си, обширните си барелефи и многобройните девати, украсяващи стените му.

Комплексът Ангкор е класифициран в световното наследство на ЮНЕСКО.

Външната стена на храма, с размери 1024 на 802 метра и височина 4,5 метра, е заобиколена от 30-метрова ивица празен терен и ров с ширина 190 метра. До храма се стига по земен насип от източната страна и път с настилка от пясъчник от западната, който води към главния вход и е относително късна добавка, може би заменила по-ранен дървен мост.

Външната стена огражда площ от 82 хектара, която първоначално включва освен самия храм и град, а северно от храма и царски дворец. Както всички останали светски сгради в Ангкор, те не са каменни, а построени от нетрайни материали, и днес са напълно изчезнали, с изключение на очертанията на някои от улиците. Днес по-голямата част от тази площ е заета от гора.

Алея с дължина 350 m свързва западния гопурам със същинския храм. Тя е издигната над терена и оградена отстрани с балюстради и шест стъпала. От двете ѝ страни, при третото стълбище от входа навътре, са разположени малки сгради, наричани библиотеки, които имат входове от четирите посоки на света. Късни добавки са изкуствените езера и кръстовидната украсена с лъвове тераса, свързваща алеята с централния храм.

Ангкор Ват е уникално съчетание на храма планина, типичната форма на държавните храмове на Кхмерската империя, с по-късния план с концентрични галерии. Храмът представлява символично представяне на планината Меру, домът на боговете – централният квинкункс от кули символизира петте върха на планината, а стените и ровът – околните хребети и океана. Достъпът до по-високите части на храма постепенно се ограничава, като светски лица се допускат само до най-долното ниво.

За разлика от повечето кхмерски храмове, Ангкор Ват е ориентиран на запад, а не на изток. Това кара много изследователи да смятат, че Суряварман е планирал той да служи за негов погребален храм. В полза на тази хипотеза са и барелефите, разположени в последователност срещу посоката на часовниковата стрелка – прасавя в индуистката терминология – което е обратно на обичайния ред. В обратен ред протичат ритуалите в брахманистичните погребални служби. Археологът Чарлз Хаям описва и съд, открит в централната кула, който може би е погребална урна. Някои автори сочат Ангкор Ват за един от примерите за най-големи разходи на енергия за погребение в историята. Същевременно други изследователи отбелязват, че и други храмове в Ангкор се отклоняват от типичната източна ориентация, и допускат, че това може да е свързано с посвещаването на храма на Вишну, свързван със запада.