Лофотенските острови е архипелаг в Норвежко море, край северозападното крайбрежие на Скандинавския полуостров, част от територията на Норвегия. Площ 1227 km². На югоизток протока Вестфиорд го отделя от континента, а на североизток протока Хадселфиорд – от архипелага Вестеролен.

Включва 4 големи Ауствогьоя (527 km²), Вествогьоя (411 km²), Москенесьой (186 km²) и Флакстадьоя (110 km²) и множество по-малки острови. Бреговете му са предимно скалисти, силно разчленени от малки фиорди и само на отделни места има тесни участъци крайбрежна равнина. Релефът е основно планински с максимална височина връх Хигравстин 1146 m, на остров Ауствогьоя. Архипелагън е изграден основно от гранити, гнайси, сиенити и кристалинни шисти. Климатът е влажен, океански.

Средна януарска температура около 0°С, средна юлска 12°С, годишна сума на валежите над 1000 mm. Голяма част от островите са заети от планинско-тундрова растителност и мочурища. Населението се занимава предимно с морски риболов (улов на селда и треска).

Населението му през 2013 г. е било 24 014 жители. Главно селище – Сволвер.

“Има доказателства за заселване на хора от поне 11 000 години в Лофотен, а най-ранните археологически обекти … са само на около 5500 години, при прехода от ранната към късната каменна ера.” Земеделието от желязната епоха, животновъдството и значителното човешко обитаване могат да бъдат проследени до c. 250 пр.н.е

Град Ваган е първото известно градско образувание в Северна Норвегия. Той е съществувал през ранната епоха на викингите, може би и по-рано, и е бил разположен на южното крайбрежие на източния Лофотен, близо до днешното село Кабелваг в община Ваган. Музеят на викингите Lofotr с реконструираната 83 метра дълга къща (най-голямата известна) се намира близо до Borg на Vestvågøy, в която има много археологически находки от желязната и викингската епоха.

Островите в продължение на повече от 1000 години са център на голям риболов на атлантическа треска, особено през зимата, когато треската мигрира на юг от Баренцово море и се събира в Лофотен, за да хвърля хайвера си. Берген в югозападна Норвегия дълго време беше център за по-нататъшен износ на треска на юг в различни части на Европа, особено когато търговията беше контролирана от Ханзата. В равнинните райони, особено Vestvågøy, селското стопанство играе значителна роля, както и от бронзовата епоха.