Националният парк „Гранд Каньон“ или „Големият каньон“ , намиращ се в щата Аризона, е сред най-старите национални паркове в САЩ. На негова територия се намира Гранд Каньон или Големият каньон (на английски: Grand Canyon), един от най-дълбоките каньони в света, разположен на река Колорадо, дълъг 320 км и дълбок 1800 м на места. В продължение на милиони години реката е рушила и дълбала скалите, докато си е проправяла път между тях и е създала многоцветна дълбока пропаст с отвесни стени.

Въпреки че получава защитата на правителството през 1893 година, статут на природен резерват и малко по-късно национален паметник, Гранд Каньон става национален парк едва през 1919 г. През същата година паркът е посетен от близо 45 000 души. Днес Гранд Каньон се посещава годишно от около 5 милиона души. В парка са намерени археологически находки на 12 000 години, които свидетелстват за заселването на индиански племена по тези земи. Първото документирано посещение на европейски заселници е от 1540 г. Река Колорадо се е врязвала в твърдите скали в продължение на милиони години, докато се образува Големият каньон. Паркът предлага различни видове развлечения и обиколки. Има стръмни пътеки, по които опитни туристи могат да слязат пеша на дъното на каньона. Предлагат се прелитания над каньона с хеликоптери и малки самолети, както и яздене на муле. Последната голяма туристическа атракция е „Небесната разходка“ (на английски: Grand Canyon Skywalk), открита на 28 март 2007 г. Тя представлява своеобразна висяща стъклена тераса (във вид на подкова) извън ръба на каньона, откъдето се откриват невероятни гледки. Посещава се годишно от над 5 милиона туристи, повечето от които посещават Южния склон на парка, пристигайки по Аризонския път 64. Температурите варират според височината и сезона. През лятото във вътрешността на каньона температури от 37 – 38 °C не са рядкост, докато през зимата температурите падат под нулата и е възможен снеговалеж. Поради тези резки промени в температурите туристите трябва да планират преходите си предварително и да са добре подготвени. През лятото се препоръчва пиене на много вода, за да се избегне обезводняване на организма. Гранд Каньон има 75 вида бозайници, 50 вида влечуги, 25 вида риби и повече от 300 вида птици. Най-характерни за района са двата вида катерици и калифорнийският кондор, който е в списъка на застрашените видове от 1967 г. Сериозни грижи за тяхното опазване започват едва през 1996 г. През 2005 г. общият брой на кондорите е 250, като 45 от тях са в Аризона.


Национален парк „Серенгети“ е голям национален парк в Танзания, Африка. На езика на масаите името на парка се превежда като „безкрайни равнини“. Основан е през 1940 година с Площ 14 750 km2  Тревисти и храстови савани. „Петте големи“ животни в парка, наречени по този начин от ловци, дошли на сафари преди няколко десетилетия, са лъвовете, леопардите, слоновете, носорозите, както и кафърски бивол (Cape buffalo). В парка живеят още хиени, гепарди, зебри, грабливи птици и много други. Клисурата Олдуей, в която са открити много от най-древните останки и артефакти на хоминида Хомо хабилис, е свързана с екосистемата на Серенгети. На територията на парка се намира областта Серонера, където професор Бернхард Гжимек и Михаел Гжимек са изучавали черните носорози. Национален парк „Серенгети“ е в списъка за световно наследство на ЮНЕСКО.

Надморската височина в Серенгети варира от 920 до 1850 метра (3020 до 6070 фута) със средни температури, вариращи от 15 до 25 ° C (59 до 77 ° F). Въпреки че климатът обикновено е топъл и сух, валежите се появяват в два дъждовни сезона: от март до май и по-кратък сезон през октомври и ноември. Количествата на валежите варират от най-малко 508 милиметра (20 инча) в утайката на планината Нгоронгоро до високи 1200 милиметра (47 инча) на брега на езерото Виктория. Планините, които са значително по-хладни от равнините и са покрити с планинска гора, маркират източната граница на басейна, в който се намира Серенгети.

Равнината на Серенгети е прекъсната от гранитни и гнайсови израстъци, известни като kopjes. Тези открития са резултат от вулканична дейност. Kopjes осигуряват микрообитание за непланински диви животни. Едно копье, което вероятно ще бъде видяно от посетителите на Серенгети, е Симба Копье (Lion Kopje). Районът е дом и на защитената зона Нгоронгоро, която съдържа кратера Нгоронгоро и дефилето Олдувай, където са открити някои от най-старите фомини на хоминини.


Национален парк Glacier е американски национален парк, разположен в северозападната част на Монтана, на границата между Канада и САЩ, в непосредствена близост до канадските провинции Алберта и Британска Колумбия. Паркът обхваща над 1 милион акра (4000 км2) и включва части от две планински вериги (подзони на Скалистите планини), над 130 именувани езера, над 1000 различни вида растения и стотици видове животни. Тази огромна девствена екосистема е в центъра на онова, което се нарича “короната на континенталната екосистема”, регион със защитена земя, обхващащ 16 000 квадратни мили (41 000 km2).

Тъй като паркът обхваща континенталното разделение и има повече  2100 м. отклонение във височината, в парка се срещат много климати и микроклимати. Както при другите алпийски системи, средната температура обикновено спада с увеличаване на височината. Западната страна на парка, в Тихоокеанския вододел, има по-мек и влажен климат, поради по-ниската си надморска височина. Валежите са най-големи през зимата и пролетта, средно от 2 до 3 инча (50 до 80 мм) на месец. Снеговалеж може да се случи по всяко време на годината, дори през лятото, и особено на по-голяма надморска височина. Зимата може да доведе до продължителни студени вълни, особено в източната част на континенталната част, която има по-висока кота като цяло.  Снежните валежи са значителни през зимата, като най-голямо натрупване има на запад. По време на туристическия сезон дневните високи температури са средно от 60 до 70 ° F (16 до 21 ° C), а нощните минимуми обикновено падат в диапазона от 40 ° F (4 ° C). Температурите във високата страна може да са много по-хладни. В долните западни долини през деня пиковете през лятото могат да достигнат 90 ° F (30 ° C). Общо над 1132 растителни вида са идентифицирани в целия парк. Горските участъци попадат в три основни климатични зони. На запад и северозапад преобладават смърч и ела, а на югозапад – червен кедър и бучиниш; районите на изток от континенталното разделение са комбинация от смесени борови, смърчови, елови и прерийни зони. Кедровите бучини по долината на езерото Макдоналд са най-източните примери за тази тихоокеанска климатична екосистема.


Джаспър национален парк в Канада, провинция Албърта. С площ от 10 878 km 2, той е най-големият национален парк в Канадските Скалисти планини. Намира се на 320 km западно от Едмънтън на 290 km северозападно от Калгари. Като част от Канадските Скалисти планини паркът е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Джаспър е кръстен на Джаспър Хаус, който е управлявал търговски обект (пост) в региона, собственост на Северозападната компания. Преди това районът е споменаван като Фицхоу. Паркът е създаден на 14 септември 1907 г. като горски парк Джаспър и е получил статут на национален парк през 1930 г. с приемането на Закона за националните паркове. През 2014 г. Националният парк Джаспър има 2 154 710 посетители. Най-често срещаните боайници в парка са елените уапити и карибу. Срещат се и лосове, черноопашати елени, белоопашати елени, северноамериканско бодливо свинче, канадски рис, американски бобър, два вида лисици, американска златка, сеносъбирачи, гризли, койоти, снежна коза, дебелорог овен, американска черна мечка, вълк, прошарен мармот, пума и росомаха. Най-често срещани птици са хищните като белоглав орел, скален орел, вирджински бухал както и фазанът Falcipennis canadensis, яребицата Lagopus leucura, копринарка и вечерна тъпочовка. Канадската гъска r червеновратия гмурец са най-често срещаните представители в езерото Maligne.


Националният парк Зайон се намира в югозападната част на щата Юта, САЩ. На древен иврит думата зайон означава светилище, храм. Става национален монумент през 1909 година, а на 19 ноември 1919 година получава статут на национален парк. Заема площ от 579 km² и един от най-посещаваните национални паркове със средно 2,5 милиона души на година. Каньонът е открит от мормоните през 1858 година, които стават и първите заселници.

Присъствието на хора в района датира отпреди 8000 години. Това са индианци, които намират място за ловуване или събиране на растения и семена. По-късно различни групи от тях построяват постоянни селища наречени пуеблос (pueblos). От този период са намерени плетени кошници, сандали и ножове направени от камък. Историческият период започва към края на XVIII век, когато се появяват първите европейци. Падрес Силвестре Велес, Ескаланте и Франсиско Атанасио Домингес минават оттук на 13 октомври 1776 година са първите бели хора, посетили каньона. През 1826 година е организирана експедиция с цел намиране на път за Калифорния. През 1850-те се появяват първите бели заселници. Те са мормони от Солт Лейк Сити и отглеждат крави, овце и коне, а също така и някои растителни храни. Каньонът е място за фермерска дейност до 1909 година, когато е обявен за национален монумент.

Националният парк Зайон се намира в югозападната част на Юта, и на място където се пресичат 3 големи географски района: пустинята Мохаве, платото Колорадо и Големият басейн. Най-високата точка в парка е Хорс ранч Маунтейн (Horse Ranch Mountain) (2660 m), най-ниската точка е при Коъл Питс Уош (Coal Pits Wash) (1500 m). В района тече Върджийн ривър (Virgin River, Девствената река), която се влива в езерото Мийд.

Геологията на Зайон включва девет известни формации, ясно изразени и очертани, които са натрупани следствие на 150 милиона години история, предимно от мезозойската ера. Седиментите са отложени от топли плитки морета, бързеи, езера и пустини. Издигането на платото Колорадо излага тези формации на ерозия от реки и потоци. Доста по-късно, лава покрива някои райони на Зайон. Най-старите формации са изложени по крайбрежието на Върджийн ривър, а най-старите в областта на каньона Колоб (Kolob Canyons). Времето през пролетта е променливо, с бури, като влажните дни са много по-често от сухите и слънчевите. Най-дъждовният месец е март. Цветята цъфтят от април до юни. През лятото е горещо (95 °F to 110 °F; 35 °C to 43 °C), но през нощта температурите падат (65 °F to 70 °F; 18 °C to 21 °C). Следобедни бури с дъждове са често явление от юли до септември. Понякога те водят до наводнения. Зимата е сравнително мека. Възможни са обилни снеговалежи и заледяване на пътищата. Най-високите температури през зимата са около 60 °F (16 °C), като през нощта са от 20 °F (−7 °C) to 40 °F (4 °C). Паркът е с богата и разнообазна топография, видове почви и климат. Условията варират от високопланински до пустинни. Има високи плата, гори, пустини и каньони. Открити са 291 вида птици, 78 вида бозайници и 44 вида влечуги и земноводни. В парка се намират и около 900 вида растения.


Виж още:  част 1 / част 2 / част 3 / част 4 / част 5 / част 6