Torres del Paine National Park – Торес дел Пайне“ в превод сините кули е национален парк в Чили. Националният парк е създаден през 1959 г. През 1978 г. е обявен от ЮНЕСКО за биосферен резерват. Националният парк Торес дел Пайне е разположен в южната част на Чили, в Патагония, в региона Магалянес и Чилийска Антарктика. Най-близките градове са Пуерто Наталес – на 140 км. на юг и Пунта Аренас на 312 км. на юг от парка. На север Торес дел Пайне граничи с Аржентина, на запад – с глетчера Грей и езерото Лаго Грей, на юг – с езерото Лаго дел Торо, на изток – с езерото Сармиенто де Гамбоа.

Националният парк се разпростира върху площ от 2 420 км². Неговата територия е заета от множество планини (с височина до 3 000 м), глетчери, фиорди и езера. Трите иглоподобни гранитни върхове Торес дел Пайне са символ на нациналния парк, с височина от 2 600 до 2 850 метра, разпологжени в центъра на парка. Южно от тези върхове е езерото Норденшелд, наречено в чест на шведския изследовател Адолф Ерик Норденшелд. Най-високата точка в парка е планината Пайне Гранде с височина 3 050 м.

В националния парк Торес дел Пайне преобладаващ е умерения климат. През лятото средната температура е около 11 °C, през зимата – около 1 °C.

Националният парк се отличава с природно разнообразие. В него се намират ледници, планински масиви, езера, степи и гъсти гори с кипарисови, букови и eкстоксикови дървета, а също и много цветя, в т.ч. и орхидеи. От представителите на животинския свят обитаващи парка, се срещат пума, котка на Жофроа, гуанако, дарвиново нанду, южноамерикански кондор;, както и голямо разнообразие от птици. Националният парк Торес дел Пайне е един от най-посещаваните туристически обекти в Чили. По информация за 2005 г., паркът е посетен от повече от два милиона туристи.


Масай Мара“ е резерват, национален парк в Кения, основан през 1948 г., като статут на резерва има от 1961 г. Отстои на около 270 км от столицата Найроби и е разположен в областта Масай Мара в югозападната част на Кения, до границата с Танзания.

На езика на масаите „мара“ означава „петнист“. Заедно с резервата „Серенгети“ в Танзания обхващат територия от 16 273 кв. км естествена среда за дивите животни на Африка. От тях 1519 кв. км принадлежат на „Масай Мара“. Той, заедно със „Серенгети“ и „Нгоронгоро“, са вероятно най-известните и популярни резервати не само в Африка, но и в целия свят.

Повърхността му представлява савана и ниски заоблени хълмове. През него минават 2 по-големи реки – Мара и Талек, чиито брегове са заети най-често от акациеви гори. Животинският свят е изключително разнообразен и включва в себе си около 80 вида млекопитаещи.

По време на миграциите, 2 пъти годишно – при започване на дъждовете през юни на север и през октомври отново на юг, от южните части на „Серенгети“ се преселват по над 250 хил. зебри, над 500 хил. газели на Томсън и 1,5 – 2 млн. антилопи – гну, орикс, импала, слонове, биволи и др. защитени животни. Само по себе си това „велико преселение“ представлява неописуема гледка, много наподобяваща библейско пришествие от религиозна картина.

Хиляди животни стават жертви на лъвове, гепарди, хиени, чакали или крокодили при преминаване на реките. Някои загиват под копитата на себеподобните им в пристъп на паника. Най-голям интерес за туристите представляват „Голямата петорка“ животни – слон, лъв, бивол, хипопотам и носорог. Но на не по-малък интерес се радват и зебрите, жирафите, маймуните, „големите котки“ – гепард, леопард. Птичият свят наброява повече от 450 вида птици: щрауси, лешояди, орли, марабу, кенийска яребица. Ловът на диви животни е абсолютно забранен.


Националният парк Fuji-Hakone-Izu е национален парк в префектурите Яманаши, Шизуока и Канагава и западния Токио Метрополис, Япония. Състои се от планината Фуджи, Фуджи Пет езера, Хаконе, полуостров Идзу и островите Изу. Националният парк Fuji-Hakone-Izu обхваща 1227 квадратни километра. Най-отдалечената точка на юг, остров Хачидзо-джима, е на няколкостотин километра от планината Фуджи. Паркът включва разнообразни географски характеристики, включително естествени горещи извори, крайбрежни ивици, планински райони, езера и повече от 1000 вулканични острова. Растителността в парка варира от видове планински дървета до субтропичната растителност на островите Изу.

Националният парк Fuji-Hakone-Izu е създаден на 2 февруари 1936 г. като Национален парк Fuji-Hakone и е един от първите четири национални парка, създадени в Япония. През 1950 г. към парка са добавени островите Изу и името му е променено на сегашното му наименование. Поради близостта си до мегаполиса в Токио и лекотата на транспортиране, той е най-посещаваният национален парк в цяла Япония.

Вулканът Фуджи се намира на остров Хоншу и е най-високата точка на Японските острови – 3776 м. Вулканичната дейност е затихнала (последно изригване-около 1707 г.), когато вулканичната пепел стигнала до Токио, отдалечен на 100 км. Сега кратерът е покрит почти през цялата година с гъста снежна покривка с изключение на месеците юли и август, когато е най-удобното време за изкачване.

Вулканът Фуджи е не само чудо на природата, но и свещено място. Будистите го почитат като врата към отвъдния свят. Кратерът на вулкана е известен с името Найин (Светилището). Фуджисан заема важно място и в древната японска религия шинтоизъм, чиито последователи вярват, че скалите, дърветата и всички природни форми се обитават от богове и духове.

Със своя покрит със сняг конусовиден връх, елегантно спускащи се склонове и идеално кръглата форма на основата, Фуджи е изключително красив. Издигайки се стремително към небето почти от морското равнище, при ясно време той се вижда от разстояние 80 км. Фуджисан е млад вулкан – появил се е преди около 600 000 години. Известни са 18 негови изригвания.

Най-добре е да се озовете на върха на Фуджи по залез, когато по небето, като по огромна палитра, греят невероятни цветове. До 1868 г. било забранено на върха да се изкачват жени. Според японците е недопустимо да не изкачиш Фуджи поне веднъж в живота си, както е нелепо да го изкачиш повече от един път. Най-посещаваната планина в света е именно Фуджисан.


Национален парк Крюгер е най-големият национален парк в ЮАР. Разположен е на територията на две от провинциите на РЮА Лимпопо (провинция) и Мпумаланга. Неговата площ е 18 989 km2 и се простира на 350 km в посока север – юг и на 60 km от изток на запад. На север граничи със Зимбабве, а на изток с Мозамбик. Крюгер е един от трите национални парка влизащи в състава на Трансграничен национален парк Лимпопо. Останалите два са Гонарезу в Зимбабве и Лимпопо в Мозамбик. Националният парк Крюгер е един от най-големите резервати в света. Инициатор за създаването му е президентът на Република Трансваал Паул Крюгер през 1898 г. Разположен в североизточната гранична част на Република Южна Африка, резерватът първоначално е наричан „Резерват Сабие“, а след присъединяването към него на резервата „Шингведзи“ носи името на създателя си „Крюгер“. Отворен е за посещения от 1927 г. За посетителите в парка са изградени добре защитени лагери и над 2000 km асфалтирани пътища.

В тази част на Африка климатът е преходен тропически с меки зими и горещи лета. Дъждовният сезон е с продължителност от октомври до март със средно количество на валежите около 700 mm. Въпреки обилните валежи през лятото реките рязко намаляват водният си отток и се налага доставка на вода за животните. През парка „Крюгер“ преминава пълноводната река Сабие, около бреговете на която е царството на хипопотамите и крокодилите. Други реки са Крокъдайл (южната граница на резервата), Лимпопо (северната граница на резервата), река Матжулу, Класери, Тимбавати, Гроот Летаба, Шингведзи и техни притоци.

Южната част на парка е савана, покрита с храсти и треви. На север, в по-сухата част на парка, растителността е саванна и с рядко разпространено мопане – основен дървесен представител.

Животинският свят е значително по-разнообразен. Паркът се обитава от 147 вида бозайници, 500 вида птици, а влечугите и насекомите са десетки хиляди видове. Тук има представители на хищниците-лъвове, леопарди и гепарди. Във водните басейни – носорози, хипопотами и крокодили. Чифтокопитните са представени от антилопи, зебри, а централната част на парка се обитава и от жирафи. По бреговете на река Мапуто снасят яйцата си кожестите костенурки (Dermochelys coriacea), най-големите костенурки в света, достигащи тегло до 870 kg.


Националният парк Guilin и Lijiang River се радват на добра репутация от 70-те години на миналия век. През 1976 г. покойният президент на САЩ Никсън посети националния парк на река Лицзян. През 1985 г. покойният президент на САЩ Джордж Хърбърт Уокър Буш се наслаждава на круиз по река Ли. През 1987 г. бившият президент на САЩ Джими Кгудър взе круиз по река Ли до Яншо и се наслади на колоезденето в националния парк на река Лицзян. Освен това десетки други национални лидери прекараха добре в Националния парк Гуилин и река Лицзян. Тези факти показват, че националният парк Гуилин и река Лицзян винаги са привлекателни в Китай. Те са скъпоценни камъни в страната. Гуилин е световно известен с националния парк на река Лицзян.

Започвайки от Стария канал Lingqu на север и завършвайки в Yangshuo на юг, паркът е съсредоточен в град Guilin. Националният парк Li River предлага пещери, реки и карстови хълмове за изследване. Източникът на река Li – планината Котка (планината Mao’er) предлага зашеметяващия изгрев, за да се възхищаваме. С височина от 2142 метра, планината е призната за най-високата планина в Южен Китай. В него живеят 112 вида редки животни и повече от 1400 вида диви растения.

Старият канал Lingqu обслужва местните жители в Xing’an от 214 г. пр. н.е. Това е един от най-старите изкуствени канали в света. На 13 август 2018 г. той е обявен за една от структурите за напояване на световното наследство. Местните жители предлагат традиционен бамбуков рафтинг по реката, който да изпитате. Колоезденето или туризмът в живописната местност на река Юлонг също е добър вариант да се полюбувате на природната красота там. Туристите могат да намерят и стари села в района.


Виж още:  част 1 / част 2 / част 3 / част 4 / част 5 / част 6