Андите са планинска верига, разположена в Южна Америка, естествено продължение на планинската верига Кордилери от Северна Америка.

Простират се от най-северните части на континента до най-южните при остров Огнена земя. Най-висок връх е Аконкагуа – 6960 m, разположен на държавната граница между Чили и Аржентина. Части от Андите, освен в тези две държави, се намират и в Боливия, Перу, Еквадор, Колумбия и Венецуела. В Андите са съсредоточени едни от най-големите находища в света на мед, боксит, селитра, сребро.

Геоложкият им произход е свързан с движението на тектонските плочи и конкретно взаимодействието между Тихоокеанската тектонска плоча, Южноамериканската тектонска плоча и Плочата Наска.

Андите са важна орологична преграда, предопределяща редица особености на климата и природния свят от двете страни на планината. Високите части спират влиянията на Перуанското студено течение и валежите, което обуславя влажността над пустинята Атакама и Андите. На изток от планината Тихия океан не влияе на климата. В Андите са разположени множество активни и неактивни вулкани, най-известни от които са Чимборасо, Коропуна, Йерупаха, Котопакси, Уаскаран. В Андите се намира и най-високопланинското езеро от големите езера на света – Титикака.

Има много теории за етимологията на името Анди. Някои считат, че Анди произлиза от думата анти на езика кечуа, която означава „висок връх“. Други смятат, че Анди произхожда от един от четирите региона на империята на инките. Трети вярват, че Анди произлиза от испанската дума andén, която означава „тераса, терасирана земя“, във връзка с обработваемите земи, използвани от инките и другите народи в района.

Според някои етимолози идва от анти – името на старо перуанско индианско племе, което е обитавало планините. Друго предположение е, че името идва от големите медни находища в планината, което преведено на български означава медна планина.

Андите се разпростират на 9000 km дължина в посока север-юг и достигат ширина до 800 km в централните части, където е разположена вътрешнопланинска платовидна област. Холандските острови Аруба, Бонер и Кюрасао, които се намират в Карибско море, северно от брега на Венецуела, представляват потопените във водата върхове на най-отдалечената северна част на планинската верига. На запад Андите се ограничават от дълбокия 8 km Перуанско-Чилийски ров на Тихия океан. На юг достига до протока Дрейк, а на изток се простира до вътрешните равнини и низини, както и с пампата.

Андите могат да бъдат разделени на три региона: Южни Анди – в Аржентина и Чили; Централни Анди, включващи чилийските и перуанските планини, както и част от Боливия; и северна част – във Венецуела, Колумбия и Еквадор, която се дели съответно на две успоредни планински области – Западна (Cordillera Occidental) и Източна планинска верига (Cordillera Oriental). Думата cordillera идва от испански език и означава „въже“.

В Колумбия, северно от границата с Еквадор, Андите могат да се разделят дори на три успоредни части – западна, централна и източна. В най-северната част, планината Сиера Невада де Санта Марта често е считана за част от Андите. Източната планинска верига е единствената, която продължава до Венецуела.

Северни АндиГлавната система на Андите (Андийските Кордилери) се състои от простиращи се в меридиална посока успоредни хребети, разделени от вътрешни плата или падини. Само Карибските Анди, разположени в пределите на Венецуела и принадлежащи към Северните Анди, се простират по ширина по протежение на крайбрежието на Карибско море. Към Северните Анди също се отнасят Еквадорските Анди (в Еквадор) и Северозападните Анди (в западната част на Венецуела и в Колумбия). Най-високите хребети на Северните Анди имат малки и съвременни от геоложка гледна точка ледници, а върху вулканичните конуси има вечен сняг. Островите Аруба, Бонайре, Кюрасао в Карибско море представляват върховете на самата планинска верига, спускаща се в морето, и са продължение на Северните Анди.

В Северозападните Анди, ветрилообразно разделящи се северно от 12° с. ш., се обособяват три основни Кордилери – Източни, Централни и Западни. Всички те са високи, със стръмни склонове и имат надиплена и преплетена структура. Характеризират се с разломи и геоложка активност в съвременните времена. Главните Кордилери са разделени от големи долини – поречията на реките Магдалена и Кауки – Патии.

Най-високата надморска височина на Източните Кордилери е в североизточната им част (планината Ритакува, 5493 m). Централната им част е древноезерно плато (доминираща височина – 2 500 – 2 700 m) и като цяло за Източните Кордилери са характерни големите сравнително по-равни масиви. В планините на тази част има ледници. На север, Източните Кордилери продължават в хребетите Кордилера де Мерида (най-висока точка – връх Боливар, 5 007 m) и Сиера де Перия (който достига височина от 3 540 m). В обширна низина между тези хребети се намира езерото Маракайбо. На крайния север се намира масива Сиера Невада де Санта Марта с височина до 5 800 m (планината Кристобал-Колон)

Долината на река Магдалена разделя Източните от Централните Кордилери, които са относително тесни и високи. В Централните Кордилери (особено в южната им част) има много вулкани (Уила – 5 750 m, Руис – 5 400 m и други), някои от които са активни (Кумбал, 4890 m). На север, Централните Кордилери се снишават до известна степен, и формират масива Антиокия, силно разчленен от речни долини. Западните Кордилери, отделени от Централната долина от река Каука, имат по-малка надморска височина (до 4 200 m). В южната част на Западните Кордилери се наблюдава вулканизъм. Още по на запад се намира невисокия (до 1810 m) хребет Сераниу де Баудо, който преминава на север в планините на Панама. На север и на запад от Северозападните Анди са разположени Прикарибската и Тихоокеанската алувиални низини.

В състава на Екваториалните (Еквадорски) Анди, достигащи до 4° ю.ш., има две Кордилери (Западна и Източна), разделени от падини с височина 2 500 – 2 700 п. Сред планините, обграждащи тези падини, е една от най-високите в света вулканични вериги (чиито най-високи вулкани са Чимборасо – 6 267 m и Котопакси – 5 897 m). Тези вулкани, както и вулканите в Колумбия, образуват първата вулканична област на Андите.

Централни АндиЦентралните Анди (до 28° ю.ш.) се делят на Перуански Анди (разпростиращи се на юг до 14°30́ ю.ш.) и самите Централни Анди. В Перуанските Анди, вследствие на скорошното геоложко издигане и интензивното врязване на реките (най-големите от които са Мараньон, Укаяли и Уаляги, които принадлежат на системата на Горна Амазонка), са образувани паралелни хребети (Източни, Централни и Западни Кордилери) и система от дълбоки продълговати каньони. Множество върхове на Кордилерите в Перуанските Анди превишават 6 000 m (най-високата точка е Уаскаран, 6768 m). В Кордилера Бланка има съвременно заледяване. Алпийските форми на релефа също така са развити в хребетите Кордилера Вилканота, Кордилера де Вилкабамба и Кордилера де Карабая.

По на юг се намира най-широката част на Андите – Централноандската планинска област (ширина до 750 км), където преобладават сухи геоморфологични процеси; значителна част от планинската област е заета от платото Пуна с височина 3,7 – 4,1 хил. метра. за Пуна са характерни безотточните котловини („болсони“), заети от езера (Титикака, Поопо и др.) и солници (Атакама, Койпаса, Уюни и др.). на изток от Пуна се намира Кордилера Реал (с връх Анкоума – 6 550 m), със силно съвременно заледяване. Между платото Алтиплано и Кордилера Реал, на височина 3 700 m, е разположен град Ла Пас, столицата на Боливия, най-високата в света. Източната част на Кордилера Реал са субандските нагънати хребети на Източните Кордилери, достигащи до 23° ю.ш. Южното продължение на Кордилера Реал са Централните Кордилери, както и няколко планински масива (най-високата точка е връх Ел Либертадор, 6 720 m). На запад, Пуна е заобиколена от Западните Кордилери с интрузивни върхове и многобройни вулкани (Сахама – 6 780 m; Люляйляко – 6 723 m; Сан Педро – 6 159 m; Мисти – 5 821 m и др.), влизащи във втората вулканична област на Андите. Южно от 19° ю.ш. западните склонове на Западните Кордилери слизат към тектоничното понижение на Продълговатата долина, намираща се на юг от пустинята Атакама. Зад Продълговатата долина са невисоките (до 1 500 m) интрузивни Крайбрежни Кордилери, за които са характерни аридните (сухи) скулптурни форми на релефа.

В Пуна и в западната част на Централните Анди снежната линия е доста висока (на места над 6 500 m), ето защо сняг се наблюдава само на най-високите вулканични конуси, а ледници има само в масива Охос дел Саладо (с височина от 6 880 m).

Южни Анди – Южните Анди, простиращи се на юг от 28° ю.ш., се делят на две части – северна (Чилийско-Аржентински или Субтропически Анди) и южна (Патагонски Анди). В Чилийско-Аржентинските Анди, простиращи се на юг и достигащи до 39°41́ ю.ш., ясно е обособено следното тройно разделение – Крайбрежни Кордилери, Продълговатата долина и Главни Кордилери. В пределите на последните, в Кордилера Фронтал, се намира най-високия връх на Андите, Аконкагуа (6 960 m), както и други високи върхове – Тупунгато (6 800 m) и Мерседарио (6 770 m). Снежната линия тук е доста високо (под 32°40́ ю.ш. е на 6 000 m височина). Източната част на Кордилера Фронтал са древните Прекордилери.

На юг от 33 ° ю.ш. (до 52° ю.ш) е разположена третата вулканична област на Андите, в която са разположени много действащи (предимно в Главните Кордилери и на запад от тях) и изгаснали вулкани (Тупунгато, Майпа, Ляймо и др.)

С придвижване на юг линията на снега постепенно се спуска и под 51° ю.ш. достига 1 460 m. Тук високите планински вериги имат характеристики от алпийски тип, с увеличена площ на съвременното заледяване, съществуват и множество ледникови езера. На юг от 40 ° ю.ш. започват Патагонските Анди, с по-ниски, отколкото в Чилийско-Аржентинските Анди хребети (най-високата точка е връх Сан-Валентин – 4 058 m) и имат активен вулканизъм на север. Около 52° ю.ш., силно разчленените Крайбрежни Кордилери навлизат в океана, и върховете им образуват верига от скалисти острови и архипелази. Продълговатата долина се превръща в система от проливи, достигащи до западната част на Магелановия проток. В района на протока, Андите (носещи тук името Анди на Огнена земя) рязко се отклоняват на изток. В Патагонските Анди височината на снежната линия едва надвишава 1 500 m (в крайния юг тя е 300 – 700 m, а от 46°30́ ю.ш. ледниците се спускат до морското равнище). Тук преобладават ледниковите форми на релефа (на юг от 48° ю.ш. е огромния Патагонски ледников щит), с площ от над 20 000 km², от който на изток на запад се спускат километрични ледникови езици). Някои от ледниците по долините на източните склонове завършват в големи езера. Край брега, силно разчленен от фиорди, се издигат млади вулканични конуси (като Корковадо и др.). Андите на Огнена земя са сравнително ниски (до 2 469 m).

Климатът в Андите варира значително – в зависимост от географското положение, надморската височина и близостта до морето. Южната част е дъждовна и хладна, Централните Анди са сухи, а в Северните Анди обикновено е дъждовно и топло, със средна температура от 18 °C в Колумбия. За климата тук е известен факта, че се променя драстично дори при малки разстояния – например, дъждовни гори (известни като селва) съществуват само на километри от заснежения връх Котопакси.

Планините оказват голям ефект върху температурата на околните райони. Снежната линия е в зависимост от местоположението – обикновено е между 4500 – 4800 m в тропическите части на Еквадор, Колумбия, Венецуела и Северно Перу; нараства до 4800 – 5200 m в сухите планински области на южно Перу и северната част на Чили на юг; и след това се спуска – последователно до 4500 m при връх Аконкагуа, 2000 m на 40° южна ширина, 500 m на 50° южна ширина, и едва 300 m при Огнена земя. От 50° южна ширина, няколко от по-големите ледници се спускат директно до морското равнище.

Количеството на валежите достига до 3000 mm годишно. Най-изобилни са валежите по западните склонове на Северните Анди (станция Андагоя – 7140 mm валеж). Поради екваториалния климат в подножията на Северните Анди към низината на Амазонка и към Тихия океан, са характерни всекидневните валежи и висока температура.

Подножието на Андите попада в горещия пояс (тиера калиенте). Той достига до 600 m височина. Над него е умереният пояс (тиера темплада), достигащ до 2000 m височина. До 2800 m е разположен студеният пояс (тиера фриа). Над 2800 m е разположена студенаполупустинна местност. Планинските била над 3400 m до съвременната снежна граница попадат в мразовия пояс.