Белият амур (Ctenopharyngodon idella) е риба, пренесена в България от Русия, като родината и са реките Амур и Усури в Далечния изток. Оттам, поради изключително ценните си стопански качества и най-вече бързия темп на растеж, рибата е изкуствено разселена в Европа и Америка. В България първите амури са внесени още през 1964 г. На дължина достига над 120 cm и тегло 32 kg. Световният рекорд е 39.75 kg и е поставен в България от Марио Симеонов и Мони Михайлов през 2012 г. в язовир Въча. Месото му е бяло и вкусно, има удължено, заоблено тяло, покрито с едри люспи, подобни на тези на шарана. На пръв поглед белият амур силно напомня речния кефал – със същото торпедовидно тяло с мощна широкочела глава, подобни едри, изрядно подредени люспи, окръглени плавници, особено горният и аналният. При клена чифтните плавници са червено-оранжеви, а тук са опушено сиви. Освен това при белия амур опашната перка е повече изрязана навътре, с по-изразена стреловидност и при нея липсва по-тъмният кант в края, както е при клена. Съразмерно с тялото, при амура и устата е по-малка, отколкото при речния кефал, а хрилните капаци са радиално отчетливо набраздени. Хвърля хайвера си в руслото на пълноводни бързотечащи реки. Освен в река Дунав, в България не е констатиран случай на естествено размножаване. През първите етапи, личинките се хранят с дребен зоопланктон, като постепенно преминават на по-едри форми, като безгръбначни, хирономидни ларви, ракообразни. С нарастването си, белият амур започва да приема мека водна растителност, като възрастните консумират главно висши водни и сухоземни растения, с добре изразена избирателна способност към различните видове. Нараства различно в отделните климатични зони, като достига полова зрелост във възраст от 4 до 10 години. На дължина достига до 1 m, а масата на тялото му – 32 kg. Най-ценното стопанско качество на белия амур е това, че може да се използва за биологична борба с обрастването на язовири, езера, блата, напоителни и отводнителни канали. В рибовъдните стопанства, отглеждан в поликултура, консумира и фураж, макар и да не го оползотворява добре.


Линът или каленикът (Tinca tinca) е вид речна риба от семейство Шаранови. Широко разпространена в цяла Европа, тя обитава блата, езера и бавнотечащи реки с кални дъна, гъста растителност и ниско съдържание на кислород. Линът е бавнорастяща риба и обикновено достига 2 кг. Въпреки това, съществуват и доста по-едри екземпляри. Световният рекорд е 4,64 кг и е поставен в река Люнгбион край Калмар, Швеция. На цвят е маслиненозелена и люспите и са ситни. Тялото и е тромаво и пригодено за бавен и ленив начин на живот. Перките са закръглени и малки в сравнение с останалото тяло. Очите и са малки и червени на цвят. Устата и има чифт мустачки, като на шаран. Покрита е със слуз, която я прави доста хлъзгава. Храни се с растения, насекоми и мекотели, които издълбава от дъното. Линът е обект на риболов и е силен боец. У нас лин може да се хване във водите на реките: Дунав, Лом, Велека, Янтра, Тунджа, Арда, Марица и др. Разпространен е още в много язовири, сред които: Домлян, Байкал, Копринка, Огоста, Пасарел и Лобош. Преди да преминете към приготвянето на лина, трябва да го почистите старателно. За целта първо измийте рибата на течаща вода. След това я полейте внимателно с гореща вода, така че слузта да се отдели. Следва още едно измиване със студена вода. За да не се хлъзга рибата в ръцете ви, можете да я поръсите със сол. После почистете рибата от вътрешностите. За целта направете разрез на корема и отстранете органите. Внимавайте да не засегнете жлъчния мехур, тъй като това ще влоши вкуса на рибата впоследствие. След това премахнете и хрилете. Що се отнася до люспите на лина, не всички кулинари ги премахват. Ако все пак държите да го сторите, потопете рибата във вряла вода за не повече от петнадесетина секунди, а след това веднага я пуснете в студена. Сега внимателно изстържете люспите с тъпата страна на ножа в посока от опашката към главата на рибата. Линът не е от рибата, които често се срещат в магазините и ресторантите. Така че, за да си похапнете от тази риба, ще трябва да си я уловите и сготвите сами. Месото на лин е питателно и много полезно. То лесно се усвоява от човешкия организъм и го зарежда с множество полезни вещества. Заради това негово качество то се препоръчва най-вече на деца и възрастни, които спазват специални диети. Линът е източник на калий, бор, желязо, мед, магнезий, фосфор, манган и др. В рибата също така се съдържат витамин А и витамин В. Според специалистите редовната консумация на лин предотвратява появата на сърдечни проблеми и указва благотворно влияние на дейността на мозъка.


Карагьозът (Alosa immaculata) (букв. от турски “черно око”), още дунавска скумрия или харип, е вид Селдова проходна риба. Изхранва се в солени води, а за размножаване навлиза в сладките води на реките. Среща се и в България. Дължината на тялото дистига до 36 – 38 cm, теглото до 600 – 700 g. Тялото е странично сплеснато, удължено и ниско. Има ясно изразен коремен кил от шиповидни люспи. Устата е сравнително голяма, като задния и край задминава окото. Челюстите са еднакво дълги със зъби. Горната челюст е изрязана по средата. В надлъжната линия има 51 – 57 люспи. В основата на опашната перка има 2 удължени люспи. Над основата на коремните перки има триъгълна заострена люспа. Главата е къса. Очите са с развити мастни клепачи. Зад хрилното капаче има тъмно петно, понякога слабо забележимо. Хрилните тичинки са 47 – 69, тънки, обикновено по-къси или равни на хрилните пластинки. Гръдните перки са къси – 15 % от дължината на тялото. Карагьозът е проходна риба – приспособен е да живее и в сладки, и в солени води. Разпространен е в Черно и Азовско море. Карагьозът е стопанско значим вид, обект на промишлен риболов в България. Улавя се главно през март – април, по време на пролетната размножителна миграция.


Фугу е японското название за вида Риба балон, или Риба таралеж (на английски: Pufferfish), и на приготвяното от нея ястие. Рибата е от семейство Tetraodontidae (обикновено от родовете Takifugu, Lagocephalus или Sphoeroides или риба от рода Diodon). Рибите балон при опасност напълват стомаха си с вода и приемат кръгла форма, за да уплашат преследвача си. Имат скрити шипове, които щръкват при издуване на тялото, става бодлива и трудна за преглъщане от нападателя. Кожата и вътрешните им органи съдържат отрова, която е неприятна и смъртоносна за враговете и. Възрастните риби достигат до 90 см дължина и живеят около 5 години. Плуват на 2 – 50 м дълбочина. Фугу е едно от най-прочутите ястия в японската кухня. Тези риби са смъртно отровни, ако не се приготвят правилно. Именно от съдържанието на отровата тетродотоксин идва името на този вид риби. Отровата е достатъчна, за да убие човек само за няколко секунди, и това е причината рибата да е толкова известна в целия свят. От нея се приготвя най-изисканото суши-сашими. В Япония, тази риба се приготвя по различни начини и се сервира като един от най-скъпите деликатеси. Не всеки готвач в японски ресторант може да приготви Фугу. Едната причина е, че се приготвя много трудно, а втората е, че трябва да има задължителен сертификат за това. Готвачът трябва да има солиден стаж, само за да бъде допуснат до изпит. Тъй като тази риба има няколко разновидности, съответно и местата, от които трябва да се отстрани отровата, са различни. Въпреки всички предпазни мерки обаче много хора умират всяка година от отравяне или парализиране след консумация на фугу. Рибата се консумира в Япония от древността, а през времената на шогуните е била забранена. Въпреки това, в отдалечените от Едо (дн. Токио) райони, рибата все още се е приготвяла, а рецептите се ползват и до днес. Всеки може да посети ресторант, в който има майстор на фугу… но това не се отнася за императора на Япония. На него официално му е забранена консумацията – заради собствената му безопасност. А противоотрова все още не е измислена. Така или иначе в Япония се твърди, че тази риба е най-вкусната на света.

Изброили сме повечето от популярните риби за ядене

Виж още: Част 1 / Част 2 / Част 3 / Част 4 / Част 5 

60 Вида риби за ядене – Галерия





Любопитно за рибите

Най-голямата риба,съществуваща сега е китовата акула – но защо не е Кита? Китовете са топлокръвни – бозайници, което означава, че поддържат висока телесна температура, която не се променя в студената вода. Рибите са студенокръвни, така че телесната им температура се променя в зависимост от температурата на околната им среда. … Рибата снася яйца, които все още трябва да прераснат в бебешка риба а китовете не (наричат я китова защото е голяма колкото кит – огромна риба). При китовете раждането протича под водата – плодът излиза с опашката напред. Малкото е добре развито и е сравнително едро. Дължината на тялото му е около 25 – 50% от тази на майката и може да плува самостоятелно.

Китова Акула не проявява агресия към хора и затова има немалко случаи, в които хора плуват до нея и дори на гърба й. Китова Акула се движи много бавно – до 5 километра в час. Смята се, че на планетата има не повече от хиляда бройки от вида и тези уникални риби са на път да изчезнат. Китова Акула спи на пресекулки по всяко време на денонощието и случаите, в които плавателен съд се е сблъсквал с тази гигантска риба, са се дължали на това, че тя е заспала. Повечето  може да достигне до 14 метра дължина и тегло до 22 тона.

Имат ли нужда рибите да пият вода?

Въпреки че през целия си живот са заобиколени от вода, рибите, разбира се, трябва редовно да приемат течности. Защото и при тях, както при всички животни и растения, важи принципът „без вода няма живот“. Но за разлика от нас, сухоземните жители, сладководните риби не си набавят водата активно чрез пиене, а я всмукват автоматично чрез лигавиците и пропускливата си външна обвивка. Това се дължи на факта, че солното съдържание в телата на животните е по-високо, отколкото в заобикалящата ги среда и затова водата преминава в рибите сякаш от само себе си, за да поправи това несъответствие (принцип на осмозата).

По различно стоят нещата при соленоводните риби: тук солното съдържание на водата е по-високо отколкото в тялото на рибата. Затова животното непрекъснато губи вода. За да компенсира тази загуба на течности, рибата трябва да пие. Но тъй като водата трябва да се обезсоли, майката природа е дарила водните обитатели с различни хитри приспособления: някои видове използват например хрилете си, други разполагат със специални жлези, които превръщат морската вода в питейна. Накрая рибите отделят излишната сол чрез червата си.

Могат ли рибите да спят?

На този въпрос отговаряме с едно категорично „да“. За да посрещнат предизвикателствата на деня и да презаредят батериите си, рибите също имат нужда от сън.

Във всеки случай при тях не е така лесно да се забележи кога дремят, както при хората. Рибите нямат клепачи и спят с отворени очи. Техният сън се различава от човешкия и в друго отношение: въпреки че сърдечният им ритъм се забавя и разходът на енергия намалява, според изследванията рибите нямат фази на дълбок сън. Те изпадат в нещо като полусън, който лесно може да бъде прекъснат от най-лекото движение или вълнение на водата. Така и трябва, защото дълбоко заспалата гупа или неонова тетра би станала лесна плячка на изгладнелите хищни риби. Освен това повечето риби се оттеглят, когато стане време за сън. Някои зеленушки и морски котки например се заравят в пясъчното дъно, а кораловите рибки се крият в кораловите рифове.

Защо рибите имат люспи?

За повечето видове риби люспите са незаменими, тъй като заздравяват рибешкото тяло и го предпазват от ожулване в подводни растения или камъни. Пластинките са подредени застъпващо се и се състоят от рогов материал, подобен на този, от който са изградени човешките нокти. Обогатени допълнително с варовик, те са едновременно твърди и гъвкави и позволяват на рибите да се провират с лекота през тесни скални цепнатини или входове на пещери. Понякога се случва някоя люспа да се откъсне. Това обаче не е страшно, защото по правило бързо израства отново.

Който е пипал риба, знае освен това, че тези създания са много хлъзгави. Това се дължи на тънката лигавица, с която са покрити люспите. Тя защитава рибите от проникването на бактерии и им помага да се плъзгат по-лесно през водата.

Добре ли виждат рибите?

Подобно на човешките, рибешките очи са снабдени с лещи, които им позволяват да виждат пространствено и да възприемат цветове. За разлика от хората обаче рибите могат да различават предмети и обекти само от непосредствена близост (до 1 метър), защото не са способни да променят зениците си чрез движението на ириса.

Но това не е проблем – в природата няма нищо случайно. В края на краищата много риби живеят в мътни и тъмни води, така че не би имало смисъл от по-остро зрение.

Освен това рибите разполагат с допълнителен сетивен орган – така наречената странична линия. Тя се намира директно под кожата и се простира по дължина от всяка страна на животното, от главата до върха на опашката. Благодарение на нея рибата усеща и най-слабите промени във водния поток и веднага забелязва приближаването на неприятел, предмет или апетитна хапка.

Защото водното налягане не премазва рибите?

Ако ние, хората, се потопим на няколко метра дълбочина, може да се изложим на опасност. Защото колкото по-надълбоко потъваме, толкова повече се увеличава налягането на водата върху тялото ни.  На 11 километра дълбочина например върху нас се разпределя теглото на около 100 000 автомобила и е напълно невъзможно да оцелеем без скафандър. Толкова по-впечатляващ е фактът, че някои видове риби плуват невъзмутимо дори на такава дълбочина и изглежда не усещат налягането. Как се случва това?

Обяснението всъщност е просто: за разлика от сухоземните жители клетките на рибите не са пълни с въздух, а с вода, която не подлежи на свиване. Може да се стигне най-много до проблеми с плавателния им мехур, но при дълбоководните риби той или се поддържа от мускули, или изобщо липсва.

Освен това има видове, които живеят на особено голяма дълбочина и никога не напускат обиталището си, защото биха експлодирали на повърхността на водата, където налягането е по-ниско.

Разболяват ли се рибите от морска болест?

Едва корабът е напуснал пристанището и вече ви заболява глава, облива ви пот и ви се повдига? Класически случай на морска болест. Но как стоят нещата при морските обитатели, които всеки ден трябва да се борят с вълненията? Имунизирани ли са срещу морска болест?

За съжаление не. Защото също като хората и рибите имат органи на равновесието, разположени съответно отляво  и отдясно на главата. Когато рибата е размятана насам-натам от бурното море, тя може да загуби ориентация и да изпита симптомите на морската болест. Потърпевшите риби започват да се въртят, като по този начин се мъчат да овладеят положението. Ако този техен опит се провали и им призлее още повече, рибите могат дори да повърнат!

В естествената им среда обаче на рибите се налага сравнително рядко да се справят с морската болест, защото, когато морето се вълнува силно, те просто се гмуркат по-надълбоко, за да избегнат прилошаването. Друга е ситуацията обаче, когато ги изтеглят рязко нагоре в рибарската мрежа или – солидно опаковани – ги превозват с кола. За да не възприемат пристигането в новия си дом с чувство на гадене, много рибовъди се въздържат да хранят питомците си преди транспортиране.