Крокер / Горбил – (The Atlantic croaker) е вид морски рибa принадлежащи към семейство Sciaenidae. Тази риба често се среща в устието на  Massachusetts до Gulf of Mexico, но по брега на Атлантическия океан на САЩ са най-разпространени. Заливът Chesapeake е важно местообитание за хвърляне на хайвер и разсадник за хлебар. Възрастните прекарват пролетните и летните месеци в устия над кални или пясъчни дъна в райони с ниска до умерена соленост. През есента възрастните мигрират от брега, за да хвърлят хайвера си върху широка зона на континенталния шелф, където презимуват. Повечето стават зрели до края на първата си година. Те растат бързо и могат да достигнат размери над 20см. Световният рекорд за атлантически крокер е 3.6кг. и не е рядкост да се наблюдават риби по-стари от 8-10 години. Рибарите го ловят от пролетта до есента включително, като ловят рибата на дъното с леки приспособления и естествени примамки, като скариди, миди, кървави червеи и калмари. Риболовът е най-добре непосредствено преди или след отлив в канали или дълбоки дупки.


Саргос / Бял пагел (Sargo), от семейство (Diplodus sargus sargus) разпространена в източния Атлантически и Западен Индийски океан, Бискайския залив на юг до Южна Африка, включително Мадейра и Канарските острови, Средиземно море и (рядко) Черно море. Понякога индивидите се срещат край бреговете на Индийския океан в Южна Африка, Мозамбик и Мадагаскар и много рядко се срещат другаде в Индийския океан, например край Оман. Активна риба, те обитават зоните за сърф, на дълбочина до 50 m. Те консумират малки ракообразни, мекотели и някои морски водорасли и корали, като използват силните си челюсти, за да смажат черупките. Индивидите могат да достигнат 45 см, но средния размер е 22 см. Diplodus sargus са многобройни хермафродити, като хората започват живота като мъжки, а някои стават женски по-късно. Той се лови с търговска цел, като през 2008 г. са взети 3 713 т. Някои от тях се отглеждат с помощта на аквакултурни техники. Уловът се изяжда веднага или се продава на местно ниво, тъй като месото има добър вкус само когато е прясно.


Барамунди – (научно име Lates calcarifer), те обитават реки, поточета и мангрови устия в бистра или мътна вода. Най-често в реки и поточета в големи водосборни басейни с бавни  води над 20 ° C. Оптималната е 26 •С.Водата е средно твърда 5-15 Н,киселинността е неутрална до алкална рН 7-8.Предпочитат укрития от подводни трупи, скални тераси и други структури във водата. Австралийския костур  са катадромните видове, че те растат  в горното течение на сладководни реки и потоци и възрастни се движат надолу по реката, особено по време на наводнения, устия на реки и крайбрежни води за хвърляне на хайвер. Разпространението му се простира от Персийския залив в южната част на Китай и на юг до северната част на Австралия. От Австралия неговия обхват се простира от Мери и Maroochy речни системи в Югоизточна Куинсланд север из цялото северно крайбрежие Шарк Бей в Западна Австралия. Barramundi protoandrous са хермафродити: те започват живота си като мъжки, достигнала своята зрялост на около 3 до 4-годишна възраст, а по-късно променя пола и да стане женски, обикновено на около 5-годишна възраст. Малките риби са почти изключително мъжки като процента от женски се увеличава с размера. Той се храни предимно с по-малки риби, както и ракообразни. Младите по-малки риби , малки ракообразни и водни насекоми. Barramundi си спечели репутация като един от най-добрите вкусни риби на Австралия,  особено ловените в естуарни води са много вкусни, с твърдо, бяло, месо. Не отстъпват по вкус на ципурата, сьомгата и лаврака.


Скобар (Chondrostoma nasus) или бойник е риба от семейство Шаранови (Cyprinidae). Рибата достига на дължина до 50 cm, а на тегло 1 – 1,5 кг. Световният рекорд е 2,49 кг и е поставен през 2010 година в река Рейн, Германия. Много рядко скобарът може да стигне и до два килограма. Той е типично речна стадна риба, която обича и непрестанно търси течението. Стремително издълженото му и леко странично сплескано тяло загатва за големите му способности на плувец. Скобарът е на трето място по скорост на плуване сред нашите риби. Преди него са само балканската и дъговата пъстърва, а веднага след него се нарежда расперът. Скобарът е покрит със сравнително едри сребристи люспи. Всичките му плавници, с изключение на гръбния, са оранжево-жълтеникави. Гръбната му перка обаче е опушено сива. Най-лесният признак за разпознаването на скобара обаче си остава неговата уникална уста. Тя е долно разположена, при това доста назад от върха на изострената напред муцуна. Характерна за устата на скобара е острата като длето долна устна, с която рибата стърже водорасли от скалите и камъните. Поради странното разположение на устата си скобарът е принуден да се завърта настрани или направо нагоре с корема, за да приема храна. На терена на излета това се забелязва като твърде често проблясване на рибите във водата. Скобарът е риба с твърдо установени навици и приумици. Поради това мнозина риболовци са склонни да му приписват едва ли не човешки качества като капризност, коварство и т.н. Истината е, че скобарите, изглежда, инстинктивно изпълняват някои рибешки ритуали, но с такава вдаденост и последователност, че това изглежда едва ли не като съзнателно поведение.





Сериола – разпространен е в Гватемала, Еквадор, Колумбия, Коста, Рика, Мексико, Никарагуа, Панама, Перу, Салвадор, Хондурас и Чили. Обитава крайбрежията и скалистите дъна на морета, заливи и рифове в райони с тропически, умерен и субтропичен климат. Среща се на дълбочина от 3,5 до 132 m, при температура на водата около 14,2 °C и соленост 34,9 ‰. На дължина достигат до 57 cm. Seriola е род костеливи риби, широко известен като (Amberjack). Amberjack е атлантическа и тихоокеанска риба от рода Seriola от семейство Carangidae. Те са дивечови риби, най-често се срещат в топлите части на океана. Повечето видове Seriola са или (benthic), дънни или (pelagic) и могат да бъдат открити до 200 m в дълбочина.

Всичките 9 вида покриват по-голямата част от земното кълбо по отношение на разпространението, обикновено в крайбрежните води. Над 150 000 тона сериола се произвеждат чрез аквакултура годишно. Мнозинството се произвежда в Япония и Корея.


Скорпид – Среща се в източната част на Атлантическия океан (от Британските острови до Азорските и Канарските острови), Средиземно и Черно море на дълбочина до 800 m. Анатомия: Прилича малко на попче, но опитен ловец не би го сбъркал. Голяма глава и много широка уста. Има кожни израстъци по главата. Сменя си кожата като змия, веднъж на 28 дни. Тя представлява опасност за гмуркачите и обикновено прекарва по-голямата част от живота си лежейки на някой камък в очакване на плячката си. Не е смъртоносно отровна, но е екипирана с остри шипове на хрилните капаци и по главата. Убожданията са наистина болезнени. Скорпидът е с железни нерви и би позволил на гмуркача дори да го докосне. Обикновено по време на лов всеки харпунджия сграбчва някой камък, който да го задържи на дъното. Така той може да легне върху и дори да притисне рибата с ръка ако не я забележи навреме. Гледайте си в краката! Скорпидът е много разпространен из скалистите дъна около къмпинг Арапя и Кефалония, на юг от Созопол. Повечето са около 30 cm, най-големите членове на семейството растат с дължина около 1 метър. Скорпидът е дънна риба и води слабо подвижен живот , тя е месоядна – храни се с Бентос (Бентос е събирателен термин за организми, живеещи по или на дъното на океани, морета и други водни басейни). Обикновено живее 6 – 7 години. Мога да ви уверя, че вкусът е божествен. Ако не сте рибари, скорпид можете да си поръчате във всеки крайморски ресторант или да си купите риба от професионалистите. Месото на скорпида в никакъв случай не е токсично. Неговата отрова се намира в жлезите около шиповете и действа по кръвен път. След температурна обработка като всяка подобна отрова се разлага от топлината. Това няма нищо общо с отравянията в Япония от рибата фугу, където токсините се намират във вътрешните органи и са от съвсем друг тип. Всяка друга информация по този въпрос е чиста спекула. Способността му да се адаптира с окраската си към околната среда, рибата става почти невидима и така дебне жертвите си. Понякога дотам се вживява в тази роля, че се оставя да бъде подритвана и пипана без да реагира.


Попчетата (Gobiidae), наричани също кая, са семейство костни риби. Достига дължина до 25см. Живее около 5-6 години. Тялото им е продълговато, покрито с люспи или голо. Има две гръбни перки. Коремните перки са съединени. На тялото си няма странична линия. По главата има серия слизести канали и пори. Плавателният мехур е развит или липсва. Представено е от множество родове, от около 850 вида. Във водите на Черно море се срещат 19 вида. Те са морски дънни риби и обитават крайбрежната зона на морето. Придържат се за каменисто, пясъчно дъно или сред водната растителност. В размножителния период всички видове попчета без изключение охраняват яйцата до излюпването на малките. Храната на попчетата е твърде разнообразна, хранят се предимно с ракообразни, червеи, мекотели, дребни риби. Всички попчета се използват за храна и обект на усилен спортен риболов. Води дънен начин на живот. Придържа се в крайбрежната зона (заливи, буни). Масово се среща във Варненското и Бургаското езеро. Храни се предимно с ракообразни – скариди, рачета и дребни риби.Употребява ли се за храна? – Да, в прясно състояние.


Уклеят (Alburnus chalcoides) е вид речна риба от семейство Шаранови (Cyprinidae). Нарича се също бриянаоблец и чаушан и се среща само от централна Азия (Казахстан и Узбекистан) до централна и източна Европа по поречието на река Дунав и нейните притоци. Дълъг и сребрист, уклеят е всеяден. Прилича на по-дребния си братовчед, уклейката, но уклеят расте до около 40 см и има сравнително по-малки уста и очи. Среща се на пасажи в бистра, спокойна вода в горните водни слоеве. Често се наблюдава над водата, когато скача за насекоми или бяга от хищници. Обект на риболов. Люспите се отлепват лесно и е нужен нежен подход, ако искаме да върнем улова жив обратно във водата. Най-често дължината се определя в границите 15–20 см, а теглото – между 80–100 г. но има и по голями. Уклеите редовно изскачат над водата, особено привечер, когато насекомите са близо над нейната повърхност. Те ги атакуват директно или, скачайки, ги намокрят с пръски вода, за да прекъснат полета им. Уклеят е един от най-разпространените видове риба в България. Причина за това може да търсим в подходящия климат, който предоставя отлични условия за развъждане, а и в това, че заради неголемите си размери уклеите не са обект на посегателство от страна на бракониери. Уклеите преобладаващо са със скромни размери и могат да бъдат уловени в почти всички сладководни водоеми и реки у нас, но на места екземпляри от този вид могат да достигнат тегло над половин килограм.


Морската котка (Dasyatis pastinaca) е хрущялна скатова риба, срещаща се и в Черно море. Морската котка се среща в северния Атлантически океан по европейското и африканското крайбрежие, Средиземно и Черно море. Тъй като е дънна риба тя живее на дълбочина от 20 до 80 m. През лятото се доближава до брега, а през зимата отново се оттегля.Храна за морските котки са висшите ракообразни, мекотели и дребни рибки. Морската котка има 27 000 вкусови рецептора. Тялото и е ромбовидно, голо и гладко. Опашката е нишковидна, притежава назъбен опашен шип. На долната му страна има надлъжни шлебове с отровни жлези. При убождане се предизвиква сърцебиене и силна болка, а понякога и парализа. Морската котка е хищник; храни се с по-дребни риби и безгръбначни. Гръбната му страна е леко изпъкнала, а коремната-плоска. Липсват гръбна и опашна перка. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 cm, но най-често се ловят индивиди, дълги 30 – 60 cm с тегло 6 – 10 kg. Максимална измерена дължина на женски индивид: 100 cm, Дължина на опашката: 35 cm / Рекорд: 201,39 кг (поставен край Азорските острови). Месото на морската котка е червено, след обработка – бяло, плътно, влакнисто. Най-вкусни са „перките“ и бузите. Кожата и не се яде и трябва да бъде отстранена/одрана преди консумация. При обработката и транжирането й трябва да се внимава с шипа намиращ се на опашката. В основата му, при разклонението се намира мястото от  което се освобождава отровната субстанция. Най-добре е преди да се започне обработката, да се отреже цялата опашка от основата. От 10 килограмова котка се използват около 3 килограма, или 30% от теглото и. Приготвят се печени, пържени, пушени, сушени или осолени – „перки“. Един от най-добрите варианти е сушена „чируз“. 


Костур (Perca fluviatilis, наричана също меше) е риба от семейство костурови. Той достига дължина до 40 см и тегло около 2 кг. Официалният рекорд – 2,9 кг – е поставен през 2010 година на Оландските острови, Финландия. Костурът е разпространен в Европа и Азия. Рибата е широко разпространена в България в блата, езера, язовири и бавнотечащи реки. Хвърля напролет 200 000 – 300 000 хайверни зърна. Силно разпространен в Швеция, има данни за уловени екземпляри с тегло над 3 килограма и над 43 см дължина. Костурът е хищна риба, която се храни с малки рибки и безгръбначни. Има слабо стопанско значение, предимно е цел на спортния риболов. Тялото на костура е скъсено, високо и странично сплескано. При по-едрите екземпляри тялото е по-налято отколкото при младите и се наблюдава характерна за вида гърбица. Тялото е покрито с люспи, които са ситни, твърди и трудно се отделят от дебелата му кожа. Има големи оранжеви очи и голяма уста със ситни зъби, които са с изразен наклон навътре, което му помага да захваща плячката си. На гърба си костурът има две последователни гръбни перки с бодливи лъчи, служещи за защита от едрите хищни обитатели на водоема. За защита има шипове на хрилните капаци и страничните перки. Костурът е хищник, който води обичаен дневен начин на живот. Семейство Костурови е добре представено в българските реки, язовири и водоеми, като в последно време се наблюдава териториално разширение на популацията му. Обикновено костурите се придвижват в стада, съставени от близки по размер риби.


Белият толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix) е сладководна риба от групата на внесените и аклиматизирани в България „растителноядни риби“ от семейство Шаранови. Родината му е Далечният изток. Достига относително големи размери и тегло до 20 кг, като световният рекорд е 32 кг и е постигнат край Андонг, Кьонсан-Пукто, Южна Корея. Тялото на белия толстолоб е странично сплеснато с голяма глава, а очите и са разположени в долната и част. Гръдните плавници са удължени и заострени, и не достигат основата на гръдните плавници. Цветът на тялото е сребристобял, гръдната част е по-тъмна, люспите са много малки и тънки. Дължината на червата при възрастните е 1500 % от дължината на тялото. Глътъчните зъби са еднородни, силно уплътнени и приспособени за мачкане на планктонни водорасли. Килът е по продължение на цялото тяло – започва от аналния отвор и завършва до гърлото. Достига полова зрялост на 3-годишна възраст. Живее в горните слоеве на водата и се храни с развиващия се там планктон. Основната му храна са микроскопичните водорасли, които причиняват „цъфтеж“ на водата. Храни се активно, като филтрира и отбира от водораслите само определени видове. В състава на храната му се срещат всички групи на планктонните водорасли – диатомови, зелени, синьо-зелени и др. При отсъствие на водорасли, обикновено пролет и есен, се храни с разлагащи се органични остатъци, т. нар. детрит. Белият толстолоб е много подвижна и плашлива риба. При шум скача на височина до 1-1,5 м над водата. В България белият толстолоб се размножава само изкуствено. Достоверни съобщения за естествено възпроизводство в страната има единствено в р. Дунав.


Виж още: Част 1 / Част 2 / Част 3 / Част 4 / Част 5 / Част 6