Калканът е дънна риба и рядко плава. Вирее до дълбочина 40 – 80 m. Съществуват около 30 вида, 3 от които се срещат в България. Обикновено достига дължина около 1 метър и тегло – 4 кг. Някои видове като Rhombus maeoticus достигат тегло до 15 кг. Продължителността на живота е около 15 години. Тялото е със специфична форма – несиметрично, плоско, ромбовидно. Малките са симетрични риби, които с израстването си придобиват измененията на възрастните. Горната част на калкана е осеяна с многобройни бели, кафяви и черни петна, покрито с островърхи костни плочки (подобни на копчета). Очите са разположени върху едната (горната) страна на тялото. Калканът има гръбна и анална перка. За тези риби е характерна мимикрията. Те бързо променят цвета и рисунъка на тялото си по подобие на средата (пясъчна, камениста и др.), където се намират. Тази камуфлажна окраска, освен че им помага особено много, когато трябва да се предпазят от враговете си, е удобство за тях, когато си търсят храна. Калканът е хищник. Прекарва по-голямата част от времето си заровен в пясъка, дебнещ своята плячка. Когато го доближи риба, той „скача“ и лакомо я поглъща. Основната му храна са дънни риби и ракообразни, парчета зарган и сафрид. По-малките се хранят с дребни ракообразни и скариди. Висококачественото месо на тази риба я прави предпочитан деликатес.


Камбала / Халибут е вид плоска риба от рода Hippoglossus на семейство Pleuronectidae. Всъщност доста често с понятието камбала се обозначават няколко вида плоски риби, сред които и писия, калкан, с която камбалата е братовчед. Друго често наименование на този вид риба е и халибут (от англ. Halibut). Името на рибата идва от haly (на англ. holy) and butt (на англ. flat fish), или с други думи свещена риба, предимно защото е популярна по време на католическите празници. Камбала са дънни риби, които обитават северната част на Тихия океан и северна част на Атлантическия океан. Те се считат за най-едрите дънни риби, като теглото им достига средно 24-30 кг, макар, че има и много по едри-видове. Световният рекорд за улов на най-голямата риба камбала се държи от риболовеца Лино Майер. Чудовищно голямата риба е с тегло цели 202 кг, дължина от 2.5 метра и е била уловена близо до бреговете на Норвегия с немски такъми. Обикновено камбала са почти бял цвят на кожата от долната страна и кафяви с белезникави петна от горната. Малките се раждат с по едно око от всяка страна на главата и в началото плуват като сьомга. Само след 6 месеца едното около се премества на другата страна и камбалата започва да изглежда на външен вид като писия. Очите на камабалата остават от горната кафява страна. По принцип камбала яде почти всички водни обитатели, които може да събере в устата си. Тя е толкова всеядна, че в коремната кухина на уловени риби са открити дори и себеподобни. Освен собствения си вид, камбалата хапва често раци, октоподи, морски скорпиони, сьомга, треска, херинга. Младите риби камбала често се хранят дребни ракообразни и други дънни организми. Камбалата обитава води на дълбочина от няколко метра до няколко стотин метра макар и да прекарва по-голямата част от живота си на дъното. Когато търсят храна, често камбала се движат на рибни стада. По принцип този вид риба стоят към върха на хранителната верига, като камбалата е застрашена единствено от сьомгова акула, морски лъв, орки и др.


Писия (Platichthys flesus) те са вид лъчеперки от семейство Писиеви (Pleuronectidae). Срещат се край бреговете на Европа от Бяло море на север до Черно и Средиземно море на юг, като предпочитат тинести дъна от брега до дълбочина около 50 m. Те са плоски риби с овална форма, като очите им обикновено са разположени от дясната страна на тялото. На дължина достигат обикновено 25 – 30 cm, но са известни и екземпляри с дължина 50 cm. Хранят се с безгръбначни, най-вече ракообразни, червеи и мекотели. Те се намират по дъната на океаните по света, като някои видове, като атлантическия палтус, Hippoglossus hippoglossus, са открити до 2000 m. По-малките видове се хранят с безгръбначни животни на морското дъно, като Polychaete и ракообразни.


Каракуда (Carassius) те са род сладководни риби от семейство шаранови. В България се срещат два вида – Сребриста каракуда и Златиста каракуда. Обитават застояли или не много бързи води. Тялото е сравнително по-високо от това на шарана, но за разлика от него нямат мустачки и размерите са по-малки. Каракудите са вегетарианци или всеядни. Издържат много ниско съдържание на разтворен кислород във водата. Каракудата е толкова разпространена риба, че едва ли има някой, който да не знае как изглежда. Най-малкото защото и червените рибки от парковите езерца и от аквариумите всъщност са селекционирани каракуди. В България обитава както златната обикновена каракуда, така и сребърната каракуда – Carassius auratus gibelio. От самия шаран се отличава доста трудно, но все пак основната разлика е, че тя няма мустачки в края на устата. Златистата каракуда достига до 40 cm дължина и тегло до 1,5 кг. При сребристата темпът на растеж е доста по-бърз и тя достига до 45 cm дължина и тегло до 4,5 кг. Общо взето се смята, че обикновената каракуда се развива повече във височина и расте много по-бавно от сребристата си братовчедка.  Разлика между Шарана и каракудата – внимателно ако погледнете от по-близо и двете, можете да видите колко се различават. Каква е разликата между шаран и каракуда? Всеки рибар ще каже на първо място, шарана има мустаци а каракудата не. Цялата форма и структура на главата в шарана е по-проста, без никакви интересни особености. Има още доста разлики както в тялото, перката на гърба и др. направете сами разликата.





Бабушка (Rutilus rutilus) е сладководна риба от семейство шаранови, погрешно наричана още червеноперка поради това, че трудно се различава от истинската червеноперка (Scardinius erythropthalmus). Най-лесния признак, по който се отличава от червеноперката, са очите. При бабушката те са оранжево-червени, а при червеноперката – прозрачни, или в редки случаи бледо жълтеникави. Бабушката е разпространена в голяма част от Европа и Азия. Завъдила се е в Северна Америка и Австралия, но там се счита за вредител, защото се конкурира за храна с местните риби и мъти водите. В България е обект на спортен риболов и е широко разпространена. Живее на големи популации в повечето езера, язовири и бавнотечащи реки. Тя е основна част от храната на повечето хищни риби в България. Среща се по притоците на Дунав от Искър до Русенски Лом и в Камчия. Развитите риби достигат дължина 45 cm и тегло 1,8 кг, но такива екземпляри са рядкост. В България най-често се улавят 50 – 100 грамови бабушки, но в големи количества, тъй като рибите плуват в огромни пасажи. Перките на бабушката са оранжеви или с червеникав оттенък. Около лещата на окото също има оранжева шарка. Броят на лъчите в гръбната перка е от 10 до 12. Храни се с насекоми, червеи, мекотели, водорасли и др. Толерантна е към замърсени води и води с ниски концентрации на разтворен кислород. Бабушката се чифтосва успешно с червеноперката и платиката (Abramis brama).


Червеноперка – червеноперката (Scardinius erythrophthalmus) е сладководна риба от семейство шаранови. Обект е на промишлен и спортен риболов. Почти идентичната на вид бабушка (Rutilus rutilus) често се смята погрешно за „червеноперка“ от повечето рибари. Двата вида се чифтосват успешно. Има характерни оранжево-червеникави перки, от където идва и названието и. Тялото е дълбоко. Люспите са жълтеникави. Гръбната перка е разположена далече от главата. Броят на лъчи в тази перка е 8 или 9. Устата и е сплескана и сочи нагоре поради навика си да всмуква насекоми и друга храна от повърхността. Средната нормална дължина, до която достига е около 15-20 cm. Екземплярите, които достигат максимална дължина са от порядъка на 35-36 cm. Рядко може да достигне тегло от 2 кг. Разпространена е в цяла Европа и североизточната част на Мала Азия. В България е разпространена в почти всички реки и язовири, но в малочислени количества. Храни се с безгръбначни животни и растителна храна, близо до повърхността. Не е придирчива към чистотата на водоемите.


Есетра е общо име използвано за няколко вида риби, принадлежащи към семейство Есетрови /Acipenseridae/. Есетрата представлява костна риба, при която по-голямата част на скелета е хрущялна. Друг отличителен белег на тези морски обитатели е, че по дължината на тялото се намират пет реда костни плочки. Повечето представители на семейството притежават издължен, заострен нос и мустачки. Освен това при тях горната част на туловището е обагрена в тъмносиво до черно. Коремът пък е сребрист или почти бял. Повечето видове есетра мигрират, преминавайки от солени в сладки води. В реките те навлизат основно, за да хвърлят хайвера си, след което отново се връщат в морето. У нас есетра може да се улови в язовирите Въча, Панчарево, Кърджали и Мало Бучино. В семейство Есетрови попадат множество видове, като най-популярните сред тях са моруна, руската есетра, сибирската есетра, пъстругата и чигата. Моруната се счита за най-едрата представителка на есетровите риби. Тя може да живее до 100 години, като междувременно може да нарасне до няколко метра и да наддаде до 1200 килограма.  Руската есетра се отличава с далеч по-скромни размери. Тя достига тегло от 10 до 20 килограма, като е дълга около 2 метра. Сибирската есетра е дълга около 2 метра и тежи към 200 килограма. Този вид есетра живее около 60 години. Пъструга достига дължина от 2 метра и нараства докъм 80 килограма. Живее приблизително до 25 години.Чига достига до 1 метър дължина. Максималното тегло на рибата възлиза на 20 килограма. Чигата се приема за най-дребния вид есетра.


Щуката (Esox lucius) е едра хищна риба, широко разпространена в нашите води. Среща се почти навсякъде – в Азия, Америка и Европа. Достига над 150 см дължина на тялото и тегло до 20 кг. Има сведения и за значително по-едри екземпляри. Официалният рекорд е 25 кг и е поставен в езеро Греферн, Германия. Женските са обикновено доста по-едри от мъжките на една и съща възраст. Територията на щуката е доста широк. Среща се до 1500 м надморско равнище. На места живее и в полусолени води. Среща се в стоящи, сладки води. Отсъства само в малките високопланински реки и потоци. Любопитна подробност в разпространението на щуката е тази, че тя се среща във водоеми, които са отдалечени от реките. Това се дължи на факта, че хайверът на щуката е доста лепкав и се пренася от водоплаващите птици. При по-големи популации на щука във водоема тя е способна бързо да унищожава зарибителния материал. Но като цяло ползата от щуката е по-голяма, тъй като тя унищожава най-вече болните и малоценни риби и направлява равновесието на екосистемата на водоема. Щуката е обичаен хищник. Малките рибки, след излюпването от хайвера, се хранят със зоопланктон – хайвера на други риби и дребни ракообразни. При достигане на размер 5 – 6 см щуката започва да се храни изключително с малки рибки. Не са редки и случаите на канибализъм, когато по-едрите екземпляри се хранят с по-дребните. В нейната дажба попадат също така жаби, мишки и малките на водоплаващите птици. За разлика от другите хищници, щуката се държи на определени места във водоема и напада жертвите си от засада, като след нападението се завръща на своето място.


Паламуд – Паламудът (Sarda sarda) е риба от семейство Скумриеви. Пелагичен вид, обитаващ крайбрежни и открити води до 50 m дълбочина. Прилича на скумрията. Дължината им достига до 85 cm, а теглото – до 7 kg. Цветът им е металносив, с надлъжни ивици. Коремът е сивкав. Има голяма уста с остри зъби. Първата му гръдна перка е по-дълга от тази на скумрията. Живее в северните части на Атлантическия океан, Средиземно море и Черно море. Край българските брегове идва от Мраморно море и Бяло море напролет, хвърля хайвера и на есен се връща затлъстял. Обикновено живее по 10 години. Паламудът е хищна, топлолюбива риба. Консумира се прясна, солена, пушена и консервирана. Младите се наричат циганки, а едрите – туруци. Застрашен е от свръхулов. В България минималният разрешен размер за риболов е 28 cm. Заедно с риби като скумрията, сьомгата, сардината, харингата и други паламудът се причислява към мазните риби. Паламудът съдържа множество полезни за организма съставки. В него се намират витамин А, витамин D, витамин В1, витамин В2, витамин В6, витамин В12. Той има в състава си и така ценните омега-6 и омега-3 мастни киселини.Паламудът освен вкусна храна е източник на множество полезни вещества. Похапването на паламуд се отразява добре на целия организъм. Рибата е особено полезна за мозъка, благодарения на омега-3 мастните киселини, които се крият в състава ѝ. Редовното приемане на паламуд подсилва активността на мозъка и подпомага мисловния процес. От друга страна рибата е полезна и за сърцето. Проучвания показват, че нейното похапване спомага за намаляването на депресия.


Скумрията (Scomber scombrus) е вид морска риба от семейство Скумриеви (Scombridae). Скумрията е пелагичен вид, достигащ дължина до 50 cm. Рекордът за тегло е 1,2 kg и е постигнат в региона на Тронхайм, Норвегия. Разпространена е в Атлантическия океан и свързаните с него морета – Балтийско, Средиземно и други. Среща се само в открито море.

Тялото на скумрията е сравнително източено, с кръгло напречно сечение. Главата и тялото са с обтекаема форма. Има две гръбни перки отделени една от друга и следвани от пет дребни перчици. Аналната перка е сравнително малка, също с пет дребни перчици след нея. Опашната перка е врязана, коремните перки са относително малки. Мастният клепач покрива предния и задния край на окото, главата и тялото са изцяло покрити с дребни люспи. Оцветяването ѝ по гърба е синьо-зелено, като често става синкаво-черно по главата. Отстрани е металносиво, коремът е бял. По гърба има характерни тъмни извити линии. Видът е от голямо икономическо значение. Застрашен е от свръхулов. Тъй като обича студени и умерени води, промяната на климата вероятно оказва влияние върху разпространението му, измествайки го на север. Черноморската скумрия зимува в Мраморно море, в Черно море идва за изхранване. Край българските брегове минава през април – юни (тогава се лови и суши за чирози) и се връща през септември – януари, охранена и висококачествена. Черноморската скумрия е едно от застрашените животни в Черно море. Черноморската скумрия е стадна морска риба. Половата зрелост настъпва на едногодишна възраст.


Платиката (Abramis brama) е сладководна риба от семейство Шаранови. Това е придънна риба, хранеща се както с животинска, така и растителна храна. Широкоразпространен вид, често обект на спортен риболов. Платиката притежава сравнително голямо странично-сплеснато тяло и малка глава. Тя има най-сплесканото тяло от всички придънни риби. Непосредствено зад главата в гръбната част на тялото се разполага характерна и сравнително висока гърбица. Аналният плавник е с източена, продълговата форма и около него липсва люспесто покритие. Окраската варира силно в зависимост от околната среда, но най-често е в сребристо сив цвят. При по-възрастните екземпляри тялото може да добие бронзов оттенък, особено в чисти води. Плавниците са сивкави до черни, но никога не са яркооцветени. Притежава характерна уста, разположена в долната част на главата. Платиката варира между 30 и 55 cm дължина, но се срещат екземляри и до 75 cm. Теглото е между два и четири, рядко пет килограма. Официалният рекорд е 6,01 кг и е постигнат през 1984 година в река Хагбион край Калмар, Швеция. Гигантска платика e уловена в Англия през пролетта на 2012 г. Оказва се, че екземплярът чупи дори досегашния световен рекорд за всички времена. Трофейната платика тежи точно 23 либри, което се равнява на 10,5 килограма.


Виж още: Част 1 / Част 2 / Част 3 / Част 4 / Част 5 / Част 6