Морунаж (Vimba vimba) е вид лъчеперка от семейство Шаранови (Cyprinidae). Тялото му не е толкова дълбоко като това на платика. Този вид расте до около 25 до 45 сантиметра с тегло до 2 килограма. Тази риба е наситено синкавозелена на дорзалната повърхност и сребриста по протежение на фланговете. Очите са жълти, а гръдните и тазовите перки имат червеникаво-жълти основи. Оцветяването става по-живо в размножителния сезон и мъжете могат да имат operculum, основата на перките и корема да станат оранжеви. Морунажа се разпространява в сладките води и в устия на реки, оттичащи се към Каспийско, Черно и Балтийско море, и в басейна на Северно море в реките Елба и Емс. Има записи от Армения, Австрия, Азербайджан, Беларус, България, Чехия, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Унгария, Иран, Латвия, Литва, Молдова, Холандия, Полша, Румъния, Русия, Сърбия и Черна гора, Словакия, Швеция, Швейцария, Турция и Украйна. Морунажите се движат в малки групи по морския бряг, като се хранят с безгръбначни, които берат от морското дъно, и яйцата на други риби. Те напускат морето през май или юни, плувайки нагоре, за да хвърлят хайвер в бързо движещи се притоци с каменисти или чакълести основи и малко растителност.


Сомът (Silurus glanis), още Европейски сом, е сладководна риба, чието тяло е без люспи. На дължина вероятно достига до 5 m, а на тегло – до 300 kg (тези данни са от стари публикации и не са доказани). Официалният рекорд е 134,97 kg – на сом, уловен в река По, Италия през 2010 г. Зъбите на сома са остри и завити навътре. Отгоре тялото му е тъмно, а страните и коремът са на петна. На горната челюст има две, а на долната – четири по-къси мустачки. Тези мустачки са осезателните му органи. Разпространен е в Европа и Азия. В България се среща в Дунав, Струма, Тунджа, Марица, Янтра, Вит и техните притоци. Някои от големите язовири, които обитава сомът, са Въча, Студен кладенец, Кърджали, Ивайловград, Пясъчник, Йовковци, Жребчево, Тича и др. Мъжкият сом прави на дъното гнездо и пази хайвера, снесен от женската. Сомът е хищна риба и се храни с рибки, жаби, раци, насекоми, мекотели и дори по-дребни представители на собствения си вид. По-едрите могат да включат в менюто си дребни бозайници и водоплаващи птици. Осезанието му е добре развито. Сомът е активен лятно време при по-висока температура на водата. През зимата ляга на дъното и изпада в летаргия. Пробужда се от зимен сън към средата на април и ловува до ноември, като активността му е най-голяма на дълбоко заради по-топлата вода. В средата на лятото може да напада плячката си и по повърхността на водоемите. Сомът се лови по няколко начина: от брега, от лодка на „влачене“ или от лодка на „кльонк“. Могат да се използват както естествени, така и изкуствени примамки.


Морските дяволи (Lophiiformes) са разред хищни костни риби, притежаващи месест израстък на главата, действащ като примамка. Предполага се, че са възникнали в един кратък период от началото до средата на периода креда, преди около 100 – 130 млн. години. На дължина морските дяволи достигат от 20 cm до над един метър, при тегло до 45 кг. Цветът им варира от тъмно сив до тъмно кафяв. Имат огромни глави и големи усти с наклонени навътре зъби. Повечето възрастни женски морски дяволи имат луминисцентен орган, който служи за примамване на плячката в тъмните и дълбоки води, но също така служи и за да привлече вниманието на мъжките с цел улесняване на чифтосването. Поради това, че притежават тънки и гъвкави кости, морските дяволи са в състояние да разтегнат и двете си челюсти заедно със стомаха до огромни размери, което позволява да погълнат плячка до два пъти по-голяма от тази на тялото им. Морските дяволи са разпространени по целия свят. Някои от тях са пелагични, докато други са бентосни. Някои живеят в дълбоките води (например Ceratiidae), докато други обитават континенталния шелф (например Antennariidae и Lophiidae). Пелагичните видове са странично сплеснати, докато бентосните са гръбно-коремно сплеснати и с по-голяма уста. Колкото и страшно да звучи името на тази риба и колкото и в действителност да има плашещ вид самата риба, месото ѝ е много плътно и особено вкусно. Счита се за истински деликатес и винаги по възможност присъства в испанското меню.


Барбун, също султанка или червен милет (Mullus barbatus ponticus) е красива риба, обитаваща Черно море. Дължината на тялото и достига до 21 – 26 cm, а теглото до 150 g. Рибката е оцветена в красива окраска с преобладаващо червено. Има едри люспи по цялото тяло, които падат лесно при улавянето и с ръце. Под устата са разположени двойка „мустаци“, с които открива храната си. Главата е голяма, с тъпа муцуна отпред. На гърба и са разположени две перки, а на корема има три (две отпред и една анална). Опашката е вертикална и раздвоена. Разпространена е навсякъде в Черно море. Рибата е открита и в Азовско море, а също и край Босфора, но отвъд не е срещана. Ихтиолозите все още не могат да си обяснят напълно предположението, че барбунята предпочита солеността и температурата на Черно и Азовско море. Обитава предимно крайбрежната морска ивица. Личинките и малките рибки се различават от възрастните по външния си вид и начин на живот, като те са по-продълговати, със заострена муцуна и обитават повърхностните слоеве на водата. На възраст около 1,5 месеца преминават към предимно дънен начин на живот и придобиват външния вид на възрастните риби. Барбунята съзрява полово на 1 – 2 години. Размножава се чрез хайвер от юни до септември. Малките на барбунята се храни със зоопланктон, а възрастните основно с дънни безгръбначни и дребни риби. Продължителността на живота варира между 8 и 13 години. Рибата извършва размножителни и зимувални миграции, като зимува около Босфора, а напролет мигрира на север към българското крайбрежие за размножаване и угояване.





Хамсията (Engraulis encrasicolus) е вид риба от семейство Engraulidae, чието месо се консумира. Имат удължено тяло с тъмносин оттенък отгоре, а отдолу са по-белезникави. Муцуната е остра, като долната челюст е по-къса и достига до зад окото. Достигат до 20 cm дължина. Теглото им достига 25 – 30 g. Живеят около 4 – 5 години. Обитават източните брегове на Атлантическия океан, Средиземно море, Черно море и Мраморно море, живеят на пасажи. Поради голямото си икономическо значение, популациите на рибата страдат от свръхулов. През януари-март се приближават до бреговете, за да се хранят. През деня плават на 40 – 50 метра дълбочина, а през нощта предпочитат да са по-близо до повърхността. Имат висока толерантност към солеността на водата, като понякога навлизат в лагуни и естуари. Формират пасажи. Започват да се размножават след първата си година, като за тази цел предпочитат слабо солени води с температура 18 – 20 °C, на дълбочина 25 – 60 метра. Хвърлят около 40 000 яйца.


Сафридите (Trachurus) са род хищни соленоводни пасажни риби от семейство сафридови. Съществуват над 15 вида, които са разпространени в Атлантическия океан, Тихия океан, Индийския океан и в прилежащите им морета. В Черно море се среща подвида Черноморски сафрид (Trachurus mediterraneus ponticus), който се храни с хамсия, цаца, попчета и ракообразни. В зависимост от средата, която обитава, сафридът достига размер до 40-45 cm. Няма забранен сезон за улов на сафрид поради твърде дългия размножителен период. Минималният размер допустим за улов е 12 cm. 100 грамовите рибки са обикновено с дължина около 23 cm. Сафридът не трябва да бъде голям. Към момента сафридът е на второ място по количество промишлен улов в Черно море след цацата. Сафридът има дълга продължителност на живота – достига до 15 години, като за това време може да достигне до 35 – 40 cm дължина и да натрупа около 500 g телесна маса. Най-големият сафрид е уловен в Torbay, Англия и е тежал 1,5 kg. Сафридът се среща във водите от островите Кабо Верде до Гибралтарския проток, включително и в Средиземно и Черно море и на север по протежение на Атлантическия океан и Северно море. Сафридът е най-труден за улов по време на размножителния период, тъй като тогава рибките са разпръснати или са в малки групи. На север сафрида зимува по ръба на континенталния шелф от Ирландия към Бискайския залив, Северно море и Ламанша.


Морска лястовица – (Chelidonichthys lucerna) тя е вид риба от семейство Морски лястовици (Triglidae).Обитава основно крайбрежни води на дълбочина от 10 до 60 m. Среща се главно в Средиземно море (особено западните части и Егейско море) и източните части на Атлантическия океан (от Норвегия до Мавритания). По-рядко се среща и в Черно и Балтийско море. Достига максимална дължина 75 cm, но обикновено е около 30 cm. Максимално тегло – 5,5 kg. Тялото е конично, главата е напълно покрита с костни плочки. Трите долни лъча на гръдните перки са свободни, като не са свързани с мембраната на перката и служат за подпиране на рибата, а също и за търсене на храна върху кално дъно. Муцуната завършва с две малки издутини, които имат шипове по края си. Зад главата над гръдните перки има по един шип. Гърбът и страните са червени или червено-кафяви, коремът е бял, гръдните перки са пурпурночервени по външната страна, а отвътре са сини с кръгло черно петно. Има дълъг период на размножаване – от май до август в Европа и целогодишно в Африка. Обикновено живее 14 г.


Мерлуза – Хек известна още като европейска мерлуза, европейски хек или само хек (Merluccius merluccius) е вид риба от семейство Мерлузови (Merlucciidae). Европейската мерлуза се среща в Средиземно море, Северно море и източната част на Атлантическия океан между Исландия и Мавритания. Тя е нощен хищник, който през деня стои на пясъчното или кално дъно, на дълбочина обикновено между 30 и 400 m, и по-рядко на дълбочина до 1000 m. Хекът, познат още като мерлуза, представлява издължена и тънка риба, която има вретеновидна форма, бодливи перки по гърба, изпъкнали очи и силно издадена долна челюст. Главата и гърбът на хека имат стоманено сив цвят, а коремът е сребристобял. Дължина на хека достига до 75 см, а теглото до 3.7 кг. При някои екземпляри теглото може да достигне до внушителните 25 кг. Познати са на 10 вида хек, които са наименовани според цвета на кожата – бял, червен, сребърен и др. В 100 г пресен хек се съдържат 87 калории, 308 мг калий, 83 мг натрий, 15.8 г протеини, 0.4 г омега-3 мастни киселини, 2.2 г мазнини, 0.4 г наситени мазнини. Хекът е много предпочитана риба заради своето вкусно бяло месо, което е бедно на мазнини.


Бакалярос / Атлантическа треска – В Гърция с думата бакалярос или вакалаос наричат две различни риби, които си приличат, но са от различни семейства. Едната, за която е по-правилно да се използва думата вакалаос от наименованието на рибата на испански bacahlau е атлантическлата треска (Gadus morhua), която се предлага на пазара консервирана в сол. Името му произхожда от португалското (bacalhau). Португалските и испанските мореплаватели първи са започнали да го използват като търговски продукт. Те често са кръстосвали студените северни морета. Обработката му със сол и изсушаване е открита от тях. Осоляването ставало на корабите, а изсушаването върху скалите, през пролетта. Той е извънреден източник на витамините А, D, K, а така също и на Омега-3 маслените киселини(EPA and DHA) Норвежкият Вакалаос се храни се предимно с каламари, аншоуа, реги, сардели и скариди. Среща се в дълбочини от 70-370 метра. Ястията от Bacalhau са често срещани в Португалия, а също и в бивши португалски колонии като Кабо Верде, Ангола, Макао, Бразилия и Гоа. Твърди се, че в Португалия има само над 1000 рецепти и тя може да се счита за емблематичната съставка на португалската кухня. Треската, наричана още атлантическа треска (Gadus morhua), е трапезна риба от семейство Gadidae, с ниско съдържание на мазнини. Теглото и е от 5 до 12 kg. Достига дължина до 1,8 m, въпреки че преобладават тези с дължина 40 – 80 cm на възраст от 3 до 10 години. Може да си мени цвета от сиво-зеленикав до керемидено-червен. Една от най-плодовитите риби – женският екземпляр може да снесе до 9 милиона яйца. Яйцата плуват във водата до излюпването на малките рибки. Много малък брой от тях оцеляват обаче, тъй като други риби изяждат много от яйцата и новоизлюпените трески.


Тилапия е общо име за почти сто вида риби от семейство Цихлиди. Те обитават различни пресноводни местообитания, включително плитки потоци, реки и езера. Исторически Тилапия е от голямо значение за занаятчийския риболов в Африка и Ливан и е с нарастваща важност за аквакултурите. Тилапия може да стане проблематично нахлуващ вид в нови местообитания с топла вода, независимо дали е умишлено или случайно попаднала. Като цяло не може да се приспособи в умерен климат, поради неспособността си да оцелее в прохладни води, обикновено под 16 °С. Името Тилапия се основава на името на рода Tilapia, което от своя страна е латинизиран вариант на thiape („риба“ на тсвана). Шотландския зоолог Андрю Смит въвежда името на вида през 1840 г. Тилапия е известна с много имена. Прозвището Свети Петровата риба идва от историята в Библията за апостол Петър, който хваща риба, с монета в устата. Някои видове Тилапия (Sarotherodon galilaeus galilaeus и други) се срещат в Галилейското езеро, където авторът на Евангелието на Матея твърди, че се е състояло събитието. Тези видове са били обект на малък занаятчийски риболов в района в продължение на хиляди години. Тилапия е петият по важност вид в рибопроизводството, с 1 505 804 метрични тона за 2000 г. Поради големите си размери, бърз растеж и вкусовите си качества, се полагат големи усилия за отглеждане на цихлидови риби и по-специално видовете от род Oreochromis, Sarotherodon и Tilapia, известни като тилапии. Подобно на други големи риби, те са добър източник на протеини и са популярни сред занаятчии и търговци в областта на рибарството.


Мурмурито е известно като царска риба и риба от древни времена. Нашите предци са го нарекли mormyro. Научното наименование е lithognathus mormyrus. Той принадлежи към семейството Breams и обикновено не надвишава 30 см. Намира се на дълбочина от 0-150 метра. Цвета му е сребрист, украсен с 10/12 тъмносиви ивици. Тялото е продълговато, очите са високо на главата. Живее в пясъчливи ройони . Може да го откриете дори в застоели води на реки, езера или канали. Рибите са социални и често под формата на големи стада. Храни се с червеи, мекотели и ракообразни. Възпроизвеждането се извършва между май и септември. Мурмурито по-голямо от 13 см е сексуално зряло.То е една от най-качествени риби, така че цената е твърде висока. Среща се в плитка вода в Средиземно море и в източния Атлантически океан от Франция до Южна Африка. Среща се и в Червено море и край бреговете на Мозамбик в Индийския океан. Тази риба може да нарасне до дължина около 55 см, с тегло около 1 кг, но по-често срещаният размер е 30 см.


Виж още: Част 1 / Част 2 / Част 3 / Част 4 / Част 5 / Част 6