Шаран той е типичен представител на костните риби. Той спада към семейството на каракудата, скобар, червеноперка. Шаранът (Cyprinus carpio) е сладководна риба, която достига до 120 cm на дължина и до 35 kg на тегло. Световният рекорд е 34,35кг. и е поставен в езеро Lac de Saint-Cassien във Франция. Шаранът е всеяден, като в ранна възраст се храни с планктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни бентосни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот. В България има традиция на Никулден да се готви пълнен шаран.


Лаврак или морски вълк (Dicentrarchus labrax) е вид лъчеперка от семейство Moronidae. Рибата е морска, но понякога млади риби навлизат от морето/океана в речни устия, поради което се среща и в сладководна вода. Лавракът предпочита субтропически климат. В Европа се среща най-често във водита на Атлантическия океан (от Норвегия до Мароко), а също и в Средиземно и Черно море, семейството включва около 475 вида. Лаврака е месояден, храни се с риби, ракообразни, мекотели и други безгръбначни. Някои от тях са активни плувци; други, като груповите, са по-заседнали. Лавраците варират от няколко сантиметра до максимум 2 метра и 225 кг. Лавракът е една от най-вкусните риби в морето. Месото му е умерено мазно и плътно. Месото на дивият лаврак е по-плътно, но за сметка на това по-стегнато и вкусно. Отглежданият във ферма лаврак е по-тлъст, но без особен дъх и привкус. За първи път лавракът се появява в американските магазини под наименованието Branzino. Избирайте почистени екземпляри, защото люсипите му са многобройни и много трудно се отстраняват, а те трябва да бъдат напълно премахнати преди готвене. Ако купувате филета или котлети от лаврак, избягвайте онези без кожа, защото трудно може да се определи дали в действителност това е лаврак или не е.


Сьомга тя е от несистематична група риби – семейство Пъстървови (Salmonidae). Обикновено сьомгата мигрира, като хвърля хайвера си в сладководни басейни, а след известно време малките се преместват в океана. Масата  и достига до 38кг, но обикновено се ловят екземпляри по 15 – 20 кг. Сьомгата е проходна риба – размножава се в горното течение на чистите планински реки, но по-голямата част от живота си прекарва в морето. Женските снасят по 18 000 – 40 000 хайверни зърна. Малките достигат полова зрялост на 3-5-та година. Възрастната атлантическа сьомга е с тегло около 4,5 кг, докато царската сьомга е средно около 10кг. въпреки че индивидите с тегло 22–36 кг. не са рядкост. Тихоокеанската сьомга живее по-голямата част от живота си в океана, но като възрастни те се връщат в потока, където хвърлят хайвера си. Повечето хайвер се изхвърля в края на лятото или есента, а яйцата обикновено се излюпват в края на зимата. Коефициентите на инкубация зависят от температурата, отнема от 60 до 200 дни. Младите розови сьомги се спускат почти веднага до морето, докато сладката сьомга напуска след няколко седмици.





Риба тон – те са едри и силни риби, някои от тях са големи колкото делфин. Плуващи с голяма скорост и мигриращи често, те са били труден улов за рибарите в миналото. Големият бум в риболова на туна настъпва през 40-те години на миналия век, когато настъпила своеобразна революция в риболова. Тогава популацията й е била три пъти по-голяма от днес, а месото, считано за луксозна храна, започнало все по-често да се появява в чиниите на средната класа американски и европейски жители. Тогава наричали туните “антилопи на океана”. Рибата тон е една от най-бързо плуващите риби в океана, засечени са екземпляри, движещи се с 77 км./час. Името “туна” или “тон” се отнася за няколко океански вида риби от семейство Скумриеви риби. Подобно на далечните си братовчеди скумриите и някои видове риба туна могат да навлизат в сладководни води. Богата е на витамините: В3, В6 и изключително много на редкия витамин В12 (100 гр. съдържат до 11 мкг – 500% от средната дневна доза); богата е на минералите: фосфор, магнезии и желязо.


Фагри е хищна риба, известна още като царска риба и позната от древни времена. Цветът ѝ е сребрист, украсена е с 10, 12 тъмносиви ивици (раирано фагри – мурмури). Тялото е продълговато, очите са високо на главата. Дължината ѝ обикновено не надвишава 30см. Цветът на червеното Фагри е сребристо розово с тъмно сини петна по гърба и по страните. Има тъмно петно в основата на последните гръбни лъчи. Размерът ѝ достига до 90cm, обикновено търговските размери са между 30-50cm. Месото и е плътно и вкусно, без натрапчив мирис на риба и без почти никакви кости. На дължина обикновено е около 40-60см.и тегло 700Гр – 1.5 кг, но може да достигне и до 80см. и тегло 5кг. Обитава водите на Атлантика и Средиземноморието. Предпочитано местообитание са каменистите дъна с пясъчни полянки, но са срещани и на кален грунд с дълбочина 20 – 100м, по-рядко и до 250м. Този вид е хищник, и се храни с ракообразни, риби и мекотели. Живее около 15-17 години.


Ципура  е типична средиземноморска риба. Тя се среща в Средиземно море и доста по-рядко в Черно море, навлиза и в прилежащите части на Атлантическия океан. Обитава предимно места, обрасли с морска трева – пясъчни дъна с дълбочина до 30 м. Среща се поотделно или на малки разпръснати групи. Храни се с дребни безгръбначни животни. Тялото на тази риба е овално, високо и странично сплеснато. Достига до 70 см дължина и 16 кг тегло, но такива екземпляри са рядкост. Официалният рекорд е 7,36 кг и е поставен край град Брест, Франция. Очите са малки, главата е с много характерна форма в профил, коремът е почти равен. Цветът ѝ е сребристосив, а между очите и на „бузите“ има ясно различими при възрастните златисти петна, които са дали основание доста от имената ѝ в различните езици да са свързани със злато. Даже втората част на латинското ѝ наименование Sparus aurata означава златна. Името ципура е гръцко и е преминало в българския, тъй като основните количества от тази риба на нашия пазар идват от егейските брегове. Ципурата е от мъжки пол през първите три години от живота си, след това сменя пола си и остава женска до края на живота си.


Синегридата е риба от семейство Sparidae. Среща се в Средиземно море и крайбрежието на североизточната част на Атлантическия океан. Синегридата има овално тяло, плоско от двете страни и с голяма глава. Челюстите в устата ѝ са с много силни зъби. Теглото може да достигне до 14кг. Има розово-сребрист и златисто-червен цвят с нюанси. Цветът се влияе от възрастта и от храната в околната среда. Стандартната дължина е 50см, но може да бъде и до един метър . Обикновено се намира на дълбочина от 15 до 20 метра, но може да бъде открита и до 200 метра. Синегридата живее в чисти води, в скалисти или пясъчни дъна.


Дантекс (Dentex Зубан ) е вид бодлоперка от семейство Sparidae. Видът е уязвим и сериозно застрашен от изчезване. Обитава пясъчните дъна на океани и морета. Среща се на дълбочина от 36 до 200 m, при температура на водата от 9,7 до 17,6 °C и соленост 35,2 — 38 ‰ На дължина достигат до 1 m, а теглото им е максимум 14,3 кг.Dentex е активен хищник, като се храни с други риби, мекотели и главоноги. Той е самотен през по-голямата част от годината, но по време на размножаването живее в групи за няколко седмици: напълно отглежданият дентекс остава заедно само две до три седмици през пролетта в по-топлата вода близо до повърхността. Всички Dentex са много бързи риби. Яйцата се снасят близо до скалистите брегове, където морската растителност е особено богата, и се придържат към тях. От плодовото яйце се развива ларва, която след това ще завърши собственото си развитие в открито море. Дантекс има странично компресирано тяло, висок гръб и метален блясък.


Херинга – Атлантическата  (Clupea harengus, също селда) е морска стадна риба от семейство Селдови. Разпространена е в Атлантическия и Северния ледовит океан на север от островите Шпицберген и от западните райони на Баренцево море. Обитава крайбрежните води на водните басейни. Дължината на тялото на херингата достига до 50 – 55 cm, а теглото ѝ до около 2,5 кг. Тялото ѝ е странично сплескано, покрито с едри, лесноопадливи люспи. Живее до 20 години, а половата ѝ зрялост настъпва към 4-5-та година. Размножаването в отделните стада протича в различно време. Плодовитостта на един такъв екземпляр е около 72 000 яйца. Важен обект в световния риболов. Херингата е член на групата особено полезни риби съдържащи рибни мазнини особено полезни за организма на човек и намаляващи опасност от редица болести в т. ч. болест на Алцхаймер. От херингата се прави традиционното руско рибно ястие Сельодка.


Пъстървата (Salmo trutta) е вид лъчеперка от семейство Пъстървови (Salmonidae). Студеноводни риби е сборно несистематично наименование, използвано в рибовъдството за някои от видовете риби от семейство Пъстървови. В разговорния език те се наричат пъстърви, като групата обикновено включва дъговата пъстърва, балканската пъстърва, сивена и хибридите между тях. Тези видове най-често обитават горните течения на реките, високопланинските езера и язовири, които са богати на кислород. Има дълго вретеновидно тяло. Наричат я постна риба, защото не съдържа почти никакви мазнини. Това е в резултат на непрекъснатото и движение. Тя живее в горните течения на реките и във високопланинските езера, където водата тече много бързо и силно и когато стигне средното течение, където е топло се връща в горното течение. Пъстървата е една от храните, които е добре редовно да включваме в хранителното си меню. Подобно на сьомгата, и пъстървата е изключително полезна, предимно заради високото си съдържание на Омега-3 мастните киселини. Те са изключително важни за работата на сърцето и нервната система. Редовното ядене на пъстърва ще ни зареди с тонус, мозъка – с енергия, а освен това ще накара косата и кожата ни да засияят. Омега 3-мастните киселини са безценни за сухата кожа, която има нужда от постоянно подхранване.


Треската, наричана още атлантическа треска (Gadus morhua, Sablefish or Black Cod), е трапезна риба от семейство Gadidae, с ниско съдържание на мазнини. Теглото и е от 5 до 12 kg. Достига дължина до 1,8 m, въпреки че преобладават тези с дължина 40 – 80 cm на възраст от 3 до 10 години. Може да си мени цвета от сиво-зеленикав до керемидено-червен. Една от най-плодовитите риби – женският екземпляр може да снесе до 9 милиона яйца. Яйцата плуват във водата до излюпването на малките рибки. Много малък брой от тях оцеляват обаче, тъй като други риби изяждат много от яйцата и новоизлюпените трески. Ареалът на треската е умерените води на Атлантическия океан. Съществува в няколко подвида: арктическа, беломорска, балтийска и др. Sablefish са изключително дълголетни, някои достигат над 90 години. За този вид животът започва със зимно хвърляне на хайвера по протежение на континенталния шелф на дълбочина 1000 метра. Макар че обикновено наричана “черна треска”, тази дълбоководна риба, която може да живее до 1,500 метра дълбочина.


Виж още:  Част 2 / Част 3 / Част 4 / Част 5 / Част 6