Групер – гигантският групер, с латинско име Epinephelus lanceolatus, е риба, която принадлежи на семейство Serranidae. Тази риба е една от най-големите хищни риби в океаните. Може да достигне тегло над 100 кг и дължина над 1 метър. Улавяни са индивиди и с дължина над 2 метра и тегло над 400 кг. Сред всички видове групери, Гигантският групер е най-големият, както подсказва и името му. Рибата Гигантски групер обича кораловите рифове, които и обитава. Всъщност Epinephelus lanceolatus се смята за най-голямата костна риба, която обитава кораловите рифове. Обича да стои в по-дълбоки води, но избягва най-тъмните дълбини. Въпреки това често може да се види и близо до повърхността. Среща се в рифовете в целия Индо-тихоокеански регион с изключение на Персийския залив. Гигантският групер се счита за една от емблемите на Куинсланд, Австралия. Едно от имената му дори е Групер на Куинсланд. Менюто на тази огромна риба е доста разнообразно. Включва дори малки костенурки и акули.


Чернокоп / Лефер или гофан, е хищна морска риба, единствен представител на семейство Леферови. Има странично сплескано тяло. Опашката е широка и се разделя на две симетрични части. Най-големият уловен екземпляр е с тегло 14,4 кг и хванат в Северна Каролина, САЩ. Леферът обитава източното крайбрежие на Атлантическия океан от Португалия до ЮАР, включително около островите Мадейра и Канарските острови, а по западното крайбрежие – от Канада до Аржентина. Разпространен е също в Средиземно и в Черно море. В Индийския океан се среща по африканския бряг, около Мадагаскар, край южните части на Оман и югозападните на Индия, както и по брега на Малайския полуостров и Западна Австралия. Понякога навлиза в западните части на Тихия океан и го няма по източните и северозападните брегове. Има непотвърдени доклади за Тайван и Хавайските острови, а твърденията за наличието му в Индонезия са отхвърлени като погрешни.Лови се в Черно море от средата на август до края на октомври. Най-масово се ловят екземпляри с дължина 25 – 60 см и тегло от 400 гр до 2 кг, но не са изключения едрите „гофани”, над­хвърлящи метър и тегло до 15 килограма. Той е най-хищната риба по нашите места. Гони и яде всичко, що мърда и блести, а като се пресити, повръща и отново гони. Един от най-екстремните начини на риболов на лефер е с харпун.


Речният кефал  или клен, е сладководна риба от семейство Шаранови и основен представител на едноименния род Речни кефали. Живее в бавни до среднобързи води – в долните и средни течения на реките, напоителни канали, язовири. Ареалът му е много широк и се среща във всички реки в България. На дължина в зависимост от условията може да достигне до 80 см и тегло до 6-7 кг, като обичайните размери са 30-40 см и 0,5-1,5 кг. Официалният световен рекорд е 3,05 кг и е постигнат в река Рейн, Германия през 2009 година. Морският кефал е риба от семейството на кефаловите риби, които се отличават с голяма глава, едри, хармонично подредени люспи, представена в Черно море от 1 род с 4 вида. Рибите – морски кефал, тънкоуст кефал, илария и платерина, са топлолюбиви, с изразен спад на активността през зимата. Понасят големи колебания в солеността на водата, поради което през лятото масово навлизат в устията на вливащите се в морето реки за охранване. Размножава се през юни – септември в открито море. Храни се с детрит, растителни обраствания, бентос и други. Ценен стопански вид за България. Най-голямата риба от тях е морският кефал. Достига до 65 cm на дължина и тегло от 4–5 кг, но понякога и до 1 метър и 5–7 кг. Тялото му е странично сплескано, а към главата сплескването е отгоре и отдолу. Това придава леко змийски изглед на главата на рибата. Люспите са сребристи и едри, като покриват главата и хрилните капаци. Очите са големи. Стадна риба, която мигрира на големи пространства.





Цацата (Sprattus sprattus) е морска риба от семейство селдови, разпространена в Европа (в Балтийско, Северно, Средиземно и Черно море). Нейният подвид, разпространен в България, е известен като копърка, трицона, черноморски шпрот или само шпрот. Тялото и е странично сплеснато, а люспите са сребристосиви на корема и тъмносини на гърба-перките са тъмнокафяви. Достига тегло около 10 грама и дължина до 16 см (в български води – до 13 см). Живее на стада и се храни със зоопланктон. През зимата мигрира към вътрешността на морето и в дълбочина до 400 м (в Северно море). През лятото излиза на дълбочина 10 – 20 м в близост до брега. Размножава се почти през цялата година. Служи за храна на хищни риби и делфини. Пържената риба е широко разпространена в по-евтините ресторанти по българското Черноморие. Уловът на цаца от български рибари през 1980-те е надвишавал 18 000 тона, ала през 2005 г. спада до 5000 – 6000 тона. Цацата има голямо стопанско значение, но не е застрашен вид.


Джон Дори – Тази риба получава името си, заради ясно забележимото тъмносиньо петно зад  хрилете. Според легендата, преди 2000 години Св. Петър изпуснал монета в морето на Галилея и рибата я уловила. Св. Петър уловил рибата, за да си вземе монетата обратно, оставяйки  пръстови отпечатъци върху кожата й. В Средиземно море се нарича Джон Дори или Сен Пиер. В Германия рибата се среща и под името “Heringskönig” (цар на херингите), тъй като тя бавно и величествено следва херингата в  плитчините, като свой основен хранителен източник. Тази риба може да достигне до максимална дължина от 70 см, и тегло до 8 кг. Тази риба няма люспи, но затова пък има груба кожа, оцветена от сребърно-кафяво  до златисто-кафяво. Рядко използва своите перки, затова пък обикновено се оставя на интерцията и течението на водите, особено, когато ловува. Рибата наречена “Св. Петър” е често срещана из водите на Атлантическия океан и Средиземно море. За сметка на това се среща рядко в Северно море . Популацията й  се простира от Британските острови до Южна Африка. Също така обитава Източно-Китайско море, Атлантическия океан и крайбрежните води на Австралия и Нова Зеландия. Тази риба предпочита да живее в малки групи или самостоятелно в близост до брега.


Акула – голяма бяла акула или само бяла акула (Carcharodon carcharias), е вид акулова риба от семейство Селдови акули, единствена от род бели акули, сочена за един от най-големите съвременни представители за целия надразред Акулообразни. На дължина достига до 6 m, а на тегло — до около 2,3 t. Голямата бяла акула е широко разпространена в крайбрежните зони на почти всички океани на планетата. Достига полова зрялост на около 15 години, а продължителността на живот е над 30 години. Месото от акула съдържа пълноценни белтъци, малко количество мазнини, минерални вещества. То осигурява достатъчно количество витамин А, но не е добър източник на витамини С, Е, К и D, които изцяло липсват. Месото от акула е богато на минерали, като калций, фосфор, калий, натрий, омега-3 и омега-6 мастни киселини. Акулообразните (Selachimorpha), популярно известни като Акули, са надразред хрущялни риби от подклас Пластинчатохрили (Elasmobranchii). Въпреки това, терминът „акула“ също е бил използван и за изчезналите членове на този подклас извън Selachimorpha, като например тези от родовете Cladoselache и Triodus. В рамките на тази по-широка дефиниция, най-ранните доказателства за съществуването на акули са датирани отпреди около 420 млн. години, т.е. преди времето на динозаврите. Съвременните акулообразни включват около 440 вида, вариращи по размери от сантиметри при карибския вид Etmopterus perryi, достигащ максимален размер от 21,2 cm до няколко метра. Акулообразните обитават всички морета и могат да се срещнат на дълбочини до 2000 m. По правило не живеят в сладки води. Редица кулинари твърдят, че месото на леопардовата и сивата акула, както и на акулата–лисица е с най-добри вкусови качества. Едни от най-големите консуматори на тази морска храна са японците. Освен това месо от акула е сред предпочитаните ястия в Латинска Америка, Австралия и Африка. В Италия месото от акула е част от различни салати, а в Китай поднасят филето от акула със задушени бамбукови кълнове. Кулинарите приготвят най-често филето от акула панирано или на скара. Трябва да се поднася с подходящ дресинг, защото е сухо. Експерти от европейската администрация по хранене и здравеопазване съветват населението да ограничи и дори да избягва приема на месо от акула, защото приемът на живак може да доведе до нарушение в окислителните процеси на организма.


Рибата меч (Xiphias gladius) е хищна риба от разред Бодлоперки (Perciformes). Горната челюст е силно източена, мечовидна, около една трета от дължината на тялото. Разпространена е в Атлантическия, Тихия и Индийския океан, както и в Средиземно море. В Черно море се среща рядко. Хайверът и е плаващ. Обект на риболов. Тялото на тази едра хищна риба достига до 4,5 m дължина и до 650 кг тегло. Рибата меч има източена, торпедовидна форма и дълги плавници. Откъм гръбната си страна тя е черно-синя до тъмнокафява на цвят, а страните и коремът ѝ са сребристобели. Може да плува със скорост до 97 км/ч. Тя е отлично приспособена за хищен начин на живот. Името си рибата дължи на мечовидния израстък, който фактически е силно източената и заострена горна челюст. Мечът на рибата е оръжието, с което тя най-често добива плячката си. Възрастните мечоносци нямат зъби. Те се хранят главно с главоноги мекотели, но рибата, като скумрия, херинга, лефер, сребърен хек, има голям дял в тяхната диета. Обратно на общоприетото схващане, „меч“ не се използва като копието, но вместо това може да се използва за съкращаване на плячката си, за да нарани животното плячката си, да се направи за по-лесен улов. Рибата меч се среща обикновено в открито море, далеч от бреговете, като най-често плува близо или на повърхността, но по стомашното съдържание се съди, че може да се гмурка до 650 м. Тя често извършва далечни миграции, следвайки стадата риби, с които се храни. Смята се, че използва меча си, за да разсича по-едрата плячка, а по-дребната поглъща цяла. След като убие няколко риби, тя започва да ги поглъща. Риба меч е източник на голямо количество полезни вещества. В състава на рибата има омега-3 и омега-6 мастни киселини, натрий, витамин А, витамин В6, витамин В12, витамин Е, витамин К, калций, желязо, тиамин, ниацин, магнезий, цинк, фосфор, мед, селен и др. От рибата се приготвят страхотни филета, които след това могат да бъдат изпечени на скара или във фурна. Панираната риба меч също е много апетитна. Този вид риба е подходящ както за опушване, така и за мариноване.


Пангасиус (Pangasius pangasius) е вид лъчеперка от семейство Pangasiidae. Обитава крайбрежията на сладководни и полусолени басейни, реки и потоци. На дължина достигат до. Пангасиус принадлежи към семейството на сомовете. Естествения хабитат на тази риба са стопанствата в делтата на река Меконг, която е една от най-замърсените реки в света. Водите на река Меконг са пълни с химически отрови и бактерии, както и с редица промишлени отпадъци. В нея плуват на воля риби, които се хранят основно с остатъците от други риби. Пангасиус сомовете се отглеждат в стопанства по продължението на реката. Рибата се развъжда при изключително нехигеинични условия, като се храни обикновено със сушени рибни кости от вече изкормените и разфасовани нейни събратя. Пангасиус се води най мръсната риба в света. Проблемът е в това, че при анализ в месото на пангасиуса се открива цялата менделеева таблица, плюс още малко. Все още не свети на тъмно, но нищо чудно и това да се случи, като се има предвид, че в пангасиуса има опасно високи стойности на различни химикали, бактерии, тежки метали и хормони. Причината е, че Меконг е една от най-замърсените реки в света. По данни на големите вериги магазини за хранителни стоки най-продаваната вносна риба за изминалата година е замразеното филе от Пангасиус.


Морският език (Dicologlossa cuneata) е вид лъчеперка от семейство Soleidae. Разпространен е в Ангола, Гвинея, Гвинея-Бисау, Испания (Канарски острови), Кабо Верде, Република Конго, Мавритания, Намибия, Португалия (Мадейра) и Южна Африка. Обитава крайбрежията и пясъчните дъна на полусолени водоеми, морета и заливи. Среща се на дълбочина от 1,5 до 430 m, при температура на водата от 11,2 до 22,5 °C и соленост 35,4 – 36,7 ‰ На дължина достигат до 30 cm. Живее до 26 години. Това е една от най-търсените риби, с голяма пазарна стойност. Морският език е дънна риба с дълго и плоско тяло, кожата му е грапава, светлокафява на гърба и сметаново бяла на корема. Месото му е твърдо, но деликатно и много вкусно. Обикновеният морски език Solea Solea. Името Sole (Dover Sole) на английски, френски и италиански идва от думата сандал, а на немски, датски, испански и турски от думата език. Малките очи са близо една до друга от дясната страна на тялото. Това дава възможност на рибите да дебнат полузаровените в пясъка. Подходящ е за различни рецепти, може до го приготвите цял или филетиран. Най-добре се съчетава със семпли вкусове и аромати като масло, лимон. Важно е да не го готвите по-дълго от нужното, за да остане месото му сочно. Преди да се готви се отстранява кожата основно с разцепване и издърпване – може да я печете на плоча, на тиган с масло, панирана и на скара (внимавайте за скара – трябва да е добре загряла и намаслена защото може да се начупи, месото е доста крехко).


Зарганът (Belone belone), наричан също и морска бекаса, е морска, стадна риба със силно източено и издължено тяло, наподобяващо змия, и сребриста окраска. Среща се в устията на реки и в дълбоките води на Атлантическия океан, Средиземно море, Карибско море, Балтийско море както и в Черно море. Живее на дълбочина до 20м. Челюстите са силно издължени напред и приличат на човка. По цялата дължина на устата могат да се забележат ситните и но остри зъби. Расте бързо. Живее 5 – 9 години и съзрява полово на 1 – 2 години. Има изключително дълъг размножителен период, който започва от април и свършва през септември. Зарганът яде предимно малки риби и насекоми, попаднали във водата. Предпочитана за него храна е дребният сафрид и хамсия. Черноморският зарган е с дължина около 35 – 55 cm. Този, растящ в Средиземно море или Атлантическия океан, е значително по-едър и достига размери от порядъка на 75 cm. На тегло достига 700 g, в редки случаи и повече. Зарганът има стреловидно тяло, покрито с дребни, фини люспи, които много лесно опадат при допир. Зарганът е хищна риба, движи се най-често в горните слоеве на водата в търсене на храна – малки рибки и ракообразни. Плува на малки стада или поединично. Край нашите брегове се появява през май-юни. Най-многочислен е през есента, когато се събира за доотхранване, преди окончателно да се изтегли на юг. При благоприятно време (липса на снеговалеж или продължителни силни северни ветрове) може да се задържи и да се лови успешно чак до средата – края на декември. Риболовът на зарган е много увлекателен и емоционално зареден.


Махи-махи / Делфинова риба / Дорадо –  Dolphinfish (Mahi – Mahi) или обикновенна делфинова риба (Coryphaena hippurus) тя се среща в крайбрежни умерени, тропически и субтропични води по целия свят. Освен това широко наричан дорадо и делфин, той е един от двама членове на семейство Coryphaenidae, другият е помпоно делфин. Тези риби се срещат най-често във водите около Мексиканския залив, Коста Рика и Хаваите. Името mahi-mahi идва от хавайския език  и означава „много силен“, чрез процеса на редупликация. Въпреки че видът се нарича също обичайния делфин, използването на “делфин” може да бъде подвеждащо, тъй като те не са свързани с делфините. В някои части на Тихия океан и по англоезичното крайбрежие на Южна Африка, махи-махи обикновено се нарича с името си на испански, Дорадо. 

В средиземноморския остров Малта махи-махи е наричан Лампука. Зрелите мъжки имат изпъкнали чела, стърчащи доста над тялото. Женските имат заоблена глава. Махи-махи могат да живеят до пет години, въпреки че рядко надвишават четири. Женските обикновено са по-малки от мъжете. Обикновено уловът е от 7 до 13 кг. Махи-махи са сред най-бързо развиващите се риби. Те хвърлят хайвер в топли океански течения през голяма част от годината. Женските могат да хвърлят хайвера си два до три пъти годишно и да произвеждат между 80 000 и 1 000 000 яйца на събитие. Във води с температура 28 ° C. Махи-махи рибите се срещат най-вече в повърхностните води. Месото им е меко и мазно, подобно на сардини. Тялото е леко стройно и дълго, което ги прави бързи плувци; те могат да плуват толкова бързо, колкото 50 възела 92,6 km. Средна дължина 1м. някой достига и до 2м.


Виж още: Част 1 / Част 2 / Част 3 / Част 4 / Част 5 / Част 6