Виетнам – История / Екзотични места / Факти

Виетнам, официално Социалистическа република Виетнам, е държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море. С площ 331 688 km² и 85 милиона жители Виетнам се нарежда на 13-то място по население в света и на 65-то по площ.

Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а Съединените щати – Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.

В края на 70-те години Виетнам се намесва с военни сили в полза на една от комунистическите фракции в Камбоджа, което предизвиква и краткотрайната Китайско-виетнамска война през 1979 година. От средата на 80-те години комунистическият режим провежда политика на стопанска либерализация, която довежда до бърз и продължителен икономически растеж. През 2007 година Виетнам става член на Световната търговска организация, а на следващата година е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Страната членува успешно и в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).

През вековете територията, наричана днес Виетнам, е имала много различни имена: Ванланг (Văn Lang) по време на династията Хонгбанг, Ъолак (Âu Lạc) по време на владетеля Андиънвиън, Вансуън (Van Xuan) по време на династията Ли, Дайковиет (Đại Cồ Việt) по време на династията Дин и късната династия Ле.

Сегашното наименование на страната, Виетнам (Việt Nam), става официално през 1804 година, когато е утвърдено от император Гиълон. То представлява вариант на използваното в древността наименование Намвиет (Nam Việt, „южни виет“), с което са означавани южните области, обитавани от народите юе (на виетнамски: Việt). През 1839 година император Минман отново преименува държавата на Дайнам (Đại Nam, „Велик Юг“), но след възстановяването на независимостта през 1945 година отново е прието името Виетнам.

Виетнам е разположен в източната част на Индомалайската биогеографска зона. Около 40% от територията на страната е заета от гъсти екваториални гори, в които живеят множество растителни и животински видове. Характерни бозайници, срещащи се във Виетнам, са биволите, гибоните, леопардите. В отделни изолирани райони се срещат тигри, както и част от последните запазени в природата явански носорози. В страната са създадени множество защитени територии, сред които са и шест биосферни резервата – Кангио, Каттиен, Катба, Умин, Донг Банг Сонг Хонг, Нгеан.

През 1941, Виетмин (Viet Minh) – комунистическото и националистическо освободително движение, изникнало под ръководството на Хо Ши Мин, се стреми към независимост на Виетнам от Франция, както и да се противопоставя на Японската окупация. След военното поражение на Япония и падането на Виетнамската  и колония през август 1945, Виетмин превземат Ханой и провъзгласяват временно правителство, което обявява независимост на 2 септември (Национален празник на страната). На 20 ноември 1946, започнала от Инцидента Haiphong, Първата Индокитайска война между Viet Minh и колониалните Френски сили продължила до 20 юли 1954, с победа на виетнамците.

В съответствие с конституцията на Виетнам, приета на 18 декември 1980 г., висш орган на държавната власт и законодателен орган е еднополатното Национално събрание, което се избира от населението през 5 години. В периода на сесии между Националното събрание, функция на колективен глава на държавата (колективен президент) изпълнява Държавният съвет. Висш изпълнителен орган в СРВ е Съветът на министрите. Органите на държавна власт извън столицата са народните съвети.

Виетнам е бързо развиваща се страна с традиции в селското стопанство. През 1989 година страната преструктурира икономиката си от планова в смесена пазарна икономика със социалистическа ориентация. Оттогава насам Виетнам е сред най-бързо развиващите се държави в света, а този период остава известен като дой мой – „Обновлението“. След 2000 започва и процес на силно интегриране към световната икономика – включително и приемането на страната в Световната търговска организация.

Днес икономическата дейност е съсредоточена в малки и средни частни предприятия, докато големите предприятия със стратегическа важност остават в държавни ръце. През 2001 година Виетнамската комунистическа партия одобрява нов 10-годишен план, според който трябва да се засили ролята на частните предприятия, а в същото време да се запази водещата роля на държавата в икономиката. Голям проблем продължава да е ширещата се корупция, както и ефективността на управлението на пазарите. Икономическият растеж на Виетнам е силен, но започва от много ниско ниво заради Виетнамската война, станала причина за смъртта на милиони виетнамци.

Основен отрасъл е селското стопанство, като в него са заети 77 % от трудоспособното население. Основна култура – ориз (две реколти годишно – 30 млн. т. г.). Отглеждат се още батати, царевица, маниока, добитък – говеда и биволи – общо 4 млн. свине. Риболовът по традиция е добре застъпен.

Основа на промишленото производство е нефтената промишленост – 9.8 млн. т. добив (нефтените залежи на Виетнам са разположени в Южнокитайско море). Виетнам има голям запас от висококачествени въглища – 10.5 млн. т. Добивът на минерали и метали генерира 9,4% от БВП (за 2003), но като цяло в тази област са заети едва 0,7% от общата работна ръка. Жителите на Виетнам възлизат на 86,5 милиона души. Около 87% от населението на страната са виетнамци. Мнозинството от тях обитават областите около крайбрежието и устията на реките Меконг и Червената река. Във Виетнам съществуват около 60 малцинства (10 – 12% от цялото население), живеещи в планинските области на страната.

Ханой, (на виетнамски: Hà Nội; в превод – „град между реки“), е столицата на Виетнам, втори по значение промишлен център на страната (след Сайгон). Ханой е втори по големина град във Виетнам. Населението на града е 2.6 милиона души, но в покрайнините са около 7 милиона. От 1010 до 1802 година, градът е бил най-важният политически център в държавата. През 1802 година, Ханой бива изместен от Хюе, имперската столица на Виетнам, по времето на династията Нгуен (1802 – 1945). В този период от време, Ханой служи като столица на Френски Индокитай от 1902 до 1952 година. От 1952 до 1976 година, градът е столица на Северен Виетнам, и става столица на обединения Виетнам през 1976 година, след победата на Северен Виетнам във Виетнамската война.

Разположен на брега на Червена река (Хонгха). Географски координати: 21°02′ с. ш., 105°51′ и. д. Крупен промишлен център (машиностроителна, химическа, лека промишленост). Намира се на 1760 километра северно от Хо Чин Мин и 120 километра западно от Хай Фонг. През октомври 2010 г. официално се навършват 1000 години от основаването на града. Площ 3,324,3 km²
Надм. височина 1350 m. Ханой (河內) е имал много имена по време на своето съществуване. По време на Китайската окупация на Виетнам, първо е известен като Лонг Биен, а по-късно като Тонг Бинх (宋平, „Песен Мир“) и Лонг До (龍肚, „Драгоново Коремче“). През 866 година градът е превърнат в цитадела и прекръстен на Дай Ла (大羅, „Голяма Мрежа“).

1010 г. се смята за рождена дата на днешния Ханой, който през 2010 г. отпразнува първото си хилядолетие. Преди нея северната част на Виетнам е била окупирана до 939 г. в продължение на 1050 г. от китайски династии (и отново за кратко през XV век), които са оставили дълбок отпечатък в езика и въобще културата на страната. Навремето във Виетнам са били използвани модифицирани китайски йероглифи, въведени през XIII – XIV век, преди католическият мисионер Александър де Род да създаде съвременната виетнамска писменост на латиница, официално въведена през 1910 г. От древния период датира и императорската цитадела Тан Лун, която е била столица на виетнамските династии в продължение на осем века. През 2010 г. тя бе обявена от ЮНЕСКО за обект на Световното културно наследство. Там могат да се видят основи на древни дворци и пътища, както и бронзови монети от Китай и други азиатски страни, свидетелстващи за активен търговски стокообмен.


История за ”Виетнамската война” или Втората Индокитайска война (наричана в САЩ „мръсната война“) и известна във Виетнам като Американска война, се води от 1955 г. до 1975 г. между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна, и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за освобождение на Виетнам (Виет Конг) от друга. След убийството на Кенеди (22 ноември 1963 г.), президент става Линдън Джонсън, след което войната във Виетнам се ожесточава.

През втората половина на 19 век Виетнам се намира в колониалната империя на Франция. След края на Първата световна война в страната започва да се надига национално движение, появяват се кръгове, застъпващи се за независимост, избухват няколко въоръжени въстания. През 1941 г., на територията на Китай, е създадена Лигата за независимост на Виетнам (Виетмин) – военно-политическа организация, обединяваща всички противници на френската колониална администрация. По-късно, основна роля в нея започват да играят поддръжниците на комунистическите възгледи, оглавявани от Хо Ши Мин.

По време на Втората световна война, френската администрация се договаря с Япония за това, японците да получат достъп до стратегическите ресурси на Виетнам при запазване на колониалния административен апарат на Франция. Това споразумение действа до 1944 г., когато Япония със силата на оръжията установява пълен контрол над френските владения (това е свързано с усложнението на стратегическата обстановка на Тихоокеански театър на военните действия) за Япония. През септември 1945 г. Япония капитулира. Виетмин се възползва от временното безвластие, за да превземе Ханой и други ключови градове на страната с помощта на току-що сформираните военни части, начело с Во Нгуен Зиап. На 2 септември 1945 г., Хо Ши Мин провъзгласява създаването на независимата Демократична република Виетнам.

Франция отказва да признае независимостта на колонията си. Тя прехвърля в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 г. възстановява контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват преговори, които са използвани от двете страни (и Виетмин, и Франция) най-вече за нарастване на военните си сили. Въпреки постигнатите договорености за начина на предоставяне на независимост на Виетнам, през декември 1946 г. Франция започва колониална война във Виетнам. Френската армия не успява да се справи с партизанското движение. От 1950 г. САЩ започват да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. В течение на следващите четири години (1950 – 1954) военната помощ на САЩ е на стойност от 3 милиарда долара. През същата година обаче и Виетмин започва да получава военна помощ от Китай. Към 1954 г. ситуацията за френските сили на практика е безнадеждна. Войната във Виетнам е крайно непопулярна в самата Франция. По това време САЩ вече заплащат 80% от стойността и. Последният удар за колониалните амбиции на Франция в Индокитай става тежкото поражение в битката при Диен Биен Фу. През юли 1954 г. са сключени Женевските споразумения, които слагат край на осемгодишната война.

Съгласно Женевските споразумения, територията на Виетнам е временно разделена по 17-ия паралел (където е създадена демилитаризирана зона) на две части. Северен Виетнам преминава под контрола на Виетмин, и съответно става територия на Демократична република Виетнам. Южен Виетнам остава под властта на назначената от французите местна администрация. В южната част на власт се намира профренско настроеният император Бао Дай. Съединението на страната се предполага да се осъществи след всеобщи свободни избори, които трябва да се състоят не по-късно от средата на 1956 г.

По това време започва рязко да нараства ролята на САЩ във виетнамските работи. След победата на комунистите в Китай, администрацията на САЩ разглежда събитията във Виетнам като част от комунистическата експанзия в региона и започва да оказва военна помощ на Франция. След Женевските споразумения, САЩ поемат курс на замяна на Франция, в качеството на противовес на комунистическите сили във Виетнам. Американската администрация отправя предложение на Нго Дин Дием, премиер-министър на Южен Виетнам. На 16 юли 1955 г., Дием заявява, че Южен Виетнам няма да изпълнява Женевските споразумения, всеобщи избори няма да има, и че е необходимо да се създаде антикомунистическа държава в Южен Виетнам. През октомври същата година, той провежда референдум, на който е поставен въпросът да остане ли Южен Виетнам монархия или да стане република. Дием обявява, че според резултатите от референдума, монархията се отменя и се провъзгласява за първия президент на Република Виетнам.

Дием еднолично взима множество важни държавни решения. На държавни длъжности той назначава свои роднини (например, брат му Нго Дин Ню оглавява тайната полиция) или хора, които са му лично предани. Една от грубите грешки на Дием е премахването на селското самоуправление, което нарушава многовековните виетнамски традиции. Подобна политика предизвиква протести сред местното население, и правителството на Дием бързо губи популярност.

Първото голямо сражение с участието на сухопътни сили на САЩ е през август 1965 г. (операция „Starlite“), в тактическата зона на Първи корпус. През есента протичат още няколко сражения, най-значителното от които е битката в долината Иа Дранг през ноември, в която от двете страни участват сили с еквивалент на дивизия. От средата на 1965 до средата на 1969 г. силите на САЩ провеждат няколко мащабни настъпателни операции в Южен Виетнам, с цел да открият и унищожат големите подразделения и части на Виетконг и северо-виетнамската армия. Тази стратегия намери и унищожи е разработена от главнокомандващия американските сили през този период – генерал Уилям Уестморланд, който разглежда войната по традиционния дотогава начин – като бойни действия между големи сили. Значителен размах придобива партизанската война. Основната задача на американските сили срещу партизаните е осигуряването на безопасността на столицата Сайгон, което изисква откриването и унищожаването на противника на далечните подстъпи на града. От средата на 1965 до края на 1967 г. бойните действия в Южен Виетнам постоянно ескалират. Увеличава се числеността на правителствената армия, силите на Северен Виетнам и групировката на САЩ и съюзниците ѝ. Увеличава се също така размаха на операциите, провеждани от двете страни, и нарастването на загубите.

Въпреки че масираното съвместно настъпление на северовиетнамската войска и на партизаните от Фронта за освобождение на Южен Виетнам след тежки сражения през януари-февруари 1968 г. е отблъснато от американските части, то изиграва решаваща роля за обрата във Виетнамската война и за последвалото поражение на нашествениците – след понесения тогава тежък удар Вашингтон вече не мисли за победа във Виетнам, а как да се измъкне оттам.

Тези дни и във Виетнам, и в САЩ се отбелязва – разбира се, в напълно противоположен контекст – 50-годишнината от най-ожесточения и масов сблъсък между двете сили по време на Виетнамската война, предопределил и последвалото поражение на американците. Става дума разигралата се в началото на 1968 г. из почти цялата южновиетнамска територия военна операция на северовиетнамската армия и на партизаните от Фронта за освобождение на Южен Виетнам, известна като офанзивата Тет.

Името идва от празника Тет – най-големия за виетнамците. С него се отбелязва настъпването на лунната нова година и идването на пролетта, почитат се мъртвите предци във всяко семейство. Тъй като денят на празника зависи от лунния календар, той се мени всяка година. През 1968-ма се пада на 31 януари. И точно тогава Народната армия на Демократична република Виетнам и партизаните от Фронта за освобождение на Южен Виетнам стартират широкомащабно настъпление срещу американските части и южновиетнамските сили, предприето едновременно в над 100 населени пункта и укрепени позиции из цялата южновиетнамска територия.

Изненадващ е не само денят – защото заради празника Тет много от южновиетнамските войници и офицери са пуснати в отпуск, но и силата, и масираността на удара. Особено за американците. И най-вече за американското обществено мнение, което и без това вече е достатъчно остро настроено срещу неясната като цели война на другия край на света, в която постоянно загиват американски войници. Официален Вашингтон обаче бодро поддържа тезата, че войската на САЩ вече почти е размазала съпротивата на южновиетнамските партизани, поддържани от комунистическото управление в разположената на север от 17-ия паралел Демократична република Виетнам. И че пълната победа над „комунистическата заплаха” в Южен Виетнам ще настъпи всеки момент.

Вместо това офанзивата Тет, която продължава до края на февруари, нанася съкрушителни и зрелищни удари по американските части и причинява гибелта на нови над 4000 американски войници. И то предимно със силите на южновиетнамските партизани. Северовиетнамската армия участва активно единствено в битката и в превземането на град Хюе – старата виетнамска столица, като успява да я задържи около три седмици.

Офанзивата Тет не успява да постигне военна победа на виетнамците над САЩ. Но съкрушава мита за тяхната непобедимост и показва пред цял свят на каква саможертва е готов виетнамския народ, отстояващ своята независимост.

През 1968 г. след офанзивата „Тет“ американското командване решава като последно средство да засили въздушните операции, като в същото време предприеме масирано изтегляне на сухопътните войски. За три години Никсън намалява американските сили от 550 000 на 20 000 души и с това успява да намали загубите, които наброяват 150 американски войници на седмица. Виетнамската война, заедно със Корейската война и Карибската криза са трите критични точки по време на студената война. Във войната участват над половин милион американски военни, от които 58 000 загиват.

Жертви на войната: 1 ноември 1955 – 30 април 1975, Виетнамска народна армия и Виет Конг – 900 000 убити и/или изчезнали. Цивилни най-малко 500 000 убити от съюзнически бомбардировки. Армия на Южен Виетнам – 1 100 000 убити и/или изчезнали.
Цивилни от Южен Виетнам от 1 000 000 до 2 500 000 убити и/или умрели от глад, рани, болести, приятелски огън и т.н. 1 150 000 засегнати от американски химически оръжия; числото включва 500 000 загинали от отравянията, както и наследствени малформации.

Сили на САЩ – 128 000 ранени, 213 убити от подчинени, 58 238 убити, 14 000 изчезнали по време на битка > 50 000 самоубили се от 1975 г. насам. Кошмарно дългата и изтощителна война, коствала живота на около 2 500 000 виетнамци и на над 58 000 американци, остава в миналото. Нищо повече не пречи на виетнамския народ най-после да се заеме с обединението и с възстановяването на тежко ранената си от изпитанията родина.


„Златният мост“ край град Дананг във Виетнам – архитектурен шедьовър, който привлича хиляди туристи от цял свят. Между две огромни ръце проблясва тънък златист мост. Той е разположен на 1400 метра надморска височина над хълмовете Ба На и предлага величествени гледки към околността. Мостът е открит през юни месец 2018 година. Дананг  е град в Централен Виетнам край Южнокитайско море. Той е четвъртият по големина град във Виетнам с население от 887 069 жители (2009 г.). Има пристанище и аерогара.

By |2020-01-22T21:02:01+02:00януари 22nd, 2020|Кътчета|
error: Content is protected !!