Най-големите морета в света

Коралово море (Coral Sea), Площ: 4 791 000 km², Средна дълбочина: 2394 м. Максимална дълбочина 9174 м.
Коралово море  е периферно море на Тихия океан разположено източно от Австралия. На запад се простира до Австралия, на север – до бреговете на остров Нова Гвинея, архипелага Луизиада и островите Ренел и Сан Кристобал (от Соломоновите острови), на изток мие бреговете на островите Санта Крус и Новохебридските острови, а на югоизток – на островите Нова Каледония. На северозапад чрез Торесовия проток се свързва с Арафурско море на Индийския океан, а на север чрез множеството протоци в архипелага Луизиада – със Соломоново море. На североизток и изток множеството протоци между островите Санта Крус и Новохебридските острови го свързват с останалата част на Тихия океан, а на югоизток се свързва с море Фиджи. Южната граница с Тасманово море се прекарва по линията от крайните южни острови на архипелага Нова Каледония, до рифа Елизабет и след това до крайната източна точка на Австралия.
Коралово море е известно с Големия бариерен риф, образуван от коралите. Този риф е дълъг 2300 km. и ширина от 2 km на север до 150 km на юг. Той представлява най-обширната система от коралови рифове в целия свят, която е забележителна с уникалната си красота. Големият бариерен риф е на възраст от 18 милиона години и за този огромен период са се формирали приблизително над 3000 коралови рифа, 350 вида корали, 900 коралови острова. Живият коралов риф възниква от редуването на живи с мъртви коралови образувания. Натрупването на коралите се получава от скелетите на вече мъртвите организми, върху които израстват живите.

Арабско море (Arabian Sea), Площ: 3 862 000 km², Средна дълбочина: 2734 м. Максимална дълбочина 5803 м.

Арабско море е периферно море на Индийския океан, разположено между полуостров Индостан на изток и Арабския полуостров на северозапад, бреговете на Южна Азия на север и бреговете на Африка на запад. Бреговете му са предимно високи и скалисти, а на места низинни и делтови, изрязани с малки заливи. На запад се простира големия Аденски залив, на северозапад – заливите Омански и Персийски съединени чрез Ормузкия проток, а на северизток – заливите Кач и Камбейски.
Островите в Арабско море са малко и са предимно малки, като повечето от тях са разположени в близост до бреговете му. Най-големи са Сокотра на запад и Лакадивските острови на изток. Климатът на Арабски море е мусонен. Зимата преобладават североизточните ветрове, които допринасят за ясното и прохладно време, а през лятото – югозападните ветрове, определящи облачното и влажно време. През пролетта, лятото и есента често явление са опустошителните тайфуни. През зимата температурата на въздуха е 20 – 25°С, а през лятото 25 – 29°С. Годишната сума на валежите варира от 23 до 125 mm на запад до 3100 mm на изток с максимум през летните месеци.

Южнокитайско море (South China Sea), Площ: 3,685,000 km². Средна дълбочина
1024 м. Максимална дълбочина 5560 м.
Южнокитайско море e периферно море на Тихия океан, разположено между континенталната част на Азия на север и запад, остров Тайван на север, Филипинския архипелаг на изток и Малайския архипелаг на юг. Бреговата му линия е сравнително слабо разчленена, а бреговете му са предивно ниски и равнинни. Най-големите заливи са по западното му крайбрежие Бакбо (Тонкински), Сиамски залив. Най-голямия остров е Хайнан разположен в северната му част, а множество малки островни групи, предимно королови са разпръснати из цялото море. Най-големите реки вливащи се в него са: Сицзян, Хонгха, Меконг, Менам Чао Прая, Капуас и др.

Южнокитайско море е важен риболовен район за (риба тон, южна селда, сардина, скумрия и др.), лов на морски костенурки, трепанги и др. В морето се намират архипелази от стотици острови, много от които са постоянно под водата. В Южнокитайско море са открити огромни залежи на нефт и природен газ. Поради тази причина островите Спратли и Парасел, разположени в Южнокитайско море са спорна международна териториална зона, за която претендират няколко държави в региона на Югоизточна Азия. В този спор участват Китай, Филипините, Виетнам, Малайзия и Китайско Тайпе (Република Китай). Често се стига и до открити бойни действия между изброените държави за контрол над тези острови.


Карибско море (Caribbean Sea), Площ: 2 754 000 km², Средна дълбочина 2500 м. Максимална дълбочина 7686 м.
Карибско море е периферно полузатворено море, част от Атлантическия океан. На запад граничи с Централна Америка, на юг – с Южна Америка, на север – с Големите Антили, а на изток – с Малките Антили. На северозапад Юкатанският пролив го свързва с Мексиканския залив, а на югозапад изкуственият Панамски канал го съединява с Тихия океан. На юг водите му мият бреговете на Венецуела, Колумбия и Панама, на запад – с Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Гватемала, Белиз и мексиканския полуостров Юкатан, на север – с Куба, Хаити и Доминиканската република, а на изток – със страните на Малките Антили (виж Карибски държави).

Карибско море е разположено върху Карибската тектонична плоча. Теориите за възрастта му варират от 20 000 до 570 млн. години. Дъното на морето е разделено на четири части, всяка от които отделена от останалите чрез хребети и подводни планински вериги. Най-голямата дълбочина на морето е измерена в Кайманската падина – 7 686 метра. Между Мексико и Куба е разположен Юкатанския провлак, който отделя Карибско море от Мексиканския залив.

Района около Карибско море е силно сеизмичен, с висока концентрация на подводни земетресения, които понякога образуват опустошителни вълни цунами. Научна информация разкрива, че в последните 500 години е имало над 10 земетресения с магнитуд над 7.5 в този район. Най-скорошното катастрофално земетресение в района е земетресението на 12 януари 2010 г., поразило Хаити. Бреговата линия на Карибско море е силно насечена, някои брегове са гористи, на места – ниски.

  • В архипелага на Карибите има над 700 коралови острова между Северна и Южна Америка. Само 30 от островите са обитаеми, като най-големи са Андрос (4,1 хил. км2.), Голям Абако (2 хил. км2.), Голяма Бахама (1,1 хил. км2.), Голяма Инагуа, Ню Провидънс, Уотлинг (Сан Салвадор). Повърхността на островите е равнинна с височино до 60м., образувани са от коралови варовици с развит карст.
  • Бахамските острови имат най-голям брой острови в Карибите.
  • Куба е най-големият остров в Карибско море с площ от 109 884 km²

Средиземно море (Mediterranean Sea), Площ: 2,515,000 km², Средна дълбочина 1541 м. Максимална дълбочина: 5267 м.
Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток. То е част от Атлантическия океан като се свързва с него чрез Гибралтарския проток на запад и заема площ от около 2,5 млн. km². На североизток чрез протока Дарданели се свързва с Мраморно море, а след това чрез протока Босфор – с Черно море и чрез Керченския проток – с Азовско море, като по този начин последните три морета се включват в неговия водосборен басейн.
Името е използвано за първи път от античния писател Гай Юлий Солин – според представите по това време, тъй като древните европейски и северноафрикански цивилизации се развиват в басейна именно на това море, което служи като естествен път между тях.
Търговията в Средиземно море е развита още от древни времена. Първите сведения за търговци, тръгнали по морето в търсене на пазар за стоките си, датират от времето на финикийците, 1200-900 г. пр.н.е. Крайбрежието на Средиземно море отдавна е плътно заселено и се отличава с високи нива на селскостопанско развитие (особено в страните, разположени по северните му брегове). Средиземно море има доста богат животински, а и растителен свят. В него живеят някои редки и застрашени видове, като тюлен монах. В Средиземно море могат да се срещнат риба тон, риба меч и няколко вида акули, включително и бяла акула, която обаче не е местен вид, а по скоро влиза понякога да търси храна и по-топли води. С уникалното си съчетание от приятен климат, красиво крайбрежие, богата история и разнообразна култура, региона на Средиземно море е най-популярната туристическа дестинация в света, привличайки около една трета от международните туристи на година.

Берингово море (Bering Sea), Площ: 2,305,000 km², Средна дълбочина 1598 м.  Максимална дълбочина 4191 м.
Берингово море е периферно море на Тихия океан, разположено между Азия на запад и северозапад и Северна Америка на североизток и изток. На юг веригата на Алеутските и Командорските острови го отделят от Тихия океан, а на север чрез Беринговия проток се свързва с Чукотско море на Северния Ледовит океан. Бреговете на Берингово море са предимно високи, скалисти, силно разчленени, образуващи многочислени малки и големи заливи, най-големи от които са: Анадирски и Олюторски залив на запад, Бристолски и Нортън на изток. Островите разположени в него са с континентален произход. Най-големи са: Карагински, Сейт Лорънс, Нунивак, Свети Матвей и Прибилов. В Берингово море се вливат стотици реки най-големи от които са: Анадир, Великая, Канчалан, Апука на запад, Юкон, Кускоквим, Нушагак на изток.
Температурата на водата на повърхността през февруари само на юг и югозапад достига до 2 °C, а в останалите части е под -1 °C. През август температурата се повишава до 5-6 °C на север и 9-10 °C на юг. Солеността на водата под влиянието на речните води и топенето на ледовете е значително по-ниска от тази в океаните и е 32-32,5‰. Голяма част от годината Берингово море е покрито с плаващи ледове, които на север започват да се образуват в края на септември и началото на октомври. През февруари и март почти цялото море е покрито с ледове, които покрай полуостров Камчатка под влияние на морските течения се изнасят в Тихия океан.
By |2019-11-06T18:49:53+02:00ноември 6th, 2019|Кътчета|
error: Content is protected !!