Кралство Норвегия

Кралство Норвегия е конституционна монархия в Северна Европа, която заема западната част от Скандинавския полуостров. Граничи с Швеция, Финландия и Русия. Площта ѝ е 385 207 km², от които 361 243 km² суша и 24 748 km² водна площ.

Страната е най-северната в Европа и е известна с планините и фиордите си, както и с историята си като морска сила.

Норвегия е много високо развита индустриална страна, с отворена, насочена към експорта икономика. Страната е една от най-богатите в света, оглавява класацията по индекс на човешко развитие на ООН, и е на водещите места в света по стандарт на живот, средна продължителност на живота и здравеопазване.

Норвегия не е член на Европейския съюз (ЕС), но участва в общия пазар на ЕС като участваща страна в Европейската икономическа зона (EEA) и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA).

Официални езици са букмол и нюношк, а северносаамският е официален в шест общини. Националният празник е 17 май, денят на който през 1814 г. е приета норвежката конституция.

Името на страната идва от северногерманския език и означава „пътят на север“. Името на Норвегия от стария норвежки език е Nóregr, на англосаксонски – Norþ weg, а на средновековен латински – Northvegia. Сегашното име на Норвегия на норвежки е Norge. В стария норвежки тази дума означава „надълго по брега“ или „надълго по морето“.

Официалното име на норвежки е „Kongeriket Norge“. Други имена днес са: Norgga gonagasriika, Norjan kuningaskunta и др.

Археолозите откриват, че е имало хора в Норвегия още през 11 000 г. пр. Хр. Норвежките традиции били бавно изменени през IX и X век.

През IX в. Норвегия представлявала множество малки кралства. Смята се, че Харолд Красивата коса обединява малките кралства през 872 г. с битката при Хафърсфиорд. Той става първият крал на обединената Норвегия.

Викинговата епоха (VII-XI в.) е време на унификация и експанзия. Норвежците се установили на Исландия, Гренландия и части от Великобританските острови и Ирландия. Те основават Дъблин и създават търговски връзки в селищата между Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града.

През 1030 г. норвежците приемат християнството. 1066 г. се счита за край на викинговата епоха и начало на Ранното Средновековие в Норвегия.

През 1349 г. чумната епидемия убива между половината и две трети от населението на Норвегия. Последва забавяне на развитието и в обществото, и в икономиката. След няколко спора страната влиза в Калмарския съюз с Дания и Швеция и троновете на Норвегия, Дания и Швеция се озовават в ръцете на кралица Маргарета I Датска. Въпреки че Швеция се отделя от съюза през 1523 г., Норвегия остава в него цели 434 години до 1814 г. По това време (смятано за „400-годишната нощ“), цялата власт се намира в Копенхаген, Дания. Друг фактор за отслабването на Норвегия в този период е появата на протестантството през 1537 г. Архиепископът в Тронхайм е изгонен и приходите на църквата биват изпращани в Копенхаген. Норвегия губи повечето поклонници, които посещават мощите на Св. Олаф, а с тях и по-голямата част от контактите си с културата и икономиката в останалата част от Европа. Губи и провинциите Бахуслен, Йемтланд и Хередален, преминават към Швеция при войната между Дания-Норвегия и Швеция.

По време на Наполеоновите войни Дания-Норвегия отначало се стреми към неутралитет, за да може да запази търговските си отношения както с Франция, така и с Великобритания, но когато се включва в Северната лига на неутралните (League of Armed Neutrality), инициирана от Павел I, англичаните възприемат това като враждебен акт и нападат Копенхаген през 1801 г. и след това през 1807. Затова кралството влиза в алианс с Наполеон, като по този начин през 1814 г. се озовава на губещата страна във войната на шестата коалиция. Това се прибавя към ужасяващите последици от масовия глад през 1812. Датско-норвежкият крал Оуденбург е принуден да абдикира и да предаде короната на краля на Швеция, докато старите провинции на Норвегия – Исландия и Гренландия остават под властта на Дания. Норвегия използва тази възможност, обявява независимост и създава конституция, основана върху американски и френски модели. Датският крал Кристиан Фредерик е избран за крал на 17 май 1814 г. Военните сили на Швеция обаче насилствено сключват договор с Норвегия, избирайки шведската династия Бернадот като управляваща страната. В замяна Норвегия запазва своята демократична конституция и независими институции.

През този период се наблюдава възход на норвежката култура по време на романтизма, защото норвежците търсели как да изразят своя забележителен национален характер и политика на езика, което довежда до множество опити да се определи оригиналния норвежки език. Тогава се обосновали и днешните му официални форми – букмол и ниноршк.

Норвегия обявява независимостта си през 1905 г., когато Шведско-норвежката уния е разделена.

Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат, става първият министър-председател на Норвегия през 1905 г. и изиграва важна роля в отделянето от Швеция. С референдум е избрана монархия като държавна форма на управление, спечелила срещу републиката.

През 1907 г. Русия, Германия, Франция и Англия гарантират цялостта на Норвегия по силата на международен акт.

През 1898 г. на всички мъже се дава правото на свободен глас, а след това през 1913 г. – на всички жени.

През Първата световна война Норвегия остава неутрална.

Между двете световни войни страната, както и останалите европейски страни, е поразена от масова безработица, която достига своя връх през 1933 г., когато всеки трети в работоспособна възраст е безработен.

Норвегия се опитва да остане неутрална и през Втората световна война, но е окупирана от немски сили от 9 април 1940 до 8 май 1945 г.

След Втората световна война Норвегия претърпява бърз икономически растеж и се превръща в една от най-богатите държави в света. След войната Работническата партия (социалдемократи) взема властта и управляват страната през по-голямата част от Студената война. Норвегия се присъединява към НАТО през 1949 година и става близка със САЩ.

По време на възстановяването след Втората световна война страната води политика, целяща пълна заетост. Тази политика е поддържана от всички правителства оттогава до днес.

През 1970-те години край Норвегия се откриват големи залежи на нефт и природен газ, което довежда страната до бърз икономически подем. Разработването на нефта и газа води до нива на безработицата, по-ниски от тези в други индустриални страни през 1970-те, но от 1980-те безработицата отново се увеличава, като достига най-високите си нива през 1987 – 1988 г.

Норвежците ценят високо независимостта си. През 1972 г. страната отказва членство в Европейската общност, а през 1994 г. и членството в Европейския съюз, въпреки, че правителството препоръчва гласуване „за“ членството.

През 1980-те процентът на работещите жени се увеличава и остава висок до днес. През 1986 г. Норвегия изразява несъгласие със забраната за китоловство, издадена от Международната комисия по китоловство, и възобновява промишленото китоловство през 1993 г.

През 2008 г., малко след Световната икономическа криза, безработицата в Норвегия е 3% – сред най-ниските в Европа.

Норвегия обхваща западната част от Скандинавския полуостров в Северна Европа. Назъбената брегова линия е една от най-дългите в света и е разчленена на множество фиорди и над 50 000 острова, се простира над 2 500 km. Норвегия има граница по суша дълга 2 542 km с Швеция (1619 km), Финландия (727 km) и Русия (196 km). На запад и на юг Норвегия граничи с Норвежко море и Северно море. Баренцово море и Северният ледовит океанмият най-северните брегове на Норвегия. Страната има издължена форма по посока югозапад-североизток.

С площ от 385 207 km² (включително Ян Майен и Свалбард) Норвегия е съвсем малко по-голяма от Германия, но по-голямата част от страната е доминирана от планини с разнообразни форми, създадени от праисторически глетчери. Най-забележителни са фиордите – дълбоки прорязъци от вода, появила се след Ледниковата епоха. Най-големият от тях е Согнефиорд. В Норвегия също има и множество водопади и ледници.

На територията на Норвегия има глетчери. На по-голямата част от територията са разположени високи плата и планини, пресечени от плодородни долини. Има малки и отдалечени една от друга равнини. В северните части има арктическа тундра.

По бреговата линия се намират и прочутите фиорди. Заради тяхната всеченост, общата дължина на бреговата линия на Норвегия е 25 148 km². Тази дължина включва континенталната брегова линия и големите фиорди. Ако се добавят малките фиорди и островите дължината става 58 133 km.

Над 40% от територията на страната се намира северно от Северния полярен кръг. Кралство Норвегия също включва и арктичните островни територии на Свалбард, Ян Майен и Мечи остров, както и много на брой малки острови. Освен това остров Буве в Южноатлантическия океан е норвежка територия и страната има претенции за над 2 млн. km² от Антарктида – Земя Кралица Мод. Остров Петър I в Южния Тихи Океан са норвежки васали и не се смятат за част от кралството. Норвежкият суверенитет над Свалбард се основава на Свалбардския договор, но този договор не се отнася за Ян Майен.

Поради влиянието на течението Гълфстрийм, в Норвегия има по-високи температури и повече валежи от нормалните на тези ширини. Тук има четири добре осезаеми сезона с по-студена зима и прохладно лято. Най-северните части на страната имат субполярен климат, а Свалбард има полярен климат.

Има сезонни различия в продължителността на слънцегреенето. На места на север от Полярния пояс се случва слънцето въобще да не залязва. Поради това някои описват Норвегия като „Страната на среднощното слънце“. През лятото на юг от Полярния пояс има 20 часа слънчева светлина в денонощието.

Факти: Всеки над 67 години получава държавна пенсия от 1 012 долара.

Продължителността на живота е 84 години, като средно до 77 години повечето норвежци стигат без сериозни здравословни проблеми.

Норвежците обичат да работят: 7 от 10 души на възраст 55 – 64 години все още са на пълен работен ден. Повече работещи хора над 55 години има само в Швеция.

99.4% от норвежците над 60 години имат висше образование. И още нещо – университетите там са напълно безплатни!

Не само университетите са безплатни – музеите също. Това означава, че например, можете да отидете в Munch Museum в Осло и да видите прочутата картина на Едвард Мунк „Вик“ колкото пъти си искате.

В Норвегия има много ефикасна система за детски грижи и родителите могат да се върнат на работа бързо, като не се очаква бабата и дядото да поемат всички грижи след това.

Страната обаче застарява. Около 20% от населението е на възраст над 60 години. Те се радват на отстъпки за транспорт и др. Хората над 67 години плащат половин билет при ползване на обществен транспорт, включително влак и ферибот.

Трафикът не е тежък – по-малко от 50% от норвежците имат кола, по данни на Световната банка.

Норвежците са щастливи. Данни на СЗО от 2013 година показват, че по-малко от 30% от гражданите са отговорили с „да“ на въпроса дали се чувствали „самотни, тъжни или депресирани“ в последните 30 години.

Над 89% от хората на възраст над 50 години казват, че не се страхуват от старостта, защото имат роднини и приятели, на които могат да разчитат.
Най-ниската точка е Норвежко море (0 m надморска височина), а най-високата – връх Галдхупиген (2 469 m). В страната има един действащ вулкан – Бееренберг (2 227 m) на остров Ян Майен.

By |2019-05-06T00:29:07+03:00май 6th, 2019|Кътчета|
error: Content is protected !!