Шотландия & Шотландско уиски

Драматичната природа на Шотландия обхваща буйни гори, зашеметяващи езера, пресечени брегови линии и зелени хълмове. Шотландия е историко-географски район на Великобритания в Северозападна Европа, една от четирите съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. По суша Шотландия граничи с Англия, а от всички други страни е оградена с морета. Официални езици са английски и шотландски келтски език. Столица на страната е Единбург, а най-голям град – Глазгоу. Площта на Шотландия е 78 772 km², а населението – около 5 535 000 души (2011) или средно по 65 души на km².

Кралство Шотландия е основано през 843 г. от Кенет Макалпин, който става крал Кенет I. Шотландия съществува като независима държава до 1 май 1707 г., когато Актът на обединението съединява Шотландия и Кралство Англия в Кралство Великобритания.

Територията на Шотландия обхваща северната третина на остров Великобритания и влизащите в състава острови – Хебридските, Оркнейските и Шетландските. Територията на Шотландия е 78 772 км², бреговата ѝ ивица е дълга 9 911 км. На юг граничи с Англия. Дължината на границата от река Туийд на запад до залив Солуей-Фърт на изток е около 96 км. На 30 км на югозапад от брега е разположен остров Ирландия, на 400 км на североизток е Норвегия, на север от Шотландия са Фарьорски острови и Исландия. На запад Шотландия граничи с Атлантически океан, а на изток със Северно море.

Шотландия се дели на три географски района: Северношотландски планини (включващи Северозападни планини и Грампиански планини), Средношотландска низина и Южношотландски възвишения. Най-високият връх на страната е Бен Невис – 1344 метра.

Учените предполагат, че първите хора в Шотландия са се появили приблизително преди 8 хиляди години. Първите постоянни селища датират от преди 6 хиляди години. Писмената история на на Шотландия започва с римското завоевание на Британия (съвременните територии на Англия и Уелс), която получава статут на римска провинция и приема името Британия. Част от Южна Шотландия е била временно под непряк контрол на Рим. На север са били земи, свободни от римската окупация, наречени Каледония, населена с пиктски и келтски племена, кралства Дал Риад на територията на Аргайл. Пиктия влиза в състава на Фортрия, но историята на Шотландското кралство започва през 843 г., когато Кенет Макалпин става крал на обединеното кралство на скотите и пиктите.

В течение на следващите столетия територията на кралството се е разширила приблизително до територята на съвременна Шотландия. През този период е имало сравнително добри отношения с уесекските управници на Англия, а също така със силна раздробеност, която, обаче, не пречи на провеждането на успешна политика на експанзия. Известно време след нахлуването на английския крал Едмънд I в Стратклайд през 945 г. провинцията е била предадена на Малкълм I. По време на управлението на крал Индулф (954 – 962) шотландците превземат крепост, по-късно наречена Единбург – техният първи опорен пункт в Лотиан. По време на управлението на Малкълм II единството на шотландските земи е укрепено. Прелом е настъпил вероятно през 1018 г., когато Малкълм II нанася поражение на Нортъмбрияв битката при Карем.

Норманското нашествие през 1066 г. става причина за куп от събития, заради които Шотландия сменя своята галска културна ориентация. Малкълм III се жени за Маргарет – сестра на Едгар Етелинг, претендентът за английския трон, който впоследствие получава подкрепа от страна на Шотландия. Маргарет изиграва важна роля в намаляването на влиянието на келтските християни. Нейният син, Дейвид I, става важен англо-нормански управник. Той способства за въвеждането на феодализма в Шотландия и е поощрявал притока на население от Холандия, за да укрепи търговските връзки с континентална Европа. В края на XIII век много нормански и англо-нормански семейства получават като дар шотландска земя.

След смъртта на кралица Маргарита, последната пряка наследница на Александър III, шотландската аристокрация се обръща към краля на Англия с молба да отсъди измежду спорещите претенденти за шотландския престол. Вместо това Едуард I се опитва да установи марионетна монархия и да вземе Шотландия под пълен контрол, шотландците обаче устояват, ръководени отначало от Уилям Уолъс и Ендрю де Морей, поддържащи Йоан I, а след това – Роберт I Брус. Брус заема престола като крал Роберт I (по-известен като Робърт дъ Брус) на 25 март 1306 г. и удържа окончателна победа над англичаните в битката при Банокбърн през 1314 г. Но след неговата смърт войната за независимост на Шотландия започва наново (1332 – 1357), в която Едуард Балиол безуспешно се опитва да отвоюва трона от наследниците на Брус с поддръжката на английския крал. В крайна сметка, с идването на династията на Стюартите през 1370-те ситуацията в Шотландия започва да се стабилизира.

В края на Средновековието Шотландия е била разделена на две културни зони: равнини, жителите на които говорят на англо-шотландски, и планинска Шотландия, населението на която използва келтски. Въпреки това галоуейският келтски диалект се съхранява възможно най-дълго до XVIII век в отдалечените части на югозапад, влизащи в графство Галоуей. Историческата равнинна Шотландия в културен план е по-близка до Европа. В планинската Шотландия се оформя една от отличителните черти на региона – шотландската кланова система. Могъщите кланове са съхранили своето влияние даже след „Акта за обединение” през 1707 г.

През 1603 г. кралят на Шотландия Джеймс VI наследява английския престол и става крал на Англия под името Джеймс I. Шотландия обаче запазва самостоятелността си. След Славната революция и свалянето на католика Джеймс II, Вилхелм III и Мария II Шотландия за известно време е можело да избере монарх-протестант, но под угрозата от скъсването на отношенията с Англия шотландският парламент съвместно с английския през 1707 г. приема „Акта за обединение“. В резултат на обединението е образувано кралство Великобритания. През 1715 г. в Северна Шотландия се вдигат две крупни въстания на якобитите, но Хановерската династия устоява. Якобитските претенденти за престола съхраняват популярността си в планинските и североизточните области.

След приемането на „Акта за обединение“, Шотландското просвещение и Индустриалната революция страната става мощен европейски търговски, научен и индустриален център. След Втората световна война Шотландия изпитва рязък спад в производството, но в последните десетилетия се наблюдава културно и икономическо възраждане на региона за сметка на развитието на сферата на финансовите операции и производството на електроника, възобновяеми енергийни източници, възход на уиски-индустрията, а също така доходите от добив на нефт и газ на шелфа на Северно море. През 1999 г. са проведени избори за парламент на Шотландия, учреждение, което е създадено чрез т. нар. „Шотландски акт“ през 1998 г.

В началото на 2000 г. в Шотландия се усилва влиянието на националистите. През 2007 г. Националната партия печели изборите в шотландския парламент, а нейният лидер Алекс Салмънд обявява, че ще се бори за провеждане на референдум за независимост преди 2010 г., но не му достига мнозинство в Парламента. След изборите през 2011 година обаче ШНП печели пълно мнозинство (60%) и спазва обещанието към избирателите си, като насрочва референдум за независимост, който се провежда на 18 септември 2014 година, като 44,7% от гласувалите са „за“, а 55,33% „против“ отделянето на Шотландия от Великобритания

Лох Нес е с дължина 37 km., 1,5 km широко и с площ близо 56.4 km². Най-дълбоката му точка е 230 m. Заради голямата дълбочина езерото е и най-големият сладководен басейн във Великобритания. Инвърнес, един от големите градове в областта, се намира на 5 километра в северна посока. Отлагания на реката Фойерс са разделили Лох Нес по средата на два басейна. През Бронзовата епоха, преди 4000, се е появил единственият остров в езерото – Чери Айлънд.

Наскоро вестник „Дейли Mейл” публикува поредно интервю с поредния ловец на Неси. Честно, видях Неси през 1993 г., просто си бях забраsил сротоапарата,”твърди 51-годишният Стив телтъм, който преследва чудовището от 23 години. Той е един от ловците на чудовища на пълен работен ден — през 1991 г. продава апартамента си и започва да живее в автобус, паркиран на обществен паркинг. дните си прекарва на брега на езерото в безкрайно взиране във водите и хоризонта.

Mакар първата сниглка на Неси да се появява в местен вестник в град Инвърнес, Шотландия, за чудовището се носят легенди от дълбока древност. От векове се предава легендата за огромната водна змия, а според мнозина Неси е оцелял вид динозавър. Единствените доказателства досега оbаче са няколко сниглки и сонарни проучвания със спорна достоверност.

Създаването на мистификации и редовното наминаване на митологични чудовища отдавна е доказано като успешен метод за развитие на туризъм. днес посетителите на езерото Лох нес няма как да си тръгнат без да видели Неси. Стига да пожелаят, те могат да имат Неси на елхата си, в колата си, да я дадат на детето си в плюшен вариант. Mакар родината на Неси да е Шотландия, чудовището има склонността да се появява и в други краища на планетата — наскоро например беше издадена марка с него на Малдивите. Освен това участва в реклами. най-често за бира и твърд алкохол. Какво по-убедително за консуматорите на бира от едно езерно чудовище?


Любопитни факти за уискито

Истината, е че шотландското уиски се е наложило като гарант за качество и е най-търсеното в света. Думата “уиски” идва от келтското “uisge beatha” и означава “жива вода” или “вода на живота”. Думата е келтска, но, както много други открития, и тайната на дестилацията не е европейско изобретение, а принадлежи на китайците.

Родината на уискито – Като родина тук можем да посочим две държави и те са Шотландия и Ирландия. Историците твърдят, че уискито е започнало своя живот в Ирландия, което е на основание писмено твърдение датиращо от 1172 год. Ирландия може да е основател, но Шотландците се гордеят със съвършенството, което са постигнали приготвяйки това питие. Годината е 432г. пр. Хр. св. Патрик-пастор на Ирландската Католическа църква е просветлил Келтсткия народ като го е покръстил, и наименованието “Uisge Beatha” или “жива вода” датира от тогава. Уискито бързо набира световна популярност, като Ирландия и Шотландия били основните производители през 19 в., а Америка едва сега започвала да основава своите дестилационни домашни фабрики. Пример за такава фабрика е тази на “Jack Daniel”. Уискито произвеждано по това време по нищо не прилича на сегашното. Домашните уискита били т.нар. single malt, което означава, че произлизат от един казан и са произведени от един вид ръж или ечемик. Интересен факт е, че в миналото е нямало практика уискито да отлежава в бъчви- то е било консумирано веднага. Хората са правили това, поради съмнението, че отлежаването на уискито ще влоши неговите вкусови качества. Случайно откритие накарало хората да преоткрият несравнимите свойства на отлежаването- то правило уискито по- ароматно и вкусно.

Знакова година за историята на уискито е далечната 1831 г. ирландец на име Aeneas Coffey патентова нов вид казан, наречен “coffey still”. Казана има тръби, наречени пречиствател и анализатор, които спомагат да се ускори производствения процес. В Ирландия тази иновация не е приветствана добре, въпреки че това би позволило производството на по- големи количества от алкохола, но това щяло да бъде за сметка на качеството. Иноваторът Кофий предложил своето изобретение в Шотландия, където на драго сърце приели идеята и решили проблема с по- ниското качество на питието. Ниското качество дори не представлявало проблем, защото идеята била да се смесят няколко вида малц. Всичко това довело до раждането на световноизвестното blended whisky, което заема повече от 90 % от световната продукция. Шотландия се налага като лидер в производството на уиски, като трите от най- продаваните марки са scotch- Johnny Walker, J&B, Ballantine’s. В четири от областите на Шотландия се приготвя уиски. Това са Хайландс, Лоуландс, Къмбълтаун и Айла. През 1899г. в страната е имало 148 дестилерии, като днес са останали около 90 от тях.

Интересен е фактът, че нито едно уиски няма вкус с друго. Отлежаването в различни бъчви и региона от който произлизат, са причината за различията във вкуса. На етикета на всяка бутилка е упоменато колко годишно е най- младото уиски и през коя година е бутилирано. Отлежаването на уискито спира при неговото бутилиране, независимо колко години стои в бутилка, годините му на отлежаване не се променят. По света може да откриете над 1200 марки уискита. Ако всеки ден от годината пробвате различна марка уиски, сигурно пак няма да са ви достатъчни няколко години за да вкусите от всички.

Най- известните и търсени марки по света – Ще ви запознаем накратко с най- известните марки по света, добили популярност поради изтънчения си вкус и запомнящ се аромат. Можете да пробвате нещо различно и да вкусите от традициите на страната от която произлиза. Започваме с дома на уискито Ирландия известна с марките си Bushmills, Connemara, Jameson, Millars, Redbreast, Tullamore Dew, Tyrconnell. Продължаваме с неговия съперник в борбата за най- доброто “златно” питие- Шотландия.

И като първенец в световното производство на уиски, шотландците ни заливат с изключително много марки: 100 Pipers, Aberfeldy, Aberlour, An Cnoc, Antiquary, Ardbeg, Arran, Auchentoshan, Aultmore, Balblair, Ballantines, Balvenie, Benriach, Benromach, Big T, Black Fox, Bowmore, Brora, Bruichladdich, Bunnahabhain, Caol Ila, Cardhu, Chivas Regal, Clan McGregor, Clynelish, Cragganmore, Cutty Sark, Dalmore, Dalwhinnie, Dewar`s, Douglas Mc Gibbon, Drumguish, Edradour, Famous Grouse, Fettercairn, Glen Clyde, Glen Elgin, Glen Grant, Glen Keith, Glen Ord, Glen Silver, Glenfarclas, Glenfiddich, Glengoyne, Glenkinchie, Glenmorangie, Glenrothes, Glenturret, Grand Macnish, Highland Park, Johnnie Walker, Knockando, Lagavulin, Laphroaig, Littlemill, Longmorn, Longrow, Macallan, McCloud, Oban, Old Pulteney, Passport, Provenance, Robert Burns, Royal Lochnagar, Scapa, Scottish Collie, Springbank, Strathisla, Talisker, Teacher’s Highland, The Glenlivet, The King of Scots, Tobermory, Tomatin, Tomintoul, Tullibardine, White Horse, William Grants, William Riddell. Канда представя своя Black Velvet, а САЩ пробива успешно на пазара със своите качествени Baker’s, Basil, Blanton’s, Booker’s, Four Roses, Jack Daniel’s, Jim Beam, Wild Turkey. Япония изненадва със своето очарователно Nikka и Suntory.

Една от най- известните марки Ирландско уиски е Tullamore Dew Whiskey. Тази легендарна напитка се дестилира три пъти и е най- леката ирландска марка уиски. Ароматите са ечемик, царевица и пшеница. Експертите описват вкуса като “мек с приятен оттенък на малц, в комбинация с дървени въглища и природен вкус на ечемик”. Уискито не притежава опушеният вкус на шотландското, и не е толкова сладко като американския бърбън.

Шотландия ни представя най- младото уиски от семейството. Всеки компонент в Джони Уокър зелен етикет е на възраст най- малко 15 години и е специално селектиран. Цвета му е златист с кехлибарен отблясък. Аромата е с плодова нотка, полъх на ванилия и дърво от барела за шери. Плодовият вкус се преобразува и става по- сладък с екзотични аромати на сандалово дърво, кедрови ядки и теменужки.

Уискито заело челната класация на предпочитано питие в Европа- Ballantine’s Finest. Балансиран и лек вкус, получен в резултат на смесване на фини малцови уискита.

Смесите приготвяни за уискито са уникални и несравними. Така например Chivas Regal е 12- годишно уиски, подходящо за начинаещите почитатели. Това не се отнася за 18- годишното смятано за истинско творение и наслада за сетивата. Познатите вкусове на мед, плодове, торф и дим присъстват и оставят истинско впечатление. Критиците повдигат на пиедестал 21- годишното Chivas Royal Salute със своя нежен, плътен и неповторим вкус.
Cutty Sark е шотландско уиски, повлияло много за вкуса на американците по време на “сухия режим”.

Ароматите са ясно изразени на ванилия и дъб и се пие леко без натрапчив вкус. Същото можем да кажем и за J&B. Леко уиски с приятен аромат и вкус. Dewar’s е също леко уиски, с аромат на ванилия, мед и торф с дълъг остатъчен вкус и е най- предпочитаното уиски в САЩ, спечелило множество награди и медали сред всички свои шотлански конкуренти. През 2001 година 12- годишното уиски заема своето почетно място като най- доброто смесено уиски клас “де лукс”.

Първо място по продажби в Шотландия е висококачественото Famous Grouse, с аромат на покълнали зърна. То представлява смесено уиски, като в неговия състав влиза Macallan и Highland Park. На етикета му ще видите известните шотландски яребици. 12- годишното Famous Grouse притежава наситен меден вкус, с оттенък на кафе и ябълков привкус.

Стигнахме до всепризнатата по света и у нас марка уиски Johnnie Walker. Уискито от тази марка с червен етикет носи името Red Label, и представлява смес от 35 различни уискита. Цвета на уискито е червеникаво златист, а вкуса е опушен. Уискито е подходящо за консумиране всекидневно и може да се пие чисто. 12- годишният шампион е Black Label. През 2005 година започва производството на смесица от 15- годишно малцово уиски и се открива като Green Label. Меденият вкус е най- отличителен в Gold Label. Това се получава благодарение на смесването на рядкото малцово уиски Clynelish. Дестилерията се намира в близост до реки, където в миналото се измивало златото. Това се вижда и от химическия анализ на водата, където се открива съдържание на злато. Тази вода се използва за направата на тази марка уиски. Blue Label заело почетна позиция като едно от най- елитните марки уиски. В състава на това уиски може да се открият 16 малцови уискита, някой от които надминават стоте си години.

Англичаните предпочитат Teacher’s Higland Cream. Уиски с аромат на мед и малц, ядки и сметана. Изключителен вкус, мек и балансиран с нотки на дим и дъб. Уискито е създадено през 1884 год., като в състава му влизат най- добрите малцови уискита от областта Хайленд. До днес състава на това уиски остава непроменен.

Шотландско уиски – Едно уиски е скоч (Scotch), само ако е дестилирано в Шотландия и е преминало през минимум три годишно отлежаване. Уискитата могат да бъдат малцово (malt whisky), зърнено (grain whisky) или смес от двете- бленд (blend). Изходният продукт нужен за производството на уиски най- често е малцовият ечемик. Производството включва накисване на зърната във вода, а когато покълнат се изсушават в пещ с огън от торф. Оттам е и специфичният за скоч аромат на опушено. При изсушаване се получава малц, който се смесва с вода и полученото се нагрява до определан температура, добавя се мая и ферментацията започва. Процесът продължава докато захарта се превърне в алкохол. Производството се прехвърля в голям меден казан, където продължава да се нагрява чрез директен огън. След втората дестилация се отстраняват първата и последната част от полученото уиски. Почитателите и познавачите на уиски задължително трябва да са опитали от Macallan- невероятно малцово уиски за най- изтънчения вкус.

Ирландско уиски – При приготвяне на ирландско уиски не се използва торф, затова и не носи опушения аромат на шотландското. На преден план излизат другите аромати на ечемика и малца. Ирландските уискита са с прието съотношение на малца и суровия ечемик 40:60 или 20:80, като тези съотношения са се запазили и до днес. Крайният продукт носи в себе си силен и остър вкус, без особено аромат, и това не се харесва особено на почитателите. Съвременната дестилация включва и добавянето на зърнен спирт за да се намали острия вкус.

Уиски от Тенеси – За направата на уиски от Тенеси са важни няколко неща. Първо да е приготвено именно там; второ в състава му да присъства минимум 51 % царевица; трето да е дестилирано до минимум 80 % алкохолно съдържание и филтрирано през дървени въглища от захарен клен; а не на последно място отлежаването да е поне двегодишно. Най- известният представител е Джак Даниелс. Това е уиски произведено според закона за дестилация в САЩ, известен като Old no.7 Приготвяне на качествено Джак Даниелс уиски започва с подбирането на висококачествена царевица, ръж и ечемичен малц, а чрез добавянето на вода се получава каша. След традиционната технология за ферментиране- част от предходната каша се използва за създаване на нова партида уиски. Уникалният аромат и вкус, характерен само за Jack Daniel’s се крие в това, че бавно се филтрира през три метров пласт от дървени въглища от сладък клен. Отлежаването е крайният процес в специално обгорени бъчви от бял дъб. Кехлибареният цвят и високите вкусови качества са благодарение на непрекъснатия обмен на материала с буретата през годините на отлежаване.

Бърбън уиски – Този тип уиски е произведено в Америка, при изисквания за съдържание на царевица до 80 %, с не по- малко от 80 % алкохолно съдържание и поне двегодишно отлежаване в нови бъчви. Най- често срещаното съотношение на бърбън напитката е до 65 % алкохолно съдържание, със 75 % царевица и останалото е малциран ечемик и ръж. Съвременната технология на производство на бърбъни се правят по начина sour mash. Тази технология се изявява в това, че част от предходната партида ферментирала каша, се прибавя към новата.

Как и с какво да пием уиски? – Уискито може да се пие както самостоятелно, така и с всякаква друга храна. Подходящо питие през целия ден за всякакъв повод, преди хранене или след десерта. По време на хранене приема на уиски е добре да е разреден с вода. Вкуса, който се получава перфектно се съчетава с пилешко, дивеч и всякакви меса и колбаси. Шотландското уиски е перфектен партньор на трапезата на миди, стриди и октопод. Зеленчуковите ястия, италианската кухня и всякакви ястия с месо са добро съчетание към “златното” питие. Единствено сирената не са препоръчителна храна, поради прекалено различните вкусове и на двете. Сирената се поднасят с вино.

Уискито може да се пие и без лед. То е питие, което успешно си прави компания само със себе си. Отлежалото уиски се пие дълго, на бавни глътки. Нужно е да усетим деликатният му аромат и мекият му вкус, да се насладим и да оценим плътността на цвета и изяществото му. Чаша качествено уиски е достатъчно за да се насладим за цялата вечер.

Уиски с плодов вкус и аромат на мед се съчетава в хармония с всякакви плодове. Ако искате да сервирате храна към уискито заложете на сигурно и предложете ядки, крекери или някакъв шоколадов десерт.
В какво традиционно се пие уиски? Чашата подходяща за уиски се нарича tumbler. Тя е прозрачна, с цилиндрична форма и уплътнено дъно. Прието е уискито да бъде налято не повече от ⅓ от чашата и да се пие бавно на малки глътки. Друга чаша подходяща за уиски се нарича copita. Тя има форма на лале, от тънко и гладко стъкло е, което се стеснява към върха. Формата на тази чаша позволява концентрирането на аромата на изхода на чашата и така той може лесно да се улови и усети. Следите по чашата след престояване на уиски в нея говорят много за напитката. Ако капките се стичат бързо, маслеността на уискито е ниска, ако остатъците по чашата са по “мазни”, то напитката е наситена с масла. Колкото до сервирането на уиски, идеалната температура е около 18 ºС.

By |2019-04-15T23:53:20+03:00април 15th, 2019|Кътчета|
error: Content is protected !!