Великата китайска стена

Великата китайска стена е система от отбранителни съоръжения в Китай, изградени от камък, тухли, уплътнен земен насип, дърво и други материали.  Наследството: Сега общата дължина на всички участъци е към 6000 – 6500 km, като стената на места може да достигне на ширина до 10 m, а на височина 15 m, като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове. Изчислено е, че общо са използвани приблизително около 180 млн. m³ пръст и 60 млн. m³ други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 m и височина 5 m, то тя ще обиколи цялата Земя един път и нещо. Снимките от сателит показват, че сега участъци с обща дължина около 1000 km са разрушени изцяло или са погребани под земята.

Строена е като цяло от изток на запад по историческата северна граница на страната за нейната защита от нападенията на различни номадски народи от Евразийската степ. Няколко отделни стени са построени още през VII век пр. Хр., а през следващите столетия те са свързани в едно, разширени и усилени и получават името Великата стена. Особено известна е стената, строена през 220 – 206 година пр. Хр. от Цин Шъхуан, първия китайски император, от която не е останало почти нищо. Великата стена е реконструирана, поддържана и подобрявана от различни династии, като по-голямата част от запазеното до наши дни е от епохата на династията Мин (1368 – 1644).

Освен за отбранителни цели Великата стена се използва и за осъществяване на граничен контрол, позволявайки ефективното налагане на мита на превозваните по Пътя на коприната стоки, ограничаване или насърчаване на търговията и контрол на имиграцията и емиграцията. Отбранителните възможности на стената са усилени с изграждането на наблюдателни кули, казарми, гарнизони, системи за димна или светлинна сигнализация, както и от използването на трасето на самата стена като транспортен коридор.

Граничните стени, изграждани през вековете, следват различни направления. Взети заедно, те пресичат страната от град Дандун на изток до езерото Лобнор на запад и от днешната китайско-руска граница на север до Цинхай на юг, описвайки дъга приблизително по южната граница на монголските степи. Подробни археологически изследвания, използващи съвременни технологии, стигат до заключението, че построените от династията Мин стени са с дължина 8850 километра. Това включва 6259 километра същински стени, 359 километра окопи и 2232 километра естествени прегради, като възвишения и реки. Според друго изследване стената с всички нейни разклонения достига 21 196 километра. Днес Великата китайска стена е приемана за едно от най-впечатляващите архитектурни постижения в историята на човечеството.

Основните материали за изграждането на стената са пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва предимно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки, за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната ѝ част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 m, което улеснява стрелбата по нападателите. На равни разстояния се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят важна роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много кратко време да достигнат до столицата и от там да започне изпращането на помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии. Горната част на стената е облицована с 3 – 4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно между тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 m, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.

Великата китайска стена се приема и за символ на тиранията, тъй като за нейното строителство са привикани на ангария стотици хиляди хора – майстори, затворници, войници и селяни, като много от тях умират по време на строежа. Освен това, когато Цин Шъхуан издава заповедта за изгаряне на всички книги, с изключение на аналите на неговата династия, по медицина и фармацевтика, се доуточнява, че който не изпълни заповедта до 30 дена след влизането ѝ в сила, ще бъде изпратен да работи на стената с обръсната глава, желязна верига на врата и йероглифи, изписани на лицето му, за период от 4 години. Строителството на защитните стени и особено това на Великата стена на Цин Шъхуан неизменно поражда недоволството на опозицията, която упреква императорите в жестокост и тирания, тъй като това изцежда големи финансови средства и човешки ресурси. Този колосален труд се извършва в епоха без машини с цената на непосилен труд. Чън Лин от династия Хан пише, че това е време, когато е по-добре да родиш момиче, отколкото момче. У Лунхан от Сун пише, че Стената е толкова висока, защото е стъпила на човешки кости и толкова дълбока, защото е напоена с кръвта им.

Затова понякога се казва, че Великата стена е „най-голямото гробище в света“, тъй като там, според някои историци, са намерили смъртта си 10 милиона души. Това, от своя страна, подтиква народа да създаде множество истории и легенди, свързани с нея.

Съсредоточаването на работна сила в строителството на стената отслабва земеделското производство. В същото време наказателният закон е много строг и всичко това поражда силно недоволство у народа. Когато се изчерпва търпението му, народът въстава една година след смъртта на император Цин Шъхуан. Това въстание е първото и най-жестоко селско въстание в китайската история и довежда до свалянето на династия Цин. Поради това у следващите поколения споменът за Цин Шъхуан е по-скоро като за жесток тиранин.

By |2019-03-04T22:30:09+02:00март 4th, 2019|Кътчета|
error: Content is protected !!