Най-популярните острови за почивка – част 4

Галапагос

Гала̀пагоските острови  са архипелаг в Тихия океан, намиращ се на 965 km на запад от Еквадор. Състои се от 13 основни вулканични острова, 6 неголеми острова и 107 скали, които образуват територията му.

Счита се, че първият остров е формиран преди 5 – 10 милиона години в резултат на тектонична активност. Най-младите острови са Изабела и Фернандина, на които и при последните изследвания вулканичната дейност продължава (2005). Галапагоските острови териториално принадлежат на Еквадор. Населението на архипелага наброява около 12 000 жители (неофициално около 30 000). Разположен е на площ от 7880 km².

Архипелагът е известен с уникалните местни видове фауна и особено с видовете галапагоски чинки, които са един от най-известните примери за еволюцията още от времето на Чарлз Дарвин, който ги споменава в „Произход на видовете“.

Галапагоските острови са открити през март 1535 г. от свещеника от испански произход Фрай Томас де Берланга. През 1835 г. експедиция, в която участва и младият естествоизпитател Чарлз Дарвин, изследва острова. През 1936 г. е обявен за национален парк (до този момент е бил само място за заселване на каторжници), от 1953 г. на острова пребивава Тур Хейердал в изследване на инките, а от 1978 г. е част от Световното наследство на ЮНЕСКО. През 1985 г. е обявен за биосферен резерват. Независимо от разположението на архипелага на екватора, заради студените морски течения климатът на Галапагоските острови е сравнително хладен и суров в сравнение с други места на същата ширина. Температурата на водата спада до 20 °C, а средногодишната е 23 – 24 °С.


Капри

Капри  е италиански остров в Тиренско море. Дълъг е 6 km и широк 2,5 km. Площта му е 10,4 km2. Първи данни за острова дава древноримският писател и историк Гай Светоний Транквил през 1 в. На острова има два града: Капри и Анакапри. Гр. Капри е главен град и пристанище. Остров Капри е живописен нископланински остров (най-висока точка е Монте Соларо, 589 m). Прочут морски курорт. На северния бряг се намира природният феномен Лазурна пещера (Grotta Azzurra). На север от Капри е Неаполският залив, а на юг Салернският залив. От 1909 до 1911 г. на острова живее Максим Горки.

Островът е населяван още от древността. Следи от човешко поселение са открити през римската епоха. Светоний разказва, че при разкопки на основите на вилата на Октавиан Август са открити гигантски кости и оръжия от камък. Императорът нарежда те да поставят на показ в градината на основната си резиденция, Морската палата. Съвременните разкопки показват, че човешкото присъствие на острова може да се проследи до неолита и бронзовата епоха. Октавиан Август развива Капри – той построява храмове, вили, акведукти и засажда градини, за да може да се наслаждава на личния си рай.

В Енеида Вергилий споменава, че островът е населяван от гърци, идващи от Йонийските острови. Страбонпък споменава, че „в древни времена на Капри е имало два града, които по-късно са били намалени до един“. Публий Корнелий Тацит отбелязва, че на Капри съществуват 12 имперски вили. Руините на тази при Трагара все още се забелязват към 19 век. Капри е туристическа дестинация както за италианци, така и за чужденци. Той добива популярност като курорт през 50-те години на 20 век. През лятото островът е често посещаван от туристи, идващи най-вече от Неапол и Соренто.

Капри разполага с 12 църкви, 7 музея и няколко паметника. Най-посещаваната атракция на острова е Грота Азура (Лазурната пещера), пещера, открита през 19 век от чуждестранни туристи.


Великденски остров

Великденският остров е островно владение на Чили в южната част на Тихия океан. Островът се намира на 3514 километра западно от Чили и 2075 километра източно от островите Питкерн, което съвместно с архипелага Тристан да Куня го прави най-изолираното населено място в света. Създаден е от три вулкана: Поике, Рано Као и Теревака. Заедно с необитаемия остров Сала и Гомес образува провинция Исла де Паскуа в състава на област Валпараисо. Местното название на острова е Рапа Нуи. Площта му е 163,6 км², а населението 5806 души. Островът е открит от холандския пътешественик Якоб Рогевен в навечерието на Великден, 1722 г.

Рапа Нуи е известен благодарение на моаи, или каменните статуи от пресована вулканична пепел, в които според поверията на местните жители е заключена свръхестествена сила на предците на първия крал на острова – Хоту Мату’а. В 1888 г. е анексиран от Чили. В 1995 г. става част от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.


Боракай

Боракай е малък остров във Филипините, разположен приблизително на 315 километра (196 мили) на юг от Манила и на 2 километра от северозападния край на остров Панай в района на Западните Висайи на Филипините. Освен с белите си пясъчни плажове, Боракай е известен и с това, че е една от най-добрите дестинации в света за отдих. Боракай бе отличен като най-добрия остров в света през 2012 г. от международното пътуване списание Travel + Leisure. През 2014 г. курортният остров бе на челно място в списъка на най-добрите острови в света, публикуван от международното списание Condé Nast Traveler.

През април 2018 г. филипинското правителство постанови 6-месечно затваряне на острова за туристите, за да предприемат големи ремонтни дейности, особено на канализационната система, която е остаряла и недостатъчна. Първоначално Боракай е бил дом на Ати. Остров Боракай вече е бил обитавано място преди испанците да дойдат на Филипините. Той е известен на иберийските завоеватели като Буракай. По време на контакта с европейците Буракай имал население от сто души, които отглеждали ориз на острова и увеличавали доходите си чрез отглеждане на кози.


Себу

Cebu е провинция на Филипините, разположена в района на централните Visayas (регион VII) и се състои от основен остров и 167 околни острова и островчета. Столицата му е град Себу, най-старият град и първата столица на Филипините, която е политически независима от правителството на провинцията. Себу е една от най-развитите провинции във Филипините, като метрото Cebu е втората по големина столична област във Филипините (след Metro Manila) и Cebu City като основен търговски център, търговия, образование и индустрия в Visayas. За едно десетилетие тя се превърна в глобален център за корабоплаване, мебелно производство, туризъм, услуги за бизнес обработка и тежка индустрия.

Името “Cebu” идва от старата дума Cebuano sibu или sibo (“търговия”), съкратена форма на sinibuayng hingpit (“място за търговия”). Първоначално той е бил приложен към пристанищата на град Сугбу, древното име на град Себу.  Алтернативни предавания на името от търговци между 13-ти и 16-ти век включват Себу, Сибуй, Зубу или Зебу. Сугбу, от своя страна, произлиза от Стария Cebuano термин за “изгоряла земя” или “голям огън” Самият остров Себу е дълъг и тесен, простиращ се на 196 километра (122 мили) от север на юг и 32 километра (20 мили) в най-широката си точка . Има тесни брегови линии, варовикови плата и крайбрежни равнини. Има също хълмисти възвишения и планински вериги, пресичащи северните и южните дължини на острова. Най-високите планини на Себу са високи над 1000 метра.


Бермуда

Бермуда е британска задморска територия, намираща се в Атлантическия океан, на около 1000 km от Флорида. Територията се състои от около 138 острова, с население от около 66000 души, но се назовава в единствено число Бермуда, на името на най-големия от островите. Столицата ѝ е Хамилтън.

Островите са открити през 1503 г. от испанеца Хуан Бермудес. От 1684 г. са колония на Англия, а от 1968 г. имат статут на самоуправляващо се владение на Великобритания. Около 68% от населението на Бермудите е от африкански произход, 12,5% са англичани, почти 9% американци, 8,7% португалци и около 2% други. Жизненият стандарт на населението е висок. Основната религия е Християнство (протестанти, католици).

Губернаторът на Бермуда се избира от кралицата на Великобритания, по предложение на Британското правителство.

Бермудските острови са най-северните коралови острови в света. Включват над 150 вулканични острова, с натрупани коралови формации. Най-голям е остров Бермуда, с най-висок връх Гибс хил (72 m). Архипелагът има мек океански климат – средна месечна температура от 17,2 до 26,6 градуса. През август средната температура е 26 С, а през най-студения месец (март) е 16 С. Валежите са обилни – около 1400 mm годишно. Островите са обрасли с буйна тропична растителност и с гъсти мангрови гори. Проблем за Бермудските острови е сладката вода, затова населението събира и съхранява дъждовните води. Но в тези дъждовни води липсват минерали затова организмът на човека страда от този недостиг на минерали. Освен това влажността е висока и се диша трудно.

Владение на Великобритания в северозападната част на Атлантическия океан на 1200 km от бреговете на Северна Америка. Заема около 360 острова и коралови рифа, от които 20 населени (10 острова са съединени с шосейни мостове и образуват т. нар. основни острови Мейн Айлънд). Общата площ е 53.3 km². Най-голям е остров Бермуда, разположен на върха на изгаснал подводен вулкан с максимална надморска височина 79 m. Бреговата линия е 96 km.

По-важни исторически събития и дати – 1522 г. – островите са открити от испанеца Х. Бермудес; 1609 г. – първи английски преселници; от 1684 г. – колония на Англия; 1968 г. – получават вътрешно самоуправление; 1995 г. – референдум за независимост.


Острови:  част 1 / част 2 / част 3 / част 4

By |2019-11-09T01:04:25+02:00януари 15th, 2019|Кътчета|
error: Content is protected !!