Най-популярните острови за почивка – част 3

Сейнт Лусия

Сейнт Лусия е островна държава в източната част на Карибско море. Разположена е върху едноименен вулканиченостров, част от групата на Малките антилски острови. Столицата е Кастрийс. Следите от вулканичния произход на острова се забелязват навсякъде. В южната част на острова има верига от 18 вулканични конуса и голям брой кратери. Климатът е тропичен със средни месечни температури 18 – 26оС и валежи от 1700 до 3500 мм. Островът има изключително красиви плажове, оградени с тропични гори.

Основа на икономиката на страната са селското стопанство, туризмът, риболовът. Света Лусия е вторият най-голям производител на банани в Карибите. Около 94% от населението са потомци на чернокожи и мулати, останалите са с британски и френски произход. Официалният език в страната е английският. Въпреки това много от жителите на острова говорят антилски креолски език, базиран на френския


Търкс и Кайкос

Търкс и Кайкос  e задморска територия на Великобритания, за която Великобритания е запазила пълномощията си по въпросите на отбраната и международните отношения. Разположени са в югоизточната част на архипелага Бахамски острови. Територията ключва 2 групи неголеми острова, от които само 8 са населени. Имат площ 430 кв. км. Най-висока точка – 49 м. Бреговата линия е 370 км. Административен център и столица – Кокбърн Таун – 3,5 хил. жит.

Икономика основно – обслужване на чуждестранни туристи. Селско стопанство – бобови, царевица, плодове и зеленчуци. Развит е риболовът (1.6 хил. т. риба годишно и 1000 т. лангусти). Няколко рибо-консервни предприятия.


Пуерто Рико

Пуерто Рико  е остров от групата на Големите Антилски острови, разположен на изток от Доминиканската Република в Североизточно Карибско море. Пуерто Рико е с население от 3 912 054 жители (оценка, юли 2005). Столицата на Пуерто Рико е град Сан Хуан. Статутът на острова е свободно присъединила се държава към САЩ. Действието на конституцията на САЩ е ограничено, върховната власт принадлежи на конгреса на САЩ, но територията има собствено самоуправление. Историята на остров Пуерто Рико преди пристигането на Христофор Колумб не е детайлно изследвана. Знанията за населението и политическата организация на острова се базират на археологически разкопки и на хрониките на испанските конкистадори. Първият труд посветен на историята на Пуерто Рико е написан от монаха Иниго Абат и Ласиера (Fray Iñigo Abbad y Lasierra) през 1786 г., 293 години след идването на испанците.

Площта на Пуерто Рико е 9 104 km². Максималната му дължина от най-източната точка (Пунта Пуерка) до най-западната точка (Пунта Игеро) е 190 km, ширината му от най-северната тока (Изабеля) до най-южната точка (Пунта Колон) е 65 km.


Малта

Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм. Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи. От 1530 до 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден. През 60-те години икономиката на Малта е била съсредоточена в експлоатацията и поддръжката на британския флот в Средиземно море. Страната получава независимост от последната си владетелка – Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на Европейският съюз.


Кауаи

Кауаи е 4-тият по големина и най-старият от Хавайските острови. Кауаи е с население от 65,689 жители (2008 г.) и обща площ от 1430,40 км² (552,30 мили²). Кауаи се намира на 170 км (105 мили) на северозапад от остров Оаху. Най-високият връх на острова е разположен на 1598м. Рая за много холивудски филми и телевизионни забавни програми, включително Джурасик парк, Сини Хаваи, Кинг Конг и Фантастичен остров. Със само 5 процента от населението на щата жителите на Кауаи са известни като най-дружелюбните в петдесетия щат и начинът им на живот е в духа на старите хавайски традиции, прост и без бързане. Фокусът е върху природните красоти и не прекалено луксозния курортен живот.

Наричан “Островът- градина”, Кауай се счита за островът, притежаващ най- тучната растителност и характерна красива природа. Идеални елементи за перфектна ваканция. Възможните занимания са безброй. Може на кану да прекосите крайбрежието На Пали, намиращо покрай величествени вулканични скали. Може да пътувате до щатски паркове, яздейки кон. Или пък да се насладите на невероятния пейзаж от хеликоптер. Който и вариант да си изберете, за да обиколите Кауай, ще станете свидетели на красиви гледки и уникални местни растения и животни.


Канарски острови

Канарските острови са архипелаг в Атлантическия океан и една от автономните области на Испания. Разположени са на 100 км от брега на Африка и са испанско владение от 1405 г. Името им идва от порода кучета, селектирана за охрана на каторжници. Според легендата на коренните жители, на връх Тейде живее богът, родител на седемте острова. Сянката която Тейде хвърля е 200 километра навътре в океана. Площта им е 7273 км². Най-големият остров е и най-населеният (Тенерифе). Най-голям град е Лас Палмас де Гран Канария. Изградени са от базалт. Тропически климат и растителност (банани, цитрусови, лозя, тютюн). Важна транзитна база (пристанището на Санта Крус де Тенерифе и Пуерто де Лас Палмас).

Преди завладяването на Канарите от испанците, островите са обитавани от берберски племена (щанцес), дошли от Северна Африка. Основен поминък е бил скотовъдство, риболов и отглеждане на зърнени култури.
През 1494 г. – неуспешен опит (клането при Матанза) и последващо завладяване на Тенерифе от испанците, начело с Алонсо Фернандес, при Санта Крус.
На 29 септември 1496 г. се подписва мирен договор в Лос Реалехос. Местните вождове официално се предават и приемат католическата религия.


Барбадос

Барбадос  е островна държава, част от островната група Малки Антили. Той е с дължина 34 km и ширина до 23 km, като покрива площ от 432 km². Разположен е в западната част на северната част на Атлантическия океан, на 100 km източно от Подветрените острови и Карибско море. Барбадос е част от Малките Антили, приблизително на 13° с.ш. от екватора. Намира се на около 168 km източно от двете страни на Сейнт Лусия и Сейнт Винсент и Гренадинии на 400 km североизточно от Тринидад и Тобаго. Барбадос е извън атлантическата „Алея на ураганите“. Негова столица и най-голям град е Бриджтаун.

Обитаван от индианци-кариби от 13-ти век и преди това от други американски индианци, Барбадос е посетен от испански навигатори в края на 15-ти век и обявен за владение на испанската корона. Островът се появява за първи път в испанска карта през 1511 г. Португалците посещават острова през 1536 г., но остават непотърсени, като единственият им принос е въвеждането на диви свине за добро снабдяване с месо. Английски кораб пристига на Барбадос през 1625 г. и англичаните завладяват острова в името на крал Джеймс I. През 1627 г. първите постоянни заселници пристигат от Англия и той станава английска и по-късно британска колония. Като богата захарна колония, тя се превръща в английски център на африканската търговия с роби, докато тази търговия не е обявена за незаконна през 1807 г., с окончателно освобождаване на робите в Барбадос през 1833 г.

Климатът е тропичен, с дъждовен период от юни до ноември и сух период от декември до май. Количеството на валежите през дъждовния период е около 1000 – 2300 mm. Барбадос често е пощадяван от най-лошите ефекти на тропическите бури и урагани в региона по време на дъждовния период. Неговото по-източно разположение в сравнение с останалите Карибски острови го поставя извън основната зона на честите урагани.

По-голямата част от острова е обградена от коралови рифове. Западното крайбрежие привлича с плажовете с бял пясък, но източният бряг е скалист.


Острови:  част 1 / част 2 / част 3 / част 4

By |2019-01-15T02:32:37+03:00януари 15th, 2019|Кътчета|
error: Content is protected !!