Най-популярните острови за почивка – част 1

Малдиви

Малдивите  са островна държава в Индийския океан, състояща се от група атоли и намираща се на югозапад от Индия и на около 700 км югозападно от Шри Ланка. Те са най-малката азиатска държава и по население, и по територия.

Най-високата им точка е 2,3 метра над морското равнище, а средната им височина е 1,5 м. Общата им площ е 300 км². Столицата се намира на най-големия атол и се нарича Мале. Малдивите нямат нито една река или голямо езеро и се чувства недостигът на питейна вода. Температурата на въздуха целогодишно е между 24 °C до 33 °C


Сейшели

Република Сейшели е островна държава, разположена на 155 острова само (33 от островите са обитаеми) в Индийския океан, отстояща на около 1500 km източно от континента Африка, североизточно от Мадагаскар. Други близкостоящи острови до Сейшелите са: Мавриций и Реюнион на юг, Коморски острови и Мейота на югозапад и Сувадивската група на Малдивските острови на североизток. Сейшели имат най-малкото население от суверенните страни в Африка.


Бали

Бали е тропически остров, разположен на 8 градуса южно от екватора, в сърцето на Индонезийския архипелаг – най-големия на планетата, състоящ се от около 17 500 острова. Образува верига заедно с остров Ява на запад и Ломбок на изток.

Заради богатата си история, култура и изкуства – танци, скулптура и живопис, красивите плажове, природа и тропическия климат, Бали е смятан за едно от най-красивите места в света. С десетките си хиляди храмове и пагоди Бали е известен още като „Острова на хилядата храма“. Столицата на Бали е Денпасар.


Хаваи

Хаваи е щат в САЩ и е част от по-големия архипелаг на Хавайските острови. Населението на Хаваи е 1 374 810 души (2011). Хаваи са с обща площ от 28 311 km². Хаваи са присъединени като 50-ия щат на Съединените щати на 21 август 1959 г.

Климатът е тропически, дъждовният сезон е от декември до края на март. Лятото е сравнително топло,­ средната температура е около 30°, но тъй като влажността на въздуха достига 70%-80%, горещината не се усеща толкова силно. Има две планински вериги, които разхлаждат климата. Тропическият климат, плажовете, активните вулкани и разнообразният релеф правят архипелага популярна дестинация за туристи, сърфисти, биолози и вулканолози. Поради централното му разположение в северната част на Тихия океан и трудовата миграция от 19 век местните традиции са силно повлияни от културите на Северна Америка и Източна Азия. Постоянните жители (наред с многото посетители и американски военнослужещи) са над един милион.


Санторини

Санторини, официално наречен Тира, е най-големият от малка група вулканични острови в Егейско море: архипелагът Санторини. Архипелагът включва обитаемите острови Тира и Тирасия, както и ненаселените Аспрониси, Неа Камени и Палиа Камени. Заедно те са част от Цикладските острови.

Туризмът е основният икономически отрасъл. Санторини е вторият най-посещаван остров в Гърция, с близо 2 милиона туристи годишно към 2017. Друга важна част от икономиката на Санторини е винопроизводството. 1300 ха (17%) от територията на острова са засадени с лозя.


Бахами

Бахамските острови, официално Дружество Бахамски острови, са островна държава в Карибския регион. Те са едни от първите острови в Карибите. Архипелагът, в който са включени Бахамските острови и островите Търкс и Кайкос, също се нарича Бахамски острови. Страната има площ 13,9 хил. км2 и е разположена в Атлантическия океан. Заема архипелага Бахамски острови, състоящ се от над 700 коралови острова между Северна и Южна Америка – само 30 от островите са обитаеми. Повърхността на островите е равнинна с височино до 60 м., образувани са от коралови варовици с развит карст. Бреговата линия е 2460 км. Климатът на островите е субтропичен и тропичен. Средни месечни температури от 21 – 24 до 32 градуса Сº. Валежи – 1000 – 1600 мм.  Характерни са множеството солени езера. Прясна вода се добива от карстови кладенци. Чести са ураганните ветрове. Растителност – предимно вечнозелени бодливи храсти, листопадни и вечнозелени гори.


Островите Кук

Островите Кук  са владение на Нова Зеландия и се намират в централната част на Тихия океан. Обединяват 6 острова и 9 атола, разпределени в 2 островни групи – Северни и Южни Кукови о-ви, разположени на площ от 850 000 морски мили (2,2 млн кв. км).

Според неокончателни археологически данни островите са заселени около V в. с преселници от Таити и Самоа. Северната група острови са открити от испанския мореплавател Алваро де Менданя де Нейра на 20 август 1595 г., а Южната група – на 22 септември 1773 г. от капитан Джеймс Кук. През 1888 г. Великобритания обявява архипелага за свой протекторат.

През 1901 г. островите минават под управлението на Нова Зеландия, а през 1965 г. получават право на самоуправляваща се територия. Проблемите на Островите Кук са свързани с емигрирането на квалифицираните работници в Нова Зеландия, както и с държавния дефицит. В края на 1990-те години на остров Мауке като островен лекар работи българинът Асен Цанев, който е почитан от местното население.

Островите Кук се състоят от 2 групи – Северни Кукови острови (6 атола) с площ 22,3 км2, и Южни Кукови острови (3 атола и 6 острова) с площ 214,3 км2.

Северната група е съставена от коралови острови, а южната островите са предимно с вулканичен произход. Най-висока точка е връх Те Манга (653 м) на остров Раротонга.

Климатът е тропичен, пасатен, мек и влажен, със средногодишна температура 24 °C и валежи 2000 – 2500 мм годишно.


Аруба

Аруба е задморско владение на Кралство Нидерландия с автономен статут. Площта му е 193 км2. Административен център е град Оранестад. Аруба е остров в Карибско море, разположен край северното крайбрежие на Венецуела. Той е в състава на Подветрените о-ви, които са част от островната група Малки Антили. Брегова линия – 68,5 км, максимална надморска височина – 188 м. Климатът е тропичен с леки сезонни вариации. Ландшафтите са формирани предимно от ксерофитни съобщества.  Релефът е равнинен – най-висока точка е връх Яманота – 188 м.

1499 г. – открит от испанския мореплавател Алонсо де Охеда; 1527 г. – обявен за собственост на Испания; 1634 г. – завладян от Нидерландия; до началото на ХIХ в. – контрол над острова имат последователно няколко европейски страни; 1816 г. – отново е нидерландски; 1951 г. – островът получава автономия в рамките на Нидерландски Антили; 1 януари 1986 г. – Аруба се отделя от Нидерландските Антили и получава самоуправление.


Острови:  част 1 / част 2 / част 3 / част 4

By |2019-01-15T02:23:41+03:00януари 14th, 2019|Кътчета|
error: Content is protected !!