Тропически циклони и Торнадо

Торнадо, наричано също смерч (от руски: смерч), е силен атмосферен вихър, който образува въртящ се стълб от въздух, свързващ повърхността на земята с купесто-дъждовен, в редки случаи – с купест облак. Торнадата имат различна форма и размер, но в най-честия случай имат вид на кондензационна фуния, чийто тесен край опира в земята и обикновено е заобиколен от облак отломки и прах. При повечето торнада скоростта на вятъра е до 177 km/h, диаметърът им на повърхността е около 80 m, а разстоянието, на което се придвижват преди да се разсеят, е няколко километра. Най-силните могат да достигнат скорости на вятъра над 480 km/h, да обхванат няколкокилометрова област и да пропътуват повече от 100 km.

Сред различните видове торнада са наземните, многовъзловите и водните. Водните смерчове се характеризират със спираловиден фуниевиден стълб, свързващ голям купест или купесто-дъждовен облак с водна повърхност. Такива спираловидни стълбове често се образуват в областите, близки до екватора и са по-редки в умерените ширини.

Торнада са наблюдавани на всички континенти, с изключение на Антарктида. Все пак основната част от тях се образуват в т.нар. Алея на торнадата в Съединените щати, макар че могат да възникнат в почти цяла Северна Америка. Торнада понякога се наблюдават също в Южна, Югоизточна и Източна Азия, югоизточните части на Южна Америка, голяма част от Европа, западната и югоизточната част на Австралия.Торнадата могат да бъдат открити малко преди да възникнат или по време на образуването им с помощта на импулсно-доплеров радар.

За оценка на силата на торнадата се използват няколко различни ска̀ли. Ска̀лата на Фуджита ги оценява според причинените щети и в някои страни е заменена с подобрена скала на Фуджита. Според тези скали, торнадо от най-слабата категория F0 или EF0 нанася щети на дървета, но не и на солидни конструкции. Торнадо от най-тежката категория, F5 или EF5, откъсва сгради от основите им и може да деформира големи небостъргачи. Сходната скала на (Скалата на Сафир-Симпсън е скала за определяне на силата на тропическите циклони)и ТОРРО разделя торнадата на категории от T0 за най-слабите до T11 за най-мощните известни смерчове. Освен причинените щети, категоризирането може да се прави и въз основа на анализа на данни от доплерови радари, фотограметрия и оставените по повърхността на земята следи.

Мерки за защита – Въпреки че торнадата могат да се образуват много бързо, възможно е да бъдат взети предпазни мерки, така че да се увеличат шансовете за оцеляване на хората. Държавни институции, като американския Център за предвиждане на бурите препоръчват създаването на предварителен план за действие в случай на предупреждение за торнадо. При такова предупреждение преместването на хората в подземен етаж или във вътрешно помещение на първия етаж на солидна сграда силно увеличава шансовете им да оцелеят. В областите с по-голяма вероятност за възникване на торнадо много сгради имат специално предназначени за укриване подземни помещения, които според някои оценки са допринесли за спасяването на хиляди хора.

В някои страни, като Съединените щати и Канада, метеорологичните служби публикуват прогнози за риска от торнадо и конкретни предупреждения за вероятно образуване на торнадо в дадена местност. В някои части на Съединените щати тези предупреждения се излъчват на специални радиочестоти, като предназначени за целта радиоапарати се включват автоматично при излъчване на предупреждение. Препоръчва се, освен когато торнадото е относително далеч и е добре видимо, шофьорите да паркират колите си встрани от пътя, за да не пречат на аварийното движение, и да потърсят солиден подслон. При липса на такъв, най-добрата възможност е да се легне на дъното на канавка. Надлезите са особено неподходящи за убежище, тъй като под тях възниква ефект на Вентури, ускоряващ вятъра и увеличаващ количеството на преминаващи отломки.

Скалата на Фуджита измерва силата (мощта) на едно торнадо според разрушенията и скоростта му:

Тропическите циклони са метеорологични системи, характеризиращи се с голям център с ниско атмосферно наляганеи многобройни гръмотевични бури, предизвикващи силни ветрове и изобилни валежи. Тропическите циклони се усилват, когато вода, изпарена от океана, се издига в атмосферата с наситения с пара въздух и кондензира в по-високите атмосферни слоеве. Те се подхранват от топлинен механизъм, различен от този при други циклонни бури, като европейските бури или полярните депресии. Това, което разграничава тропическите циклони от останалите циклонни системи е, че на всяко ниво в атмосферата центърът на тропическия циклон е по-топъл от окръжаващите го области, поради което те понякога са наричани системи с топло ядро.

Определението „тропически“ се отнася както за географския произход на тези системи, които обикновено възникват в тропическите области на Земята, така и за тяхното образуване в океанските тропични въздушни маси. Определението „циклон“ обозначава циклонния характер на тези бури — с ветрови поток, въртящ се срещу посоката на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по посока на часовниковата стрелка в Южното полукълбо. Противоположната посока на ветровите потоци се дължи на кориолисовата сила от въртенето на Земята около нейната ос. В зависимост от тяхното местоположение и сила тропическите циклони се наричат с различни имена, като „ураган“, „тайфун“, „тропическа буря“, „циклонна буря“, „тропическа депресия“, „тропическо смущение“ или просто „циклон“.

Тропическите циклони могат да предизвикат изключително силни ветрове и поройни дъждове, но също и високи вълни и щормови приливи, както и да доведат до образуването на торнадо. Формират се над големи топли водни басейни и губят силата си при навлизане в сушата, поради по-голямото повърхностно триене и загубата на топлия океан, който им служи като източник на енергия. По тази причина най-тежките разрушения от тропическите циклони са в крайбрежните райони, докато вътрешността на сушата е относително защитена от предизвиканите от тях силни ветрове. В същото време силните валежи могат да предизвикат наводнения и далеч навътре в сушата, а при силни бури крайбрежните наводнения могат да достигнат до 40 km от бреговата линия. Макар че въздействието им върху хората може да бъде опустошително, тропическите циклони могат да намалят ефектите на засушаванията. Също така те пренасят топлинна енергия от тропиците към умерените ширини, превръщайки ги във важен елемент на механизма на глобалната атмосферна циркулация. По този начин тропическите циклони помагат за поддържането на равновесието на земната тропосфера и на относително устойчива, висока температура в целия свят.

Много тропически циклони се образуват при благоприятни условия около слабо смущение в атмосферата. Общата среда се определя от климатологични цикли и структури, като Колебанието на Мадън-Джулиан, Южното колебание и Многодесетилетното атлантическо колебание. Друг механизъм на образуване на тропическите циклони е придобиването на тропически характеристики на други видове циклони, които при благоприятни условия могат да се усилят и дори да формират око. От друга страна, при достигане на тропическия циклон до сушата или друга неблагоприятна за него промяна в условията, той отслабва и в крайна сметка изчезва. Съвременните технологии не позволяват изкуствено предизвикване на този процес.

Най-силните циклони от 1924 до 2018г. категория Ф4+

Националния център за урагани,  ”Мария – 2017г.” силата на вятъра е от 281+км/ч и се простира до 50км. от окото на бурята а вятърът от тропическа буря до 205км. Размера на бурята обхваща над 450 километра дължина. Най-мощтните урагани се образуват в атлантическия и тихия окен, защото имат много вода, от която черпят сила.

Скалата на Сафир-Симпсън е скала за определяне на силата на тропическите циклони в по-голямата част от Западното полукълбо, когато надхвърлят силата на тропически депресии и тропически бури и се превърнат в урагани. Скалата разделя ураганите на 5 категории, разграничавайки ги по силата на техните постоянни ветрове. За да бъде определен за ураган, тропическият циклон трябва да има най-силни постоянни ветрове от най-малко 119 km/h (34 m/s). С категория 5 по скалата на Сафир-Симпсън се класифицират ураганите, които превишат ветрове от 249 km/h.