Тоскана – Италия

Тоскана е административен регион на Италия. Тоскана е един от най-важните италиански региони заради своето историческо, художествено, икономическо и културно наследство.

Намира се в Централна Италия и граничи на северозапад с Лигурия, на север с Емилия-Романя, на изток с Марке и Умбрия и на юг с Лацио. Има брегова ивица на Лигурско море – от Карара до Пьомбино и на Тиренско море – от Пьомбино до границата с Лацио. Флоренция е главен град на областта Тоскана

До 1859 г. е независима държава. След това става част от Сардинското кралство, после на кралство Италия и днес – от република Италия.

По-голямата част от тосканската територия е хълмиста (66,5%), останалата част е заета от равнини (8,4%) и планински масиви (25,1%).

  • Планини: Прадо 2054 m, Джово 1991 м, Рондинайо 1964 m, Пизанино 1946 m, Алпе Тре Потенце 1940 m
    • Вулкани: Амиата 1738 m, Кастелло 445 m (остров Капрая)
  • Реки: Арно 241 km, Омброне 161 km, Серкио 111 km, Чечина 73 km.
  • Езера: Езеро Биланчино 5 km², Езеро на Киузи 3,9 km², Езеро на Сан Кашано 2 km², Езеро на Монтепулчано 1,9 km²
    • Лагуни: Лагуна Орбетело 26,2 km², Блато Диача Ботрона 12,78 km², Езеро Масачуколи 6,9 km², Езеро Бурано 1,4 km²
    • Блата: Блато на Фучекио 18 km²
  • Брегова ивица: 633 km (397 km континентална и 230 km островна)

Благодарение на своите многоброийни литератори и артисти между 14 век и 15 век, Тоскана, и преди всичко Флоренция, става един от най-важните центрове на италианския Ренесанс.

Регионът е политически независим от 12 век, а после се разделя на малки държави, сред които най-важните са република Флоренция и република Сиена. Силното развитие на търговията предизвиква възникването на първите банки (във Флоренция и Сиена). От 14 век република Флоренция започва да обединява тосканските земи, завоювайки близките територии, освен град Сиена. През 15 век семейство Медичи, банкери, стават господари на Флоренция. Започвайки от Лоренцо Великолепни, те укрепват властта си, докато Козимо I Медичи не става херцог на Тоскана и после, през 1569 г. – ерцхерцог на Тоскана. След падането на република Сиена през 1555 г., цяла Тоскана, с изключение на Лука, която е независима република, и Пьомбино, което е малко независимо княжество, е под флорентиско владение.

Медичите управляват Тоскана до 1737 г., когато последният ерцхерцог, Джангастоне Медичи, умира без наследници и ерцхерцогството преминава във владение на семейство Лорена (на Франческо Стефано Лорена, съпруг на Мария Тереза, императрица на Австрия). Той никога не стъпва в Тоскана или във Флоренция и възлага администрацията на сина си, Петър Леополд. Най-важният закон на Леополд е премахването на смъртното наказание на 30 ноември 1786 г., за пръв път в света (днес това е денят на празника на региона).

След краткото владение на Наполеон, семейство Лорена се завръща в Тоскана. Управлението им е просветено време, защото те преобразуват юридическия правилник, строят първите железопътни линии, създават кадастър и пресушават блатото в Марема. Последният ерцхерцог е внукът на Леополд, Леополд II, който управлява до присъединяването на Тоскана към кралство Италия.

Територията на бившето тосканско ерцхерцогство е присъединена без сражения и след всенародно гласуване на 15 март 1860 г. През 1865 г., Флоренция става столица на Италия в очакване на завоюването на Рим.

В планините земеделието е по-ограничено, преди всичко до брането на гъби, кестени и трюфели. По хълмовете има предимно маслинени горички и лозя. Зехтинът е един от най-важните продукти на региона, както и вината от лозя от райони като Кианти, Монталчино, Монтепулчано и Сан Джиминяно са много известни в целия свят. Тоскана е първият регион в Европа, одобрил закон срещу обработването и производството на ГМО

Наклонената кула в Пиза е отделно разположена камбанария на катедралата в град Пиза, Италия. Намира се на Площада на Чудесата (Piazza dei Miracoli, Пиаца дей Мираколи). Предназначена да стои вертикално, веднага след началото на строителството през 1173 тя започва да се накланя на север, заради слабата земна основа и неправилното изпълнение на фундирането. Към 2006 наклонът е около 13°. Височината на кулата е 55,86 m от терена до по-ниската страна и 56,70 m до по-високата страна. Теглото ѝ е 14 500 тона. Строителството е спряно за около 90 години. Когато строежът продължава, кулата започва да променя посоката на наклона от север на юг. Формата на кулата е банановидна, а отклонението от основата е 5,6 m. През 2007 г. успешно е намалено отклонението при върха с 45 cm до положението от 1838 г. чрез проект, ръководен от специалисти по земна механика, на стойност 20 млн. долара, с отнемане на 70 тона почва от северната ѝ страна и поставянето на баласт и метални тросове. След реставрацията посетителите могат да виждат разликите между мраморните и варовиковите надстроявания.

На хълмовете и в равнините се отглеждат цветя (в Пистоя и провинцията ѝ) и зърнени храни, слънчогледи, царевица, цвекло и шарфан(провинциите на Сиена, Гросето и Флоренция).

Сподели

By |2018-12-02T09:54:33+00:00декември 2nd, 2018|Кътчета|Коментарите са изключени за Тоскана – Италия

About the Author:

error: Content is protected !!





Към лентата с инструменти