Интересни места по света

Пътят на великаните е уникална природна местност в крайбрежния район на Антрим, Северна Ирландия, на около 5 км североизточно от град Бушмилс. Той представлява „път“ от каменни колони, които са с толкова правилна форма, че изглеждат сътворени от човешки ръце. Колоните обаче са изцяло дело на природата, която е изваяла това съвършено чудо от базалтови скали. Броят на колоните е около 37 000, те са предимно 6-стенни, с диаметър 37 – 51 см. и височина до 6 м. Най-голямата ширина на Пътя на великаните е 12 м., колоните са най-високи в тясната му част.

Преди около 50 – 60 млн. години от земните недра тук изригнала лава, която потекла към морето. Лавата се изстудила много бързо и при втвърдяването си се начупила на правилни 6-стенни огромни стълбове. На някои от каменните формирования са дадени имена, съответстващи на приликата им с различни предмети – „Комините“, „Купата за пунш“, „Ветрилото на моята лейди“.

Според ирландската легенда Пътят е построен от гиганта Фин МакКул, а другият му край се намира на отдалечения на 120 км. остров Стафа в Шотландия.

Пътят на великаните е обявен през 1986 г. за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а през 1987 г. за национален природен резерват на Великобритания.

Легендата разказва, че „павираният път“ е „построен“ от Фин Макккул (ловец – воин в Ирландската митология), за тепих на 2 великани, които имали различия помежду си. Модификация на тази легенда обяснява, че Фин Макккул е построил мост към своята любима на шотландския остров Стафа.

В съседство с „Пътя на Великана“ е разположен заливът Порт на Спаня, в който през 1588 г. претърпява корабокрушение „Жирона“ – кораб на Непобедимата армада. От 1300 души се спасяват само 5. През 1967 г. белгийска водолазна експедиция открива останките на кораба и изважда редица артефакти от него.


Салар де Уюни е солено безотточно езеро в Боливия. Всяко лято то се изпълва с дъждовна вода, но все пак остава достатъчно плитко. През зимата водата му пресъхва, откривайки утаени пластове минерали, предимно соли, на места с дебелина 6 м. Тук не расте нищо, с изключение на редки кактуси. Минералният слой се простира до хоризонта и блести като огледало. В този период по дъното на Салар де Уюни може да се пътува с кола. Дъната на езерата в района са различно оцветени, в зависимост от минералите, съставящи утайката. На слънце околността блести в керемиденочервено, зелено, тюркоазено, сребристосиво.


Националният паркГранд Каньон“ или „Големият каньон“, намиращ се в щата Аризона, е сред най-старите национални паркове в САЩ. На негова територия се намира Гранд Каньон или Големият каньон (на английски: Grand Canyon), един от най-дълбоките каньони в света, разположен на река Колорадо, дълъг 320 км и дълбок 1800 м на места. В продължение на милиони години реката е рушила и дълбала скалите, докато си е проправяла път между тях и е създала многоцветна дълбока пропаст с отвесни стени.

Въпреки че получава защитата на правителството през 1893 година, статут на природен резерват и малко по-късно национален паметник, Гранд Каньон става национален парк едва през 1919 г. През същата година паркът е посетен от близо 45 000 души. Днес Гранд Каньон се посещава годишно от около 5 милиона души.

В парка са намерени археологически находки на 12 000 години, които свидетелстват за заселването на индиански племена по тези земи. Първото документирано посещение на европейски заселници е от 1540 г.

Река Колорадо се е врязвала в твърдите скали в продължение на милиони години, докато се образува Големият каньон


Движещите се камъни в Долината на смъртта. Планинските камъни са геоложки явления, в които скалите се движат и записват дълги следи по гладки долини, без човешка или животинска намеса. След тригодишно наблюдение, в резултат на експеримента става ясно, че преместването на скалите се дължи на съвкупност от фактори. Първо, платото се пълни с вода достатъчно дълбоко, за да се образува ледена покривка през зимата, но и достатъчно плитко, за да се виждат скалите. Когато през нощта температурите падат, се образуват тънки “листове” лед. Дебелината им от 3 до 6 мм им позволява да се движат свободно. В слънчевите сутрини ледът, покриващ водата, започва да се топи и се разбива на големи плаващи късчета, които се движат по повърхността от леки ветрове.

Плаващите ледове избутват скалите пред тях с ниска (почти незабележима) скорост, по траектории, определени от вятъра и течащата отдолу вода, оставяйки следи в меката кал. За двата месеца, в които езерото съществувало, някои скали се преместили с 224 метра, а най-голямото движение, включвало повече от 60 скали едновременно.


Тунел на любовта – един от най-романтичните забележителности в Украйна, който винаги привлича романтици и младоженци. Местната легенда е, че двойките, които посещават тунела, ще получат желание, при условие че намеренията им са искрени.

Железопътната линия на Тунела на любовта се простира на 1 километър, а железопътната линия свързва Клеван с дървообработващата фабрика ”Оржевск” е на около 3 километра. Влак, който транспортира дървесина до близката фабрика за плочи, работи три пъти дневно. Зелената алея се е превърнала в любимо място на много влюбени двойки, които решават да се врекат във вечна любов точно там.


Стъкления плаж в Калифорния е добре известният плаж на MacKerricher State Park . През 1906 г. жители на Форт Браг установяват официална площадка за отпадъчни води. През 1949 г. сметището е препълнено и се разширява на север, ставайки известно като „Стъклен бряг”. Властите в щата Калифорния започват програми за почистване, предават металните отпадъци за вторични суровини, а вълните разбиват стъклените отпадъци на хиляди парчета. В Форт Браг има три „стъклени бряга”, които са били сметища, а днес са обект на туризъм. Празни бутилки изхвърлени на градско сметище край морския бряг, са превърнати от природата в красив плаж. Действието се развива край Владивосток, Русия, където вече съществува Стъкленият плаж –покрит с парчета счупени стъкла, изгладени от вълните. Така, според очевидци, човек има усещането че стъпва върху скъпоценни камъни.


Дервезе е кратер с диаметър около 60м. и дълбочина около 20 m. Намира се в централната част на Туркменистан, във вилает Ахал във вътрешността на пустинята Каракум. Кратерът е образуван през 1971 година в резултат на срутване по време на геоложки проучвания за наличие на природен газ. След срутването от кратера започват да се отделят газове, които са умишлено запалени, за да се предотвратят вредните ефекти от тях. Въпреки очакванията, че отделянето на газ ще свърши за няколко дни и огънят ще изгасне сам, към 2016 година кратерът продължава да гори, като се обмислят мерки за неговото угасяване.

Сподели

By |2018-12-02T04:44:58+00:00декември 2nd, 2018|Кътчета|Коментарите са изключени за Интересни места по света

About the Author:

error: Content is protected !!





Към лентата с инструменти