Добре дошли в Китай

Китайската народна република е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е първа. Столица е град Пекин.

Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света –китайската, КНР е основана през 1949 година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на СССР под управлението на Сталин.

Започналите през 1970-е години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики, и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на БВП. Китайската народна република е най-голямата социалистическа страна в света.

Китайската народна република е основана през 1949 г., когато Китайската комунистическа партия побеждава Гоминдана, който се оттегля на остров Тайван. Под ръководството на Мао Дзедун е установен комунистически строй на управление под формата на маоизъм, и са установени близки отношения със СССР. През 1958 година е поставено началото на Големия скок – мащабен икономически план, целящ превръщането на изцяло аграрния Китай в модерна, индустриализирана комунистическа държава. Големия скок завършва с провал през 1963, довеждащ до смъртта на милиони хора от глад. Позициите на Мао започват да отслабват, и въпреки че се отказва от поста си на председател на ККП, той продължава да има голямо влияние върху партията.

« 1 на 2 »

През 1959 на политическата сцена се появяват Лю Шаоци и Дън Сяопин. През 1966 обаче, заради вътрешнополитическите борби срещу Лю и Дън, и страх от нарастващата мощ на СССР, под ръководството на Мао е стартирана Културна революция. Тя довежда до значителна социална и икономическа нестабилност в Китай, и до сериозен културен упадък. Съветският съюз прекратява отношенията си с тази страна и дори се стига до кратък въоръжен конфликт през 1969. Културната революция приключва с арестуването на т.нар. Банда на четиримата (организирали революцията), както и със смъртта на Мао през 1976.

В последвалите години комунистическата партия осъжда Културната революция и започва отстъпление от марксистката и социалистическа идеология в икономиката, реформирайки я чрез либерализация по пазарните принципи. Държавната планова икономика се превръща в смесена, а днешната китайска конституция бива приета през 1982 година. Въпреки това, в политически план ККП запазва своята тоталитарна власт и еднопартиен режим на държавата. Поради тази причина, през 1989 година мотивирани от падането на Берлинската стена и рухването на диктатурите на Варшавския договор, стотици хиляди студенти и млади хора излизат на протести в Пекин и се събират на площад Тянанмън с призиви за изоставяне на диктаторския модел в държавното управление и политически свободи. Партийните ръководители категорично отказват да се съобразят с исканията и след близо месец неуспешни преговори заповядват на китайската армия да разпръсне събралия се народ. На 4 юни подкрепени с танкове, войсковите части достигат до площада и откриват огън по хората, с което смазват протеста за една нощ. Точният брой на убитите и до днес остава неизяснен, а правителствата от цял свят осъждат този подход за справяне с общественото недоволство.

През 90-те Китай е под ръководството на президента Цзян Цзъмин. Въвеждането на пазарна икономика помага на Китай да реализира значителен икономически ръст. Само за тази година средният растеж на БВП е 11,2%. През 2001 Китай се присъединява към Световната търговска организация. През 2002 генерален секретар на Китайската комунистическа партия става Ху Цзинтао, а премиер – Уън Цзябао, които продължават по пътя на по-либералната икономическа политика. В социален план обаче успехите са незначителни. С установяването на капитализма се увеличава разделението между бедни и богати, като основната част от ресурса се усвоява от големите крайбрежни метрополиси, докато в провинцията и по-специално по селата средствата са достатъчни основно за прехрана. Статистиките за БВП на глава от населението показват, че събрано в едно общото жизнено равнище на китайския гражданин е близо два пъти по-ниско отколкото в най-бедните държави от ЕС.

Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет – драконите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина забавно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на Кучето и на Дракона. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец.

Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различни по големина и форма фенери и организират шествия и фойерверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Танцьорите в лъвския костюм са много атлетични. Подскачат нависоко, за да хванат пликовете с пари, които хората им подхвърлят. Понякога има танцьор, който се закача с лъва, за да демонстрира своята сръчност.

Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 m надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 m – 19%; от 1000 до 2000 m – 28%; от 2000 до 5000 m – 18%, и тези над 5000 m – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – Еверест (8848 m). В южното подножие на планината Богдо (5445 m) от Тяншанския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 m под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света.

Китайската кухня широко се смята за една от най-богатите и разнообразни кухни и наследства в света. Тя произлиза от различни райони на Китай и е разпространена широко в много други части на света – от Източна Азия до Северна Америка, Австралазия и Европа.

Оризът е незаменима част от повечето китайски ястия. Въпреки това, в много части на Китай, особено в Северен Китай преобладават житните храни като фиде и хлебчета, приготвени на пара (mantou 饅頭) за разлика от Южен Китай, където преобладава използването на ориз. Независимо от важността на ориза в китайската кухня, в крайно формална обстановка може да се окаже, че въобще не се сервира ориз. В такъв случай ориз се предлага едва когато не останат никакви други ястия или като символично ястие на края. Супа обикновено се сервира в началото и на края в Южен Китай.

Пръчиците за хранене са основен прибор за хранене за твърди храни в китайската култура, а супите и другите течности се ядат с широка лъжица с плоско дъно, традиционно изработена от керамика. Отчита се, че дървените пръчици за хранене губят превъзходството си поради дефицити в дърводобива в Китай и Източна Азия. Много китайски заведения за хранене обмислят преминаване към по-екологични прибори за хранене като пластмасови или бамбукови пръчици. По-скъпи материали, използвани в миналото са слонова кост и сребро. От друга страна, пръчиците за еднократна употреба, направени от дърво или бамбук не са заменили тези за многократна употреба в малките ресторанти.

В повечето ястия в китайската кухня храната се приготвя на хапки (непр. зеленчуците, месото, тофуто), готови за вземане и консумация. В миналото китайската култура е разглеждала използването на нож и вилица на масата за варварско поради това, че тези прибори се смятат за оръжия. Освен това, смятало се е за нелюбезно да се карат гостите да си правят труда да режат храната си. Рибата обикновено се готви и сервира цяла, като ядящите откъсват парченца от нея с пръчиците за хранене, за разлика от други кухни, където рибата първо се филетира. Това е защото е желателно рибата да се сервира възможно най-прясна. В ресторантите сервитьорите често използват две лъжици, за да раздели рибата на порции на масата.

Традиционната улична храна на Китай е колоритна, колкото и тази, сервирана в изисканите ресторанти. Местните хора наричат този тип хранене „малки залъгалки”, но със сигурност няма да останете гладни, ако сте решили да прекарате цял ден по улиците.

Разбира се, всеки град си има кулинарни традиции, дори в уличната кухня. В зависимост от района, в който се намирате, ще намерите картонени кутии с люта юфка, задушени кнедли, най-различни части от прасето, печени на шишчета и овкусени с карамел, сладки картофи и т.н.

В град Вухан например има цяла улица, която се нарича „Улицата със закуски”. Стотици колички с храна приготвят местни специалитети, сред които Танг Гао – дълбоко пържени понички от оризово брашно и захар; оризови топки, пълни с кисели краставички и яйце, сушени кайсии, пълнени със сусам и червен боб.

В Шанхай пък може да се сладите на най-различни солени и сладки пайове, приготвени с различни морски дарове. Най-традиционната улична храна за големия мегаполис са варените яйца в зелен чай и обилно напоени със соев сос, които по правило са придружени от пържени тестени пръчици.

Гуанджоу има репутацията на едни от градовете, произвеждащи най-вкусния сладолед. В този град уличните ястия включват пролетни рулца, оризова каша и пълнени патладжани с кайма.

Пекин от друга страна определено не се слави с вкусната си улична храна. Туристите дори рядко се осмеляват да опитат някой от местните деликатеси, които продават уличните търговци. В повечето случаи това са пържени скорпиони, мравки и ужасно миришещи копринени буби.

В китайската кухня всеки отделен хранещ се получава собствена паничка с ориз, а останалите ястия се сервират в общи съдове и се използват от всички седящи на масата заедно. Всеки хранещ се взема храна от общите съдове на хапки с пръчиците си за хранене. Това е в контраст със западния начин на хранене, при който всичко се сипва отделно в началото. За много не-китайци е неудобно това, че личните прибори се потапят в общите съдове. За тази цел се използват допълнителни лъжици или пръчици за сервиране (竹筷, букв. „общи пръчици“). В райони с увеличено западно влияние като Хонконг хранещите се получават всеки по една тежка метална лъжица за тази цел. Избраната храна се яде с ориз заедно или чрез редуване.

През 2005 г. група археолози се натъкват на гърне с нудъли в Северозападен Китай, които вероятно датират от 4 000 години. Откритието им потвърждава факта, че нудълите имат хилядолетна история в китайската кухня. Смята се, че най-ранното свидетелство за съществуването им е в книга, написана по време на управлението на Източната династия Хан, някъде в периода 25 – 220 г. сл. Хр., тоест преди около 2 000 години. Нудълите в археологическите разкопки са тънки, по-дълги от 50 сантиметра и жълти на цвят, защото са направени от просо. Много приличат на традиционните китайски ла миен, които само ръцете на голям майстор готвач превръщат в тънки дълги нишки.

Азиатските нудъли и италианската паста, особено спагетите, понякога подвеждат потребителите заради формалната прилика. Може би това е и една от причините да се дискутира вероятния общ произход на двата продукта. Различията помежду им обаче са съществени. Тестото за повечето азиатски нудъли съдържа пшенично брашно и солен разтвор и се размесва и разстила до получаване на тънки тестени лентички. По традиция автентичната италианска паста се приготвя от твърда пшеница и вода и основната технология при производството на спагети е пресоването на тестото.


Виж още:

 Азиатски хранителни продукти

 Как се прави суши и ориз за суши?

Тайната на вкусните ”Noodles” – Спагети

Китайски календар

Пристанище Шанхай