0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласа, средна оценка: 0,00 от максимална 5)
Трябва да сте регистрирани за да оцените
Loading...

Пустинята Сахара

3763634sf

Сахара е най-голямата гореща и третата по площ пустиня в света, разположена в Северна Африка на територията на Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Чад, Нигер, Западна Сахара и Мали.

Площта ѝ е повече от 9,4 млн. km² и заема повече от 1/4 от африканския континент.Около 1,5 млн. души обитават пясъчната повърхност, като най-много от тях са в Мавритания, Мароко и Алжир. Най-големият град, който е разположен в Сахара, е Нуакшот – столицата на Мавритания.

Климатът на Сахара невинаги е бил толкова сух, колкото е днес. Изследвания, направени въз основа на откритите фосили, показват, че този регион е имал влажен климат и тук е расла буйна растителност. В края на последния ледников период, преди около 8 000 години, в пустинята често има дъждове, но днес тя е едно от най-сухите места на света. Валежите в областта се изчисляват само на около 20 mm годишно. Дневната температурна амплитуда е около 35 °С, докато сезонната амплитуда достига до 56,5 °С. Температурата на пясъка в пустинята може да достигне до 81 °С. Най-високата температура на света е 58 °С, е измерена в оазиса Ал Азизи в Либия през 1922 г.

В Сахара духат силни ветрове, които създават пясъчни бури. Характерни местни ветрове са гибли, самум и сарат в Алжир и Тунис, хамсин в Египет и шергуй в Мароко.

Около 1,2 млн. km² от Сахара е пясъчна пустиня, а останалата част е от камък и баластра. В Африкапясъчните пустини са познати под името ергове, каменистите като хамади, а баластрените, които се срещат в депресиите в Либия, като серири.

Най-голямата и единствената постоянна река в Сахара е Нил. Тя преминава през Судан и Египет и се влива в Средиземно море чрез делта. При избликване на подземни води на повърхността се образуват оазиси, които са обкръжени от буйна растителност. Такива са Бахария, Дакла и Сива в Египет, Куфра в Либия, Тидикепт и Гурара в Алжир. Много са и солените езера – шотове, които се срещат най-често в Алжир и Тунис. Най-известните са Шот ал Джерид, Шот еш Шерги и Шот ал Ходна. В коритата на някогашни реки, известни като уади, понякога има временен воден поток при силни дъждове.

Флората на Сахара наброява около 1200 вида.Типът растителност зависи от водните ресурси в отделните части. В крайбрежните райони на Сахара, по бреговете на Средиземно море и Атлантическия океан, растат храсти, например гариг и маквиси. В сухите области растат само сухолюбиви растения и лишеи. В подножията на планините Ахагар и Тибести виреят палми и подобни растения, а понякога във влажните области около бреговете на солените езера растат халофитни растения. В най-сухите части не се развива никакъв живот, защото условията там са непоносими за всички форми на живот.

Въпреки негостоприемността на средата си, Сахара е дом на много животински видове, които са се приспособили към начина на живот в пустинята. Най-много са едногърбите камили, козите и скорпионите. В Сахара живеят три от видовете на пустинната лисица (фенек) и малки бозайници, като например семейство гризачи, известно като дамани. Каменистата пустиня е среда на живот за няколко вида отровни змии. Характерни обитатели на пустинята са и антилопата адакс, чакали, хиенови кучета и гепарди. Тук живеят и газели и щрауси (някога огромен брой), но днес се срещат рядко.

c0a7f5594ed20e988f43b5db1990158e

Образуването на пустинята Сахара е част от процес, започнал преди повече от 8000 години, когато почвата в този район била все още плодородна. Някои от плодородните райони днес се напояват от подземни реки и водни басейни.

Според проучването на сателитни снимки, направени на Сахара, някои учени правят изводи, че пустинята редовно се свива и разширява. В началото на 80-те години южният край на Сахара стигал до Сахел – суха ивица, разделяща пясъците от саваната. Но в средата на 80-те този район бил влажен и покрит със зеленина. Непрекъснато се правят изкуствени канали и се разсаждат растения, за да се спре разпростирането на пясъците.

Сахара е разположена на Сахарската плоча – северозападната част на старата Африканска платформа. В централната част на плочата, от запад на изток, преминава Централносахарската зона на възвишение, на чиято повърхност е докамбрийски фундамент: Регибатския масив, на запад отделен от Танезруфската деформация от платото Ахагар, състоящо се от редуващи се хорстове и грабени. По на изток се намират масивите Тибести, Ел Увейнат, Ел Еглаб, както и западния ръб на Нубийско-Арабската плоча (хребета Етбай).

На север и юг от зоната на възвишение се намират Северосахарската и Южносахарската зони на потъване – места в платформата, запълнени с фанерозойски седиментни скали. До средата на креда, в тези зони се натрупват континенталните пластове, които по-късно (в края на креда – началото на палеогена) са покрити от морски седименти (в южната част морските седименти са по-слабо натрупани). През олигоцена морето се оттегля, и старите масиви (особено Ахагар и Тибести) се издигат значително. В южносахарската зона на потъване също така са разположени плоската синеклиза Таудени, грабена Гао и Мали-Нигерската синеклиза.

Благодарение на стабилността на платформата по време на палеозойската ера, тя остава хоризонтална и почти без промяна. В повечето райони на Сахара образуванията са покрити от мезозойски седименти, с които са свързани много важни водоносни хоризонти. В северната част на пустинята тези образувания са свързани и с продълговати падини и басейни: от оазисите на запад от Египет до шотовете (падини) на Алжир. Пропадането на платформата в южната част на пустинята създава големи басейни, заети от кайнозойски езера (като голямото езеро Чад и групата езера Унианга-Серир).

На територията на Сахара има богати находища на нефт и природен газ (Сахарският нефтен басейн, включително находището Хаси-Месауд), желязна руда (Кедиет Иджил) и медна руда (Акжужт). Залежите на злато, волфрам, уран и други редки метали са свързани с докамбрийския фундамент.

История – През неолитната ера, преди началото на превръщането на Сахара в пустиня около 9500 г. пр.н.е., централен Судан е среда, поддържаща голямо население, живеещо на места, които сега са безплодна пустиня, като Уади ел Кааб. Към 5-тото хилядолетие пр.н.е., хората, обитаващи Нубия, водят уседнал начин на живот с домашни животни и отглеждане на растения. Скални рисунки в Сахара на едър рогат добитък и пастири предполагат присъствието на култ към добитъка, като тези, намерени в Судан. Мегалитите, открити в Набта Плая, са явни примери за вероятно първите в света известни археоастрономически съоръжения, предхождащи Стоунхендж с около 2000 години. Сложното общество там вероятно е в основата на структурата на двете неолитни общества в Набта и Старото царство на Египет.

Към 6000 г. пр.н.е. населението в югозападната част на днешен Египет отглежда добитък и изграждат селища с големи сгради. Препитанието в организираните и постоянни селища по времето на преддинастичен Египет по средата на 6-то хилядолетие пр.н.е. е съсредоточено предимно върху зърнените култури и селскостопанските животни: говеда, кози, свине и овце. Метални предмети заменят каменните. Щавенето на кожи, грънчарството и тъкачеството са рядкост. Съществуват следи за сезонно или кратковременно заселване на Фаюм през 6-то хилядолетие пр.н.е., с дейности съсредоточени около лова, риболова и събирането на храна. През тази епоха често се срещат каменни ножове, остриета на стрели и стъргала. Погребалните предмети включват керамични съдове, бижута, земеделски и риболовни пособия и разнообразни храни, включително сушено месо и плодове. Мъртвите са погребвани с лице на запад.

Към 3400 г. пр.н.е. Сахара вече е толкова суха, колкото и в днешно време, поради намаленото ниво на валежи и високите температури, произтичащи от промяната в орбитата на Земята. Пустинята до голяма степен се превръща в непроходима бариера за хората, разпръснати в селища около оазисите и с малко търговия през самата нея. Единственото голямо изключение е Нилската долина. Нил обаче е непроходим с праговете си и това затруднява контактите с лодки.

Хората от Финикия, която процъфтява в периода 1200 – 800 г. пр.н.е., създават конфедерация от колонии по бреговете на Сахара. Те обикновено се заселват по брега на Средиземно море, както и в самата Сахара – сред населението на Древна Либия, които са предците на съвременните хора, говорещи берберски езици в днешна Северна Африка и Сахара, включително туарегите в централната Сахара.

„Соленият“ керван от Азалай. Французи съобщават, че керванът от 1906 г. наброява 20 000 камили.

Финикийската азбука изглежда е възприета от древните либийци от Северна Африка, и в съвременността берберски говорещите туареги от централна Сахара все още използват подобна писменост, наречена тифинаг.

Някъде между 633 и 530 г. пр.н.е., Ханон Мореплавателя основава или разраства съществували преди това финикийски колонии в Западна Сахара, но техните руини са изчезнали почти напълно.

Около 500 г. пр.н.е., в пустинята се появяват и древните гърци. Гръцките търговци търгуват по протежение на източното крайбрежие на пустинята, създават търговски колонии брега на Червено море. Картагенците проучват атлантическото крайбрежие на пустинята, но теченията там, както и липсата на пазари, довеждат до отказа им от пътувания по на юг от съвременно Мароко. Така новопоявилите се централизирани държави заемат северния източния края на пустинята, но като цяло тя остава извън контрола им. Набезите на номадските берберски народи от пустинята са постоянна грижа на тези, които живеят по краищата ѝ.

По това време (около 500 г. пр.н.е.) се появява и цивилизация в сърцето на пустинята, гарамантите – в котловина, която днес е известна като Уади ал Аджал, в областта Фезан, Либия.[11] Гарамантите развиват цивилизацията си, като копаят тунели в планините около котловината, за да използват подземните води и да го отведат до нивите си. Населението им скоро нараства и те постепенно завладяват съседните племена, превръщайки ги в роби (които са използвани за работа по разширяването на тунелите). Древните гърци и римляните познават гарамантите и се отнасят към тях като нецивилизовани номади. Въпреки това те търгуват с гарамантите и в Гарама, столицата на цивилизацията, дори е открита римска баня. Археолозитеоткриват осем големи града и много други населени места на територията на гарамантите. Тяхната цивилизация в крайна сметка се разпада, след като наличната вода на водоносните хоризонти е изчерпана и не може да поддържа броя на населението и усилията за добиването ѝ са неефективни.

Население – Поради лошите условия за живот Сахара е слабо населена. Общо в пустинята живеят около 2 милиона души, основно в оазисите и в близост до тях. Най-много са берберите, туарегите, коптите и бедуините. Най-големите градове на всички държави в областта на Сахара са разположени по крайбрежията на Средиземно море и Атлантическия океан.

Въпреки че територията на Сахара е сравнима по големина с тази на САЩ, плътността на населението (включително долината на Нил) се изчислява на едва 0,4 д./km² (общо 2,5 млн. души).Огромните пространства са незаселени, разпръснати селища има само покрай сигурните водоизточници и островите от растителност, способни да изхранят стадата.

В доисторическите времена Сахара е била по-плътно населена. Каменни артефакти, вкаменелости и скална живопис, които са широко разпространени в различни региони, освен най-сухите, свидетелстват за присъствието както на хора, така и на диви животни, включително антилопи, биволи, жирафи, слонове, носорози и брадавичести свине. Костените харпуни, местата на концентрация на рачешки и рибешки фосили, както и останки от крокодили и хипопотамисвидетелстват за съществуването на доисторически селища по бреговете на древни езера.

След появата на опитомения добитък на територията на Сахара преди около 7 хиляди години, в някои групи скотоводството започва да доминира над лова и риболова. Родствените на берберите или загавите народи от нигерския регион Тенере например се занимават с развъждането на едър рогат добитък. Появата на овце и кози е свързано вероятно с народите от североизточна Африка и представителите на Капсийската култура. Зараждането на земеделието се отнася към периода преди около 6 хиляди години, когато в Египет започват да отглеждат ечемик и лимец. Тези селскостопански култури очевидно идват от Азия: свидетелства за облагородяването на местни африкански растения са открити първо в керамични изделия, открити на територията на днешна Мавритания. Тези изделия са датирани към 1000 г.пр.н.е. и се приписват на племето хангара, предци на съвременния народ сонинке.

Появата на селското стопанство и домашните животни довежда до специализация при много народи в Сахара и установяването на икономически връзки между близко разположени селища. Започва да се развива външната търговия: медта от Мавритания достига до средиземноморските цивилизации от епохата на бронзовия век още през второто хилядолетие пр.н.е. Търговията се засилва с появата на сахарските цивилизации от желязната епоха през I век пр.н.е., включително цивилизацията с център в Нубия.

Подвижността на номадите народи спомага за участието им в Транссахарската търговия. Превръщането на Сахара в пустиня е отразено в прехода на търговците от коне и едър рогат добитък към камили. Макар че камили са използвани в Египет още през 6 век пр.н.е., началото на доминирането им в Сахара се отнася едва към 3 век пр.н.е. Жителите на сахарските оазиси са подлагани на нападения на санхаджи (берберски клан) и други номадски племена, много от които се укриват в пустинята от анархията и войните в края на римското управление в Северна Африка. Голяма част от другите жители на оазисите, включително харатините, са превърнати в роби от номадите. Разпространението на исляма в Северна Африка между 7 и 11 век принуждава различни групи бербери да потърсят укритие в пустинята, желаещи да съхранят традиционните си вярвания. Разпространилият се по търговските пътища ислям става основната религия в региона.

Въпреки значителното си културно разнообразие, народите в Сахара в по-голямата си част са скотовъдци, земеделци или занаятчии. Скотовъдството, донякъде номадско, е разпространено в крайните райони, в предпланините и в малко по-влажните западни райони на пустинята. Едър рогат добитък се развъжда покрай южната част, граничеща със Сахел, в самата пустиня се развъждат кози, овце и камили. Основните групи скотовъдци са регейбат в северозападната и чаамба в северната част на алжирска Сахара. Големи миграции се провеждат в периодите на засушаване, в търсене на пасбища. Известните със своята войнственост туареги имат матриархално общество и жените в него, въпреки изповядването на исляма, имат голяма свобода. Мавританските групи в западната част по-рано са били обединени в племенни съюзи. Народът теда от района на Тибести и южните му граници се занимава предимно с развъждането на камили. Представителите на народа са известни с физическата си издържливост.

Окото на Сахара -Представлява уникален кръг, разположен в сърцето на пустинята Сахара, в областта Мавритания

111fwsdf34

Това образувание привлича туристи от цял свят, които идват, за да се насладят на красивите форми и разноцветните шарки на релефа.

За пръв път пустинното творение се забелязало не от учени, а от астронавтите Джеймс Макдивит и Едуард Уайт, през месец юни 1965г., докато летели на космическия кораб „Джемини 4”. Те забелязали през илюминаторите красиви линии, обрисуващи прекрасната форма на око с диаметър 50 км. Погледнато от Космоса, могат да се различат зеницата, ириса и цветните жилки, които напомнят на истинско око.

 В миналото се е смятало, че Окото на Сахара се е формирало в следствие на метеорит, паднал на Земята, който оставил от древни времена своя метеоритен кратер. Други версии били, че се е появило след разместване на слоеве и ерозия на повърхностния слой на пустинята.
Но наличието на идеална кръгла форма, позволява на геолозите да приемат и версията, че на това място всъщност са кацнали извънземни, които са оформили котловината по този специфичен начин за някакви свои специални цели.

Друга версия, която французинът Теодор Моно – запален пътешественик и изследовател на тайните на пустинята Сахара, споделя, е, че Окото всъщност е неизригнал вулкан. Други учени пък смятат, че вулканът все пак е изригнал преди 100 млн. години.

 

Сподели