0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласа, средна оценка: 0,00 от максимална 5)
Трябва да сте регистрирани за да оцените
Loading...

Русия

Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 098 242 km², почти два пъти по-голяма от Съединените щати и Китай и 1,7 пъти по-голяма от Канада. Заема източните области на Европа и северната част на Азия – от ексклава Калининградска област в Централна Европа до Диомидовите острови в Беринговия проток и от Земята на Франц Йосиф в Арктика до връх Базардюзю в Кавказ.

Името Русия произлиза от Рус – средновековна държава, населена предимно с източни славяни. С това име страната става известна по-късно в историята, обикновено жителите ѝ я наричат „Русская земля“, което може да се преведе като „руска земя“ или „земя на Рус“. За да се разграничи от други държави, произлезли от нея, тя е обозначена с името Киевска Рус от съвременната историография. Самото име Рус идва от народа Рус – група от варягите (евентуално шведските викинги), които основават държавата Рус (Русь).

Общата дължина на сухоземните граници на Русия е 20 242 km, а на морските – 37 653 km. На запад страната има сухоземна граница.

Русия обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Тя граничи с 18 държави – с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със САЩ при Беринговия пролив и с Япония при Южнокурилския пролив). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 km. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит (19 240 km) и Тихия океан (12 280 km). Има излаз на Каспийско море (920 km), Азовско море (672 km), Черно (430 km), Балтийско (135 km), вкл. Финския залив (540 km). Със 17 098 242 km2 Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от територията на Земята. Използва 9 часови зони. Със 146 млн. души население тя е 9-та страна по население. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси и е на първо място в света по добив на нефт и природен газ. Русия е често определяна като енергийна суперсила от запада. . Страната има най-обширните горски масиви в Европа и в света, а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.

Историята на Русия започва с издигането на източните славяни като доминираща сила в Източна Европа между 3 и 8 век. За година на основаване се счита 862 г., когато варяжкият принц Рюрик започва да властва над Новгородската земя (а наследниците му овладяват Киевска Рус) и дава началото на династията на Рюриковичите, управлявали Русия през следващите 700 години. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували още няколко големи държави, сред които важна роля са играли Волжка България и Златната орда, а образуваното в началото на 15 век Велико московско княжество обединява всички руски княжества. Към края на 18 век, благодарение на мащабното колонизиране, присъединяване и завладяване, се появява Руската империя, разпростряла се на 3 континента – Европа, Азия и Северна Америка, и включвала стотици различни народи, култури и вероизповедания.

През 1917 г. в резултат от избухналата Февруарска революция в Руската империя е свалена монархията, а след Октомврийска революция е създаден Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) – първата в света социалистическа държава, изиграла решаваща роля в победата на Съюзниците през Втората световна война. След края на войната между 2-те оформили се суперсили САЩ и СССР започва борба за световно политическо и военно надмощие, наречена Студена война. През 1991 г. след тежка икономическа криза Съветският съюз се разпада, а нейната основна част – Руската съветска федеративна социалистическа република се отделя от съюза и става официално Руска федерация. Руската федерация има смесен президентско-парламентарен вид републиканска форма на държавно устройство, като президентът има много широки правомощия. Президент е Владимир Путин.

Русия е на 6-то място в света по брутен вътрешен продукт за 2011 г. ($ 2,383 трлн.), разполага с 5-те по численоствъоръжени сили в света и 3-ия по стойност военен бюджет след САЩ и Китай. Тя е сред 10-те ядрени сили и притежава най-големия ядрен арсенал. Русия е велика сила – постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, член на Г-8 (изключена през март 2014 г. в отговор на анексирането на Крим), Г-20, Съвета на Европа, Шанхайската организация за сътрудичество, Световната търговска организация, Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, Евразийската икономическа общност и водещ член на Общността на независимите държави. Русия е сред най-бързо растящите икономики на планетата. През 21-ви век отново заявява претенциите си да бъде суперсила.

Големите размери на Русия и отдалечеността на обширни части от нея от океаните определят континенталния характер на климата в по-голямата част от страната. Планинските масиви на юг пречат на притока на влажни въздушни маси от Индийския и Тихия океан, докато равнините на запад и север я откриват за арктическо и атлантическо влияние. Валежите са относително ниски, по-значителни са по тихоокеанското крайбрежие и в Северен Кавказ. В почти цялата страна зимните валежи са във вид на сняг, като дните със снежна покривка варират от 40 в някои части на Европейска Русия до 250 в най-студените части на Сибир.

Под управлението на Петър Велики, Русия е обявена за империя през 1721 и постепенно се превръща в световна сила. В периода от 1682 до 1725 г. Петър побеждава Швеция във Великата Северна Война, принуждавайки я да отстъпи западна Карелия, Ингрия,Естония и Ливония. Тези териториални придобивки осигуряват на Русия достъп до директна морска търговия със северна и западна Европа. На Балтийско море Петър основава новата столица Петроград, която въплъщава неговите идеи за „вестернизация“ на руската култура.

През Февруарската революция 1917 г. е свалено самодържавието. На 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 г. избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат.

Развилата се гражданска война 1917 – 1922 г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари 1918 г. е образувана Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР). През 1921 г. е възприета нова икономическа политика (НЕП). На 30 декември1922 г. РСФСР заедно с Украйна (УССР), Беларус (БССР) и републиките от Кавказкия регион образуват Съюз на Съветските Социалистически Републики или СССР. От 15-те републики на СССР, Руската СФСР е най-голямата по отношение на територия (78% от територията на СССР) и съдържа над 60% от населението му.

След смъртта на Ленин през 1924, Йосиф Сталин e избран за генерален секретар на комунистическата партия и бързо започва да концентрира властта в свои ръце. Той отменя НЕП на Ленин и инсталира изцяло планова икономика. Лев Троцки, основен идеолог на теорията за световна революция, е изгонен от Съветския съюз през 1929 г. Продължаващата вътрешна борба в болшевишката партия кулминира в Голямата чистка, период на масови репресии от 1937 до 1938, в която са били екзекутирани стотици хиляди политически противници и офицери. Съветският съюз успява много бързо да наложи тоталитарна система на управление благодарение на напредъка на далекосъобщителните технологии като радиото и телевизията. От 1929 до края на сталиновото управление през системата от трудови лагери и колонии (ГУЛАГ) преминават между 18 и 20 милиона души, а други 6 – 7 милиона са разселени, от които загиват между 1,03 и 1,6 милиона души (вкл. починалите от болести след освобождаването си).

Под ръководството на Сталин страната за кратко време отбелязва изключително бърза реорганизация на икономическите дейности и се индустриализира с много високи темпове. Селското стопанство е колективизирано и се трансформира от отрасъл с примитивен характер до централизиран и механизиран основен сектор от икономиката. Този процес е подсилен и чрез репресии срещу собствениците на частни стопанства, а сушата в Украйна става причина за катастофални резултати в реорганизацията на земеделието там, довели до гладната смърт на няколко милиона души. Въпреки това СССР се трансформира от предимно аграрна икономика до голяма индустриална сила за кратък период от време.

След редица провалени опити за постигане на антихитлеристки пакт с Великобритания и Франция, руското правителство решава вместо това да си осигури пакт за ненападение с Германия. Докато Хитлер завладява Полша, Франция и други страни, които действат на един фронт в началото на Втората световна война, СССР се превъоръжава ударно и успява да си възвърне някои от бившите територии на Руската империя чрез кампанията в Полша и Зимната война. На 22 юни 1941 г. нацистка Германияизненадващо нахлува на територията на СССР с най-голямата и мащабна инвазия в човешката история, като по този начин се открива най-големия фронт на Втората световна война – Източният. Вермахта постига огромен успех в началото на инвазията, като обкръжава и пленява близо 4 милиона съветски войници. Само за една година около 2,8 милиона от тях са екзекутирани или убити чрез гладуване, което е най-интензивният геноцид в историята на човечеството. Немската офанзива обаче е спряна в битката за Москва. Впоследствие нацистите претърпяват голямо поражение в битката за Сталинград през зимата на 1942 – 43, след това в битката при Курск през лятото на 1943 година, и не успяват да превземат Ленинград въпреки наложената му 900-дневна обсада. Под ръководство на Сталин и командири като Георги Жуков и Константин Рокосовски, както и благодарение на пропагандата, СССР тотално мобилизира промишлеността и населението си в борбата с окупационните сили, и през 1944 година немците вече са в отстъпление. Съветските войски преминават през Европа (1944 – 45) и превземат Берлин през май 1945, което слага край на Втората световна война в Европа. През август 1945 съветската армия изтласква японските войски от Манджурия и северна Корея, което допринася и за капитулацията на Япония. Последиците от т.нар. Велика отечествена война са над 26,6 милиона загинали цивилни и военни, което представлява около една трета от всички жертви на Втората световна война. Около 85% от загиналите са били от РСФСР, а над 80% са били от руски произход. Въпреки почти пълното опустошение на европейска Русия, Украйна и Беларус, СССР излиза от войната като световна суперсила.

След края на войната Източна Европа навлиза в сферата на влияние на СССР. Създава се комунистическа Източна Германия, а в останалите източноевропейски страни (изкл. Финландия) комунистически правителства заместват управлявалите досега авторитарни монарси и десни автократични режими. Близката интеграция на тези страни довежда до създаването на икономически съюз – Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949. Същата година СССР взривява първата си атомна бомба и консолидира комунистическите правителства в новосъздадените Китайска народна република и Северна Корея. Западните страни възприемат тези стъпки като заплашително нарастване на съветското влияние в световен мащаб и сформират военнополитическия блок НАТО, с което се поставя началото на Студената война. Съветският съюз отговаря с формирането на военен съюз на Варшавския договор през 1955. Т.нар. „блоково противопоставяне“ започва – от една страна са водените от САЩ капиталистически държави, а от друга – водените от СССР комунистически държави. През целия период на Студената война двете суперсили се борят за влияние, инсталирайки диктаторски марионетни режими и поддържайки радикални и терористични групировки по целия свят. СССР застава на страната на арабските страни по време на Израелско-арабския конфликт.

От 1953 до 1964 СССР е управляван от Никита Хрушчов, който осъжда култа към личността на Сталин и стартира политика на десталинизация. На 20-я конгрес Хрушчов поставя въпроса за ексцесиите при управлението на Сталин в реч озаглавена „За култа към личността и неговите последици“ (на руски: „О культе личности и его последствиях“). Изнася се информация за големите репресии и многобройните концлагери. Започва разформироването на системата от трудови лагери, освобождаване на политически затворници и „разведряване“ във вътрешната политика, изразяващо се в умерено увеличаване на личните и граждански свободи. Хрушчов обявява амнистия и либерализация на съветското общество. В същото време напрежението в отношенията със Съединените щати се засилва многократно. През 1956 СССР смазва опит за антиправителствено въстание в Унгария чрез разполагане на десетки хиляди войници в тази страна. СССР продължава да влага огромни средства в мащабни проекти: „Овладяване на целината“; развитие на атомните технологии с построяване на първата АЕЦ и първият атомен ледоразбивач в света; космическа програма с изпращането на първия изкуствен спътник и първия човек в Космоса. През 1961 в Куба са разположени съветски ядрени ракети със среден обсег, което предизвиква карибската ракетна криза. Въпросът е разрешен след като Хрушчов се съгласява да изтегли ракетите си от Куба, но заплахата от Трета световна война и ядрен конфликт не намалява. Съветският съюз скъсва връзките си с Китай, където Мао Дзедун продължава отречената от социалистическия лагер сталинистка линия. През 1964 СССР бива оглавен от Леонид Брежнев, чието управление става известно като ерата на застоя – период, когато икономическият растеж се забавя, но международното напрежение спада. Икономическият застой е породен от липса на модернизация на промишлеността, неефективно усвояване и разпределение на природнте суровини, бюрокрация и несъразмерно високи военни разходи. През 1979 г. съветски войски навлизат в Афганистан. На международно ниво е заявено, че СССР влиза в Афганистан, ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента Хафизула Амин за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили.

През 1980-те ерозията на икономиката и обществото вече става видима. Оглавилият страната през 1982 Юрий Андропов опитва да се справи с корупцията в системата, уволнявайки десетки министри и правейки за пръв път публично достояние фактите около стагнацията и злоупотребите. Михаил Горбачов прави опит да реформира системата в края на 1980-те чрез серия от реформи, наречени „перестройка“, но те в крайна сметка отключват серия от неконтролируеми социални икономически процеси. СССР започва да се разпада към 1990 година, а през 1991 на прибалтийските републики е дадена независимост. На 17 март, след проведен референдум, огромното мнозинство от участващите граждани гласуват в полза на запазването на СССР и обновена федерация. През август 1991 обаче е извършен държавен преврат срещу Горбачов, който подкопава властта на КПСС и в крайна сметка довежда до пълния разпад на СССР. Съюзът официално престава да съществува на 25 декември 1991, когато и Руската съветска федеративна социалистическа република става независима под името Руска федерация.

Според конституцията в състава на Руската федерация влизат 83 субекта, 46 от които се наричат области, 21 – републики, девет носят името край, два са градове от федерално значение, четири са автономни окръзи и един е автономна област.

Владимир Путин става временен президент на Русия на 31 декември 1999 г., като сменя Борис Елцин, заема поста като титуляр на 7 май 2000г. след проведените президентски избори. През 2004 г. е преизбран за втори мандат. През 2008 г. е сменен от Дмитрий Медведев на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. През 2012 г. отново печели президентските избори и от 7 май 2012 г. е за трети мандат президент на Русия.

Сподели