0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласа, средна оценка: 0,00 от максимална 5)
Трябва да сте регистрирани за да оцените
Loading...

Северен елен – сила и красота

Северен елен  както е известен в Северна Америка, е вид елен, обитаващ Арктика и Субарктическия регион, като образува постоянни и мигриращи популации. Въпреки че има много представители на вида и той е широко разпространен, някои от неговите подвидове се срещат рядко, а един или два от тях са на ръба на изчезването. Северните елени са способни да надминат всички други сухоземни животни в тяхната енергийна ефективност. Те са пригодени към снега и студа, с кухите си косми на козината, които улавят въздуха и държат телата им добре изолирани. През зимата, козината по лицето на северните елени расте много дълга и стига до устните им, за да защити муцунките им, когато пасат в снега. Носовете им са специално пригодени да затоплят въздуха преди той да достигне до белите им дробове. В изключително студено време, северните елени са способни да понижат температурата на краката си до малко над нулата, което им помага да избегнат загубата на телесна топлина.

Северните елени имат различен цвят на козината и размер и двата пола имат рога, но при мъжките индивиди са по-големи, а при някои популации има женски без рога.

В Северна Америка северните елени често са наричани карибу, но специалистите са на различно мнение относно видовата им принадлежност. Генетична карта, публикувана в сп. “Нейчър клаймит чейндж” за видовете Rangifer tarandus, включващи северните елени и карибу, разкрива миграционните модели на тези бозайници за последните 21 000 години. Оказва се, че те са различни животни, но близки братовчеди.

Рогата на северния елен са костни израстъци, които растат всяка година. Рогата растат бързо – до 2 см на ден – превръщащи се в богата на кръвоснабдяване материя, наречена „кадифе” – точно, както изглежда. Ето защо, ако ги докоснеш докато растат, еленовите рога се усещат приятно топли. Северните елени са единствените бозайници, на които им расте нов „комплект” рога всяка година. Както и при пръстовите отпечатъци на хората, един с друг едвакви няма – всеки рог има свои собствени форма и дизайн.

Тъй като не могат да сменят ботушките си със сандали, северните елени правят следващото най-умно нещо – възглавничките на краката им през лятото се разширяват и стават “гъбести”, подобрявайки придвижването им през “омекналата” тундра, а през зимата се свиват, оголвайки копитата им, за могат животните да се движат през снега и леда, и дори да копаят с тях.

Рогата на мъжките северни елени „падат” след края на сезона за чифтосване в началото на декември. Женските, обаче, запазват своите по-тънки рога през цялата зима. Ако може да се вярва на всички наблюдения (бел. авт. наблюдения върху живота на Дядо Коледа, разбира се), то тогава дамите са тези, които дърпат пълната с подаръци шейна на белобрадия усмихнат старец високо в небето.

Северноамерикански северен елен на един ден може да надбяга олимпийски спринтьор. Възрастните могат да бягат със скорост от 40-50 мили в час (приблизително 64-80 км/ч). Поради тази причина полярните мечки не ловят северни елени – мечките биха прегрели докато преследват северен елен! Не всички северни елени мигрират, но тези, които го правят, пътуват на по-големи разстояния от което и да е друго сухоземно животно. Някои северноамерикански елени изминават годишно близо 5000 километра.

Смята се, че млякото на северните елени е едно от най-богатите и най-полезните видове мляко, произведено от когото и да било земен бозайник. То съдържа впечатляващите 22% мазнини и 10% белтък; за сравнение, краве млякото съдържа само 3 до 4% мазнини.

Ловът на див и отглеждането на полуодомашнен (за месо, борби, рога, мляко и транспорт) северен елен са важни занимания в бита на народите от Арктика и Субарктическия регион. Дори далеч извън ареала си, видът е известен поради легендата, вероятно появила се в Америка през 19 век, че шейната на Дядо Коледа е теглена от летящи северни елени, която е популярна част от коледната традиция.

В Лапландия елените наистина теглят шейни, наречена булке, която, разбира се, не може да лети.

Сподели