0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласа, средна оценка: 0,00 от максимална 5)
Трябва да сте регистрирани за да оцените
Loading...

Невероятни реки

Амазонка  е река в северната част на Южна Америка, смятана за най-голямата в света, защото е най-пълноводната и притежава най-обширния водосборен басейн. Името ѝ дава нейния откривател Франсиско де Ореляна, който през лятото на 1542 с отряда си влязал в битка с племе от жени войни и решил че това са легендарните амазонки. Това в довело до решението му да кръсти реката Амазонка. Тя протича през териториите на Перу, Колумбия и Бразилия. Дължината на реката, по различни данни, е между 6400 и 6800 km. към 2018г. Амазонка се влива в Атлантическия океан чрез широка делта. Ширината на устието ѝ се изчислява на около 330 km. Това я прави по-широка от цялата дължина на река Темза в Англия. Амазонка протича през най-голямата и най-богата на флора и фауна горска система в света. Това е най-могъщата екваториална гора на планетата, изсичането на която поражда най-големия екологичен проблем в света. Само за последните 50 години Амазония е загубила почти 1 млн.кв.км. гори. Но и днес те заемат над 5,5 млн. кв.км. и са най-голямата горска система в света. В Амазонка се вливат около 1 100 реки, от които 100 са корабоплавателни и 17 са над 1600 km дълги


Нил  е река в североизточната част на Африка, втората най-дълга река в света (след Амазонка) с дължина 6671 km, включваща притоците Бели Нил и Кагера. При отчитане на вторичните ръкави на делтите и на приливните заливи в устията дължината на Амазонка (6 992 km) е по-голяма от тази на Нил (6 853 km). Нил се образува от сливането на реките Бели Нил и Сини Нил край суданската столица – Хартум. Сини Нил извира от езерото Тана в Етиопия и е източник на повечето вода и плодородни наноси, носени от реката. Бели Нил има по-голяма дължина и води началото си от езерото Виктория в Уганда. В дължината на Нил обикновено се включва Бели Нил и най-дългият приток на езерото Виктория – река Кагера, извираща близо до езерото Танганика и преминаваща през Бурунди, Руанда и Танзания. Северната част на реката, след сливането на Бели Нил и Сини Нил, преминава почти изцяло през пустинята Сахара на територията на Судан и Египет, чиято цивилизация още от древността е силно обвързана с реката. По-голямата част от населението и градовете в Египет са разположени в близост до Нил, както и почти всички исторически паметници от Древен Египет. Реката се влива в Средиземно море с обширната Делта на Нил. Водосборната област на реката е с площ 3 400 000 km² и освен страните, през които протича тя, обхваща също части от Еритрея, Етиопия, Кения и Демократична република Конго. По поречието на Нил има многобройни прагове, езера, разливи.


Яндзъ е най-голямата река в Китай, най-дългата река в Азия и третата най-дълга река в света. Яндзъ е с дължина от около 6 300 km, извира от Тибетската планинска земя – Цинхай-тибетското плато, разположено на 5 000 m надморска височина, и се влива с делта в Източнокитайското море на изток. Яндзъ оформя основния плавателен воден път на Китай и представлява естествена граница между северната и южната част на страната. Водите ѝ се използват за транспорт, като плавателните съдове навлизат по течението на стотици километри от делтата. На река Яндзъ е изградена най-мощната ВЕЦ в света – „Три клисури“ . Участък от река Яндзъ, преминаваща през провинция Юнан, е включен в Списъка на ЮНЕСКО, като природно наследство под името „Парк Три успоредни реки“. Поради дължината и размера на водосборния ѝ басейн, река Яндзъ е от съществено историческо, културно и икономическо значение за Китай. Предполага се, че по долината на реката е възникнала древна китайска цивилизация, създала богата култура. Река Яндзъ е важна за Китай не само от икономическа, но и от историческа и културна гледна точка. Документирана е човешка активност около района на язовира, датирана от преди около 27 000 години. Тази активност поражда редица дискусии за произхода на китайците


Мисисипи е река в Северна Америка, пресичаща централната част на Съединените американски щати. Мисисипи тече от север на юг от северната част на Минесота до Мексиканския залив. Със своите 3 778 km, тя е втора по дължина на континента след Мисури (4 130 km). Понеже Мисури е приток на Мисисипи, двете реки обикновено се разглеждат като една речна система с обща дължина над 6 800 km, а общият им водосборен басейн е сред най-големите в света. Още в Предколумбовата епоха Мисисипи е важен воден път, а днес тя играе важна роля в американската икономика и култура. Началото на реката е в северния край на езерото Айтаска в северна Минесота, на 450 m над морското равнище. Реката бързо достига надморска височина 220 m след водопада Сейнт Антъни край Минеаполис. След като напуска Минесота, Мисисипи служи за граница на още осем други щата – Уисконсин, Айова, Илинойс, Мисури, Кентъки, Арканзас, Тенеси и Мисисипи. Преминавайки през Луизиана, тя се влива в Мексиканския залив. Водата от езерото Айтаска достига до Мексиканския залив за около 90 дни. Река Мисисипи и нейната наносна низина са дом на много богата флора и фауна, които образуват най-голямата блатна екосистема в Северна Америка. Във водите на реката живеят над 260 вида риби или една четвърт от видовото многообразие на континента. Реката е важен коридор за миграцията на много птици, а в нейното долно течение е установено наличието на поне 60 вида миди. Горното течение обитават над 50 вида бозайници и 145 вида земноводни и влечуги.


Енисѐй е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия. Енисей е четвъртата по дължина река в Русия след Лена, Об и Волга и една от най-големите реки на Земята. Дължината на реката е 3487 km. Дължината на Енисей заедно с лявата съставяща я река Малък Енисей е 4102 km, а с река Ангара, езерото Байкал, река Селенга и река Идер (дясна съставяща на Селенга) – 5075 km. Площ на водосборния басейн – 2 580 хил. km² (второ място в Русия след Об и седмо място в света). Влива се в Енисейския залив на Карско море. Река Енисей се образува от сливането на реките Малък Енисей (615 km, лява съставяща) и Голям Енисей (605 km, дясна съставяща), на 619,5 m н.в., при град Кизил, столицата на Република Тува. Общо във водосборния басейн на реката (в пределите на Русия) има над 198 620 реки с обща дължина 884 754 km, а езерата са 126 364 и заемат площ от 51 835 km2. Самата река Енисей получава 33 притока с дължина над 200 km, като 21 от тях са дължина от 201 до 500 km; 9 с дължина от 501 до 1000 km и 3 притока с дължина над 1001 km. По-долу са изброени всичките тези 33 реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.


Об е голяма река в азиатската част на Русия, Западен Сибир, Алтайски край, Новосибирска, Томска и Тюменска област. Об е втората по дължина река в Русия след Лена и една от най-големите реки на Земята. Дължината на реката е 3647 km. Дължината на Об заедно с лявата съставяща я река Катун е 4338 km, с река Чулим (десен приток) – 4565 km, а с река Иртиш (най-големия ѝ приток) – 5410 km. Площта на водосборния басейн – 2 990 хил. km². Влива се в Обския залив(най-големия естуар на Земята) на Карско море чрез делта. Река Об се образува от сливането на реките Катун (лява съставяща) и Бия (дясна съставяща), на 164 m н.в., на 10 km югозападно от град Бийск, югоизточната част на Алтайски край. Южно от град Новосибирск през периода 1950 – 61 г. на реката е изградена преградната стена на голямото Новосибирско водохранилище, а в основата на стената функционира мощната Новосибирска ВЕЦ. Река Об се явява основна транспортна магистрала в Западен Сибир като е плавателно по цялото си протежение от 3647 km. Първият параход по Об е пуснат в движение през 1844 г., а към 1895 г. броят на параходите по реката достига до 120. Навигационният период по реката продължава 190 денонощия в горното течение и 150 денонощия в долното. Транспортното значение на Об и неговите притоци нараства от началото на 1960-те години във връзка с усвояването на големите находища на нефт и газ в района.


Конго  е най-голямата река в Централна Африка. Нейната пълна дължина е 4 700 km, което я прави втората по дължина река в Африка (след Нил) и осмата в света. Тя е най-дълбоката река в света с дълбочина, надхвърляща 230 m. Водосборната област на река Конго е с площ 4 014 500 km², втора по големина в света, след тази на Амазонка. Средният отток при устието ѝ е 41 000 m³/s, което я прави втората най-пълноводна река в света, след Амазонка, или 6 пъти по-пълноводна от Мисисипи и 62 пъти по-пълноводна от Дунав. Река Конго води началото си от Източноафриканската планинска земя, от саваните в североизточна Замбия, и заедно със своите притоци преминава през втората по големина (след Амазонската) тропическа гора в света, пресича два пъти екватора и се влива в Атлантическия океан посредством дълъг естуар. Името на река Конго идва от съществувалото до 1914 година царство Конго, което се е намирало около устието на реката. Днес държавите Демократична република Конго и Република Конго, които са разположени по протежение на реката, носят нейното име. Между 1971 и 1997 правителството на тогавашен Заир я нарича река Заир. Река Конго попада в район с типично екваториален климат. Температурите са високи през цялата година и отбелязват средни стойности 29-36°С. Валежите са почти всекидневни и много обилни, което допринася за огромното пълноводие на реката. Средното им количество за една година достига 2000-3500 mm, в отделни райони и повече. Освен влажния климат, друг важен фактор за пълноводието е и че притоците на Конго са също изключително пълноводни реки, тъй като пресичат същия климатичен пояс.


Меконг е голяма река в Югоизточна Азия. Тя е 12-та по дължина в света и 10-та по отток. Общата ѝ дължина е 4350 km. Извира от Тибетското плато в Тибет и се влива в Южнокитайско море чрез делта. Водосборният ѝ басейн има площ от около 795 000 km2 – от Тибет, през китайската провинция Юнан и Мианмар до Тайланд, Лаос, Камбоджа и Виетнам. Реката е от огромно икономическо значение за региона, тъй като се използва за производство на електроенергия, напоителнисистеми, риболов, както и за „плаващи пазари“. Големите сезонни колебания в пълноводието и наличието на прагове и водопади прави корабоплаването по реката извънредно трудно. В по-голямата си част Меконг протича през Китай, като в този участък реката е бурна, поради наличието на ждрела и пропасти. Напуска страната при надморска височина от 500 m. т хиляди години река Меконг има жизненоважно значение за оцеляването на населението, установило се около поречието ѝ. Най-ранните селища по поречието на реката датират от 2100 години пр.н.е., а първата заселила се цивилизация е индизираното кхмерско кралство Фунан, основано през I век в делтата на долен Меконг. При разкопки са открити монети от много далечни места като Римската империя. През V век населените територии около реката са заети от кхмерското кралство Ченла, наследено от Кхмерската империя – Анкгор, която се явява и последното индизирано влияние в региона. Преди около 700 години хора от етническата група Таи бягат от Южен Китай, пресичат Меконг и основават кралство Сиам (днешен Тайланд), като използвали реката за защита от нашествия.


Волга  е голяма река в европейската част на Русия, най-дългата в Европа, трета в Русия след Лена и Об и една от най-големите реки на Земята. Дължината на реката е 3531 km (до построяването на водохранилищата по течението на реката – 3690 km). Дължината ѝ заедно с река Кама е 3560 km, а с река Ока – 3731 km. Площта на водосборният басейн – 1 360 хил. km². Влива се чрез огромна делта в Каспийско море, като крайният ляв ръкав от делтата ѝ река Кигач протича по територията на Казахстан.  Захранването на Волга се осъществява от топенето на снеговете (60% от годишния отток), от почвени (30%) и от дъждовни (10%) води. Естественият режим се характеризира с пролетно пълноводие (април – юни), маловодие през лятото и зимата и есенни дъждовни прииждания (през октомври). Реката води началото си от 228 m н.в. и се влива на -28 m под морското равнище, като денивелацията ѝ от извора до устието е 256 m.Волга заема централна роля в образното възприятие на руската народност и е символ за етническата цялост на руския народ


Ю̀кон е река в северната част на Северна Америка. Дължината ѝ от 3 185 km ѝ отрежда 2-ро място в Канада след Маккензи (с Робска река, Пийс и Финли) и 3-то в Северна Америка след Мисисипи (с Мисури) и Маккензи. Дължината ѝ на територията на Канада е 1 149 km, като протича през провинция Британска Колумбия и територия Юкон, а останалите 2 036 km преминават по територията на щата Аляска в САЩ. Юкон и е сред най-използваните реки за транспорт по време на Клондайкската златна треска (1898 – 1899). До построяването на Клондайкския главен път през 1950-те год. в реката често плавали параходи. Площта на водосборния басейн на реката е 839 200 km2, от които в Канада са 328 800 km2, а в САЩ 515 400 km2. По площ на водосборния си басейн Юкон се нарежда на 4-то място сред канадските реки след Маккензи, Нелсън и Сейнт Лорънс. Основно подхранване – снегово. Пълноводие – май-юни, като в долното течение нивото се повишава с 15 – 20 m. Среден многогодишен дебит в устието от 6 340 m3/s Морските приливи от Берингово море навлизат нагоре по течението на реката до 160 km. Плавателна от май до септември на 3 200 km от устието до праговете при град Уайтхорс. Въпреки голямата си дължина, реката се пресича само от четири моста до 2017г (три в Канада и един в Аляска), пригодени за движение на превозни средства.

Сподели