0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласа, средна оценка: 0,00 от максимална 5)
Трябва да сте регистрирани за да оцените
Loading...

Невероятни планини и вулкани

Хималаите и връх Еверест – Хималаите  е планинска верига в Индийския субконтинент, която разделя Индо-Гангската равнина от Тибетското плато. Те са дом на девет от десетте най-високи върхове на Земята, включително и този с най-високата надморска височина, връх Еверест. Хималаите са дълбоко оформили културите на Южна Азия. Много хималайски върхове са свещени в будизма и хиндуизма.

Хималаите граничат на север с Тибетското плато, на юг с Индо-Гангската равнина, на северозапад с планините Каракорум и Хиндукуш, а на изток с индийските щати Асам и Аруначал Прадеш. Хиндукуш, Каракорум и Хималаите заедно образуват „Хиндукушо-хималайския регион“. Западната част на Хималаите е Нанга Парбат намираща се на юг от най-северния завой на река Инд, докато източната част Намча Барва се намира на запад от големия завой на река Ярлунг Цангпо. Хималаите обхващат пет държави: Индия, Непал, Бутан, Китай (Тибет) и Пакистан, като първите три страни имат суверенитет в по-голямата част веригата.

Повдигната от сблъсъка на индийската тектонична плоча с Евроазиатската плоча, хималайската верига се разпростира от северозапад на югоизток на 2400 км (1500 мили) като дълга дъга. Веригата варира в ширина от 400 км (250 мили) на запад до 150 км (93 мили) на изток. Освен Големите Хималаи съществуват и няколко паралелни ниски вериги. Най-южната от тях, разположена по протежение на северния край на индийските равнини, достигаща около хиляда метра надморска височина се нарича Шивалик Хилс. Още малко на север е по-високата верига, достигайки два до три хиляди метра, известна като Долна Хималайската планина.

Еверест е връх в Хималаите, най-високият от 14-те планински върхове осемхилядници, в Азия и на Земята. Намира се в Махалунгурския дял на Хималаите на границата между Непал и Китайския Тибетски автономен регион. Западният и югоизточният склон на върха представляват граничната линия между двете страни. Той е най-високият връх на Земята с височина 8,848-метра. Наречен е на името на директора на Индийската топографска служба полковник Джордж Еверест, заемал този пост през 1830 – 1843 г. Откъм Непал е разположен в Национален парк Сагарматха, който е биосферен резерват защитен от ЮНЕСКО.

Статутът на най-висок връх в света привлича катерачи от всички категории, от най-опитните до новаци, готови да заплатят солидни суми на професионални планински водачи, за да направят успешно изкачване. Планината не изпъква с изключителни алпинистки трудности при изкачването по стандартния маршрут, за разлика от други осемхилядници като К2 или Нанга Парбат. Въпреки това съществуват множество специфични опасности, като височинна болест, лошото време и силният вятър.


Фуджи – Вулканът Фуджи се намира на остров Хоншу и е най-високата точка на Японските острови – 3776 м. Вулканичната дейност е затихнала( последно изригване-около 1707 г.), когато вулканичната пепел стигнала до Токио, отдалечен на 100км. Сега кратерът е покрит почти през цялата година с гъста снежна покривка с изключение на месеците юли и август, когато е най-удобното време за изкачване.

Вулканът Фуджи е не само чудо на природата, но и свещено място. Будистите го почитат като врата към отвъдния свят. Кратерът на вулкана е известен с името Найин (Светилището). Фуджисан заема важно място и в древната японска религия шинтоизъм, чиито последователи вярват, че скалите, дърветата и всички природни форми се обитават от богове и духове.

Със своя покрит със сняг конусовиден връх, елегантно спускащи се склонове и идеално кръглата форма на основата, Фуджи е изключително красив. Издигайки се стремително към небето почти от морското равнище, при ясно време той се вижда от разстояние 80км. Фуджисан е млад вулкан – появил се е преди около 600 000 години. Известни са 18 негови изригвания.

Най-добре е да се озовете на върха на Фуджи по залез, когато по небето, като по огромна палитра, греят невероятни цветове. До 1868 г. било забранено на върха да се изкачват жени. Според японците е недопустимо да не изкачиш Фуджи поне веднъж в живота си, както е нелепо да го изкачиш повече от един път. Най-посещаваната планина в света е именно Фуджисан.


Килиманджаро е планински масив в Североизточна Танзания, образуван от три изгаснали вулкана – Шира на запад с надморска височина 3962 m, Мауензи на изток с височина 5149 m и геоложки най-младият Кибо, разположен между тях, чийто най-висок връх Ухуру има височина 5892 m и е най-високата точка в Африка.

Освен като най-високата планина на континента, Килиманджаро е известен и със своята ледникова шапка, която прогресивно намалява от началото на 20 век и е възможно да изчезне напълно през следващите десетилетия. Причина за това са намалелите снеговалежи, обяснявани както с глобалното затопляне, така и с обезлесяването. Така въпреки важната роля на създадения през 1973 година национален парк Килиманджаро, горският пръстен около планината продължава да се стеснява. Районът на Килиманджаро е обитаван от скотовъдците масаи на север и запад, които използват планинските ливади като пасища за стадата си, и от земеделците чага на юг и изток, които обработват все по-обширни части от предпланините.

След изненадващото откриване на планината от Йоханес Ребман през 1848 година, Килиманджаро привлича вниманието на изследователи като Ханс Майер и Лудвиг Путшелер, които се изкачват до върха на планината през 1889 година, придружавани от своя водач Йоханас Киняла Лауво. През следващите години областта става предмет на съперничество между католически и протестантски мисионери, стремящи се към християнизиране на местното население. След десетилетия на германско, а след това и британско управление, се формира обществен елит на етническата група чага, който е в основата на националното движение, довело до създаването на независима Танганика през 1961 година.

От средата на 20 век Килиманджаро се превръща в емблематичен символ, изобразяван в множество произведения на изкуството и върху различни търговски продукти. Планината е високо ценена от хилядите туристи, които я изкачват всяка година, наблюдавайки голямото разнообразие на нейната флора и фауна.


Каракору́м и К2 – Каракору́м е планина в Азия, разположена в Индия, Пакистан и Китай. В Каракорум има над 60 върха с надморска височина над 7000 m, включително втория по височина връх на Земята – K2. Тук се намира и най-големият ледник в Азия – Сиачен (Сианчен): дължина 75 km, площ 1150 – 1200 km2.

Върхът е открит през 1856 от европейска изследователска експедиция, ръководена от Хенри Хавершъм Гудуин-Остин. Името „К2“ е дадено от члена на експедицията Томас Монтгомъри, тъй като върхът е бил вторият, забелязан в Каракорум. Останалите, открити от експедицията върхове, са получили имена K1, K3, K4 и K5, които впоследствеие са заменени съответно с имената Машербрум, Броуд пик, Гашербрум II и Гашербрум I. Въпреки че К2 също е имал местни имена, най-разпространено и използвано е останало „К2“.

Първото изкачване на К2 е осъществено на 31 юли 1954 от италианската алпийска свръзка Лино Лачедели и Ачиле Компаньони, които са в състава на италианска експедиция с ръководител Ардито Дезио. Първата жена, изкачила К2, е полякинята Ванда Руткевич. К2 е известен с това, че е единственият връх с височина над 8 000 метра, към който няма технически лесен маршрут и е значително по-труден за изкачване от първенеца на планетата Еверест.


Мон Блан, означаващо “Бялата планина”, е най-високата планина в Алпите и най-високата в Европа, западно от кавказките върхове на Русия. Издига се на 4808м. над морското равнище и е класирана на 11-то място в света с топографски акцент. Планината остава в диапазона, наречен Graian Alps, между регионите на долината Аоста, Италия, и Savoie и Haute-Savoie, Франция.

Трите града и техните общини, които обграждат Мон Блан, са Courmayeur в долината Аоста, Италия, и Saint-Gervais-les-Bains и Chamonix в Haute-Savoie, Франция. Последният град беше мястото на първите зимни олимпийски игри. Лифт се изкачва и пресича планинската верига от Courmayeur до Chamonix, през Col du Géant. Тунелът Мон Блан от 11,6 километра, построен между 1957 и 1965 г., минава под планината и е главен транс-алпийски транспортен маршрут. Първото записано изкачване на Мон Блан е на 8 август 1786 г. от Жак Балтма и лекаря Мишел Пакард. Това изкачване, инициирано от Horace-Bénédict de Saussure, което даде награда за успешното изкачване, традиционно бележи началото на съвременното алпинизъм.


Алпите и Матерхорн – Алпите обикновено се разделят на Западни и Източни, като разделението е по линията между езерото Комо и Боденското езеро, следвайки течението на река Рейн. Западните Алпи са разположени на територията на Италия и Франция, а Източните – в Австрия, Германия, Италия, Лихтенщайн и Словения. На територията на Швейцария се намират части и от двата дяла. Най-високата точка на западния дял е връх Мон Блан във Франция (4807 m), след него по височина се нареждат Монте Роза(4634 m) и Матерхорн в Швейцария (4478 m) и Бернина на италианско-швейцарската граница (4052 m). Дължината на Алпите е около 1 000 km, а ширината достига до 250 km. 28,5% от Алпите се намират в Австрия, следвани от Италия (27,2%) и Франция (20,7%).

Матерхорн е висок 4478м. Представлява живописен остатък от скален блок, издигнат от движенията на земната кора преди 50 млн. години, когато са се сблъскали континентите Африка и Европа. Той е разположен на границата между Швейцария и Италия. Има вечни снегове и ледници. Матерхорн е най-късно изкаченият от високите алпийски върхове. Красивата пирамидална форма на върха може да бъде видяна от швейцарския град Цермат и от италианските алпийски градове Брьой-Червиния и Валтуранж.

Матерхорн е вероятно един от разпознаваемите върхове в Алпите, благодарение на своята специфична пирамидална форма. През 1789 г. швейцарският физик, геолог и изследовател Орас Бенедикт дьо Сосюр, който преди това е изкачил Монблан, решава да покори и Матерхорн, но опитът му е неуспешен. Матерхорн има две отделни връхни точки, разделени от 100-метров скален гребен: швейцарски връх (4477,5 m) на изток и италиански връх (4476,4 m) на запад. Имената им са свързани с първите изкачвания, а не с географското им разположение, тъй като и двата лежат на границата между Италия и Швейцария. През август 1792 г. Орас Бенедикт дьо Сосюр прави първото измерване на височината на Матерхорн с помощта на секстант и 15-метрова верига, разгъната върху ледника Теодул. Изчислената от него височина е 4501,7 m. През 1868 г. италианският инженер Феличе Джордано измерва височина от 4 505 m с помощта на живачен барометър, който носи със себе си на върха. Последните изследвания (1999), проведени с GPS – технология позволяват височината на Матерхорн да бъде измерена с точност до един сантиметър и промените в нея да бъдат проследявани. Резултатът от тези измервания е 4477,54 m.


Чимборасо е спящ вулкан и най-висока точка на Еквадор с 6268,2 m надморска височина. Известен е с това, че върхът му е най-отдалечената точка от центъра на Земята – 6384,4 km.

Чимборасо се намира в Андите в Централен Еквадор на 150 km югозападно от столицата Кито. Извисява се на 2500 m над околната местност. При ясно време Чимборасо може да бъде видян от крайбрежния град Гуаякил. Най-близките градове до Чимборасо са Риобамба на около 30 km на югоизток, Амбато на около 30 km на североизток и Гуаранда на около 25 km на югоизток. Районът около Чимборасо е резерват, създаващ защитена екосистема характерните за Андите представители на семейство камили видове – викуня, лама и алпака. Върхът на Чимборасо е напълно покрит от ледници, като някои от ръкавите им достигат надолу до 4600 m. Тези ледници са основният източник на вода за населението на провинциите Боливар и Чимборасо. Ледниковата маса на Чимборасо е намаляла през последните десетилетия поради комбинираното влияние на глобалното затопляне, пепелта от скорошното изригване на вулкана Тунгурахуа и феномена Ел Ниньо. Чимборасо е само на 1° южно от екватора. Диаметърът на Земята е най-голям при екватора като морското равнище също е издигнато спрямо това на 28° северна ширина, където се намира Еверест. Поради това се смята, че Чимборасо спрямо Еверест е по-отдалечен от центъра на Земята, въпреки много по-ниската си височина спрямо морското равнище. По отношение на височината спрямо морското равнище Чимборасо е с 2581 m по-нисък, като дори не е най-високият връх в Андите.


Денали е най-високият връх в Северна Америка и на територията на Съединените щати. Той е разположен в най-северните части на планината Кордилери, на територията на 49-я американски щат Аляска. Върхът е висок 6190 m.

Между 1917 и 2015 г. върхът носи името Маккинли, в чест на 25-ия президент на САЩ. От 1 септември 2015 г. американският президент Барак Обама прави официално местното име на върха – Денали, което на езика на местното население атабаскиозначава „Големия“ или „Високия“.

Думата “денали” на местен диалект означава “велик”. Така се е наричала самата планина някога във времето, когато е бил основан националният парк. Днес планината носи името на американския президент Маккинли, а Денали става името на целия национален парк, който грижливо пази едрите горски животни и някои по-дребни обитатели. Денали е шест милиона акра дива земя, разполовена от пътищата, които минават през резервата. Зимата е невероятна в националния парк. През по-голямата част от годината той е покрит със сняг, реките и езерата са скрити под дебел слой лед, животните и горските обитатели мигрират или спят дълбок зимен сън, а температурите могат да стигнат до -40 ° С.


Елбрус е най-високият планински масив и връх (5642 м) в Русия и респективно в планинската система Голям Кавказ. Съществува неофициален спор за това дали Елбрус е най-високият връх в Европа или тази чест се пада на Мон Блан (4810 м) в Алпите. Това зависи от дефинирането на границата между Европа и Азия, като в последните години по-популярната теория е, че Елбрус попада в територията на Европа. Масивът е неактивен от 2000 години андезитов вулкан с 2 върха: Западен с височина 5 642 м и Източен – 5 621 м. При вторият има кратер с диаметър около 200 м и дълбочина към 50 м. Алпинисти съобщават, че от време на време тук се усеща миризма на сяра. Масивът Елбрус се извисява над долината Баксан (ок. 2 000 м) и протичащата през нея река Баксан’. Той има красиви водопади, планински езера и около 50 ледника (Большой и Малий Азау, Терскол и т.н.) с обща площ 134,5 km2. Известни, особено сред алпинистите и скиорите, са проломите Адълсу, Шхельди, Адърсу, масивите Донгузоруна, Ушби и др. От вечната ледена шапка на върха със 22-та си глетчера водят началото си реките Кубан, Баксан и Малка. На планинския масив Елбрус са построени астрономически и метеорологически обсерватории, научноизследователски, спортни и почивни станции и съоръжения, санаториуми и хотели.


Кангчендзьонга  е третият по височина връх на Земята (след Еверест и К2). Намира се в планината Хималаи, на границата между Сиким, Индия и Непал и е най-източно разположеният осемхилядник. В превод името „Кангчендзьонга“ означава „Петте съкровищници на великия сняг“. Представлява планински масив, който се състои от пет върха, най-високият от които достига височина от 8 586 m над морското равнище а общо четири от петте са с височина над 8 000 m: Южна Канчендзьонга – 8 491 m. Средна Канчендзьонга – 8 478 m и връх Ялунг Канг – 8 505 m. Петият връх – връх Кангбачен, се намира в западния край на масива и е висок 7 902 m.

Кангчендзьонга е свещен за жителите на Сиким и съществува неофициално правило изкачващите го алпинисти да не стъпват на самия върхов купол. Първото изкачване е осъществено на 25 май 1955 г. от британската алпийска свръзка Джордж Бенд и Джо Браун. В Непал съществува легенда, че Кангчендзьонга се обитава от богиня, която не позволява на жени да се изкачат на върха. Единствената жена, изкачила върха, е британката Джинет Харисън, която половин година по-късно загива при опит за изкачване на Дхаулагири.

Сподели