0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласа, средна оценка: 0,00 от максимална 5)
Трябва да сте регистрирани за да оцените
Loading...

Странни и редки животни

Бабируси – Бабирусите, наричани също елен-свине (индонезийски: babirusa), са род, Babyrousa, в семейството на свинете, намиращо се в Wallacea или по-специално индонезийските острови Сулавеси, Тогиан, Сула и Бур. Всички членове на този род се считат за част от един вид до 2002 г., бабируса, B. babyrussa, но след разделянето на няколко вида това научно име се ограничава до Buru babirusa от Buru и Sula. Забележителният “праисторически” вид на тези бозайници до голяма степен се дължи на изпъкващите нагоре стърчащи кучешки зъби на мъжете, които всъщност пробиват плътта в муцуната. Всички видове бабируса са изброени като застрашени от Международния съюз за опазване на природата (IUCN), показани в червения списък от  2010г. и  през 2017г.


Ашолотълът  е вид воден саламандър. Неговият интересен външен вид се дължи на факта, че не извършва метаморфоза, а остава във водната си ларвовиднаформа, дори в полово зряла възраст. Неговото развитие е добър пример за неотения. Напълно израсналият ашолотъл, на възраст 18 – 24 месеца, е с дължина 15 – 45 cm, но обикновено не достига 30 cm. Характерни са непокритите им папратообразни хриле. Ашолотлите дишат през кожата, но притежават и бели дробове. По цвят варират от чисто бели до черни, като се срещат и сиви, и кафяви. Ашолотлите са месоядни и ловят малки плячки, като насекоми и дребни рибки, които гълтат цели. Въпреки че се случва рядко, ашолотлите могат да претърпят метаморфоза и в тази си форма приличат на Ambystoma mavortium, сродник на тигровия саламандър.


Сайга́та (Saiga tatarica), известна още като сайга́к, е вид средно голям чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги. Наричана е още степна антилопа. Застрашена е от изчезване. Живее в откритите сухи степи и полупустини в Централна Азия. Дължината на тялото е 108-146 cm, като при мъжките тя е 123-146 cm, а при женските – 108-125 cm. Височина при холката при мъжките е 69-79 cm, а при женските е 57-73 cm. Опашката е дълга 6-13 cm. Мъжките тежат 32-51 кг, а женските – 21-41 кг. Някога сайгата е обитавала земите от Полша до Западна Монголия. Днес се среща в района от Централна Азия до Монголия.


Индийски гавиал – Муцуната на гавиалите е дълга и тънка, а дължината ѝ превишава ширината от 3 – 5,5 пъти. Предният край на муцуната е силно разширен, като при мъжките екземляри на него е разположено своеобразно образувание, което прилича на индийския глинен съд ghara. Оттук произлиза и наименованието на този род крокодили (гавиал е изменено „gharial“). Зъбите на гавиалите са дълги, тънки и остри. Броят им е не по-малко от 27 на горната и 24 на долната челюсти. Разположени са почти косо – с върха напред и встрани. Скулната кост не е голяма, както при другите съвременни крокодили. Гавиаловите достигат дължина до 6,6 m. Окраската на гърба е кафяво-зелена, а на коремната страна е жълто-зелена. Въпреки, че основната храна на гавиалите е рибата, която улавят със странични движения на главата, те се хранят също с птици и дребни бозайници. Ядат и трупове, включително човешки, които индийците по старинен обичай погребват във водите на Свещената река Ганг. За живите хора те не са опасни, въпреки огромните си размери.


Люспениците (Pholidota), наричани още панголини, са уникални плацентни бозайници покрити с броня от кератинови люспи наподобявайки шишарка от смърч, заради което в българската литература са известни още като представители на единственото запазило се до наши дни семейство Шишарковидни люспеници (Manidae) от разред Гущероподобни люспеници. Люспениците се срещат в Африка, на юг от Сахара и в тропичните гори на Азия. Докато азиатските панголини водят дървесен начин на живот, в Африка няколко вида обитават саваните, като нощем търсят храна на земята, а през деня се крият в подземни дупки. Тялото на тези животни е покрито с твърди, препокриващи се люспи от кератин и редки косми. Наименованието панголин идва от малайската дума pengguling, която означава този който се свива на кълбо. Когато бъдат нападнати панголините се свиват на кълбо и покривайки с опашка главата си се превръщат в непробиваема бронирана топка. Освен това люспите им имат остри като бръснач ръбове и, наежвайки ги, животното може да причини сериозни порезни рани.


Ocean sunfish е най-тежката известна кокалеста риба в света. Възрастните обикновено тежат между 247 и 1000 кг (545-2,205 lb). Видът е роден в тропически и умерени води по целия свят. Тя прилича на рибна глава с опашка, а основното й тяло се сплесква странично. Sunfish живее на диета, състояща се основно от морски желета, но тъй като тази диета е слабо хранителна, те консумират големи количества, за да развият и поддържат огромната си маса. Женските от този вид могат да произвеждат повече яйца от всяко друго известно гръбначно  до 300 000 000 в даден момент. Сред хората, sunfish се смята за деликатес в някои части на света, включително Япония, Корея и Тайван. В ЕС регламентите забраняват продажбата на риба и рибни продукти от семейство Molidae.


Ай-ай, наричан още мадагаскарска ръконожка, е полумаймуна единствен съвременен представител на инфраразред Ръконожкоподобни (Chiromyiformes) и монотипичното семейство Ръконожки. Преди години смятали ръконожката за гризач от семейство Загеви. Едва през 1860 г. станало ясно, че ай-ай всъщност е тясно специализиран вид лемур. Тялото му е дълго около 40 cm, а опашката 60 cm. Интересен при него е третият пръст на предните лапи. Той е силно удължен и тънък, като изсъхнал. Предназначението му е универсално, като на джобно ножче (откъдето идва името ръконожка); служи на ай-ай за лов на ларви, хранене, почистване и дори за пиене, като топва пръста си във водата, изважда го и бързо го облизва, после пак го топва, облизва и т.н. Друга особеност на ай-ай са зъбите му. Кучешки липсват, а четирите резци (по два отдолу и отгоре) са много добре развити, без корени и растат през целия му живот (като на гризач).


Гривест вълк – Гривестият вълк често е описван като “Червена лисица на кокили”. Въпреки това обаче той е значително по-едър и е систематизиран в отделен род. Възрастните екземпляри са високи около един метър, тежат 20 до 25 кг. Това го прави най-високият вид включен в семейство Кучеви. Дългите крака са вероятно за приспособяване към пасищата с висока тревиста растителност в ареала му на местообитание. Козината на гривестия вълк е червеникавокафява до златисто-оранжева. Краката са дълги и черни. Отгоре на врата се образува характерна черна грива. Има белезникав връх на опашката и бяло петно под гърлото. В случай на опасност гривата на вълка настръхва и така му придава внушителен вид. Тя притежава и характерна неприятна миризма, поради което гривестия вълк е придобил прозвището си „Вълчи скункс“. Този бозайник обитава полуоткрити местности със смесена тревиста и храстова и дървесна растителност. Това са местообитания характерни за серадо и бразилска атлантическа гора. Обитава югоизточната част на Бразилия, Парагвай, северна Аржентина, Боливия на изток и на север до Андите в Перу. Видът е много рядък в Уругвай.


Звездоноса къртица – Звездоносата къртица  е насекомояден бозайник. Обитава северните части на САЩ и Южна Канада. За разлика от обикновената къртица, освен под земята живее и във водата. Има голям звездовиден нос с 22 месести израстъци, покрити със сензори (няколко хиляди на брой). Въпреки слабо развитите очи, звездоносните къртицаи  имат сложна система за откриване на плячка и разбиране на тяхната среда.  Тя може да открие и да консумира 8 отделни елементи на плячка за по-малко от 2 секунди.


Японски рак паяк – обитава покрайнините на Японско море. Диаметърът на главогръда им е до 37 cm, а с краката дъжината на рака достига до 4 m. Mакар че не е най-тежкото, той е най-голямото от всички съвременни членестоноги. Мъжките имат по-дълги щипки от женските. На тегло достигат до 19 kg. Японският рак-паяк може да бъде срещнат по южните брегове на японския остров Хоншу. Той обитава дълбочини от 50 до 600 m, като живее в дупки и цепнатини по океанското дъно. Храни се най-вече с водорасли, растения, мекотели и други животни, като морски звезди и миди. Набавя храната си, като я загребва от морското дъно. Живее до 100 години. Популацията му през последните години значително намалява, което вероятно се дължи на това, че са обект на риболов.


Зебров дукер е вид бозайник от семейство Кухороги. Дюйкерът на залива е класифициран под род Cephalophus и семейство Bovidae. За първи път е описан от британския зоолог Джон Едуард Грей през 1838 г. в “Анализи на естествената история”. Няма идентифицирани подвидове. Това родово име вероятно произтича от комбинацията от новата латинска дума cephal, което означава главата, и гръцката дума lophos, което означава герб. Специалното наименование “зебра” се отнася до удивителната прилика, която това животно носи на зебра поради наличието на гръбначни ивици. Възрастен може да нарасне на дължина 90 см (35 инча), височина 45 см и тегло 20 килограма. Техните рогове са къси и кръгли с остри връхчета. Те са с дължина от 4.5 до 5.0 см при мъжете и половината от женските. Размерът на женското тяло е по-голям от мъжките, вероятно поради дълги периоди на бременност.


Фосата (Cryptoprocta ferox), известна още като Мадагаскарска дългоопашата вивера, е вивероподобен хищен бозайник със средни размери от семейство Мадагаскарски мангустоподобни (Eupleridae) ендемичен за остров Мадагаскар. Фосата е най-едрият хищен бозайник на Мадагаскар и заема върха на хранителната верига на острова (след Нилския крокодил разбира се). Възрастните мъжки достигат на дължина 75–80 см., с още 70–90 см. дълга опашка и тегло 6–10 кг. Женските са малко по-дребни. Въпреки че е в близко родство с мангустите, фосата има вида и поведението на котка. Тялото ѝ е издължено, гъвкаво и демонстрира изключителна пъргавина по дърветата.

Сподели