0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласа, средна оценка: 0,00 от максимална 5)
Трябва да сте регистрирани за да оцените
Loading...

Изобретатели – преди 21ви век / част 3

част 1част 2 / част 3


Самюъл Морс (1791-1872) Американският изобретател  и художник – Морс използвал принципите на електромагнита на Джаксън за разработването на единствен телеграфен проводник. Той също така изобретил „Морзовата азбука“, метод за комуникация чрез телеграф. Морзовият код е първия метод за пренос на информация посредством използването на предавател и приемник. В зората на телеграфната и радиотелеграфната техника се използва именно този начин за комуникация.

Самуъл Морз е роден на 27 април 1791 г. в Чарлстаун, Масачузетс, първо дете на пастора и географ Джедидая Морз и на Елизабет Ан Морз. Бащата е проповедник на калвинизма, поддръжник на Федерацията и пуританин (строго спазване на съботата). Радетел за съюз с Англия по отношение на една силна централна власт. Семейството силно вярва в тези ценности и възпитава сина си на калвинистки добродетели и морал. Още от младежките си години той се отличава с любознателност, готви се за кариера на живописец и за изучаването ѝ през 1811 г. е изпратен от родителите си в Европа. През 1813 г. Морз представя в „Лондонската кралска академия“ картината „Умиращия Херкулес“, удостоена със златен медал.

Освен живопис Морз изучава и скулптура, но когато се връща в родината през 1815 г., е принуден да се занимава с портретна живопис, даваща му възможност да работи върху предпочитаните от него исторически картини. През 1825 г. Морз основава в Ню Йоркдружество на живописци – (National Academie of Sesing), което го избира за президент и през 1829 г. го изпраща в Европа да изучава рисувалните школи на Стария континент.

По време на това пътешествие Морз се запознава с Луи Дагер и се заинтригува от откритията в областта на електричеството и галванизацията, което го насочва към изобретяването на телеграфа, оказал се много практичен. През 1836 г. Морз представя телеграфа пред публика. Правителството на САЩ дава на Морз субсидия в размер на 30 хил. долара през 1843 г. за построяването на пробна телеграфна линия между Вашингтони Балтимор. На 24 май 1844 г. е изпратено първото съобщение между Вашингтон и Балтимор, по способа на Морз, с текст „Ето какво създаде Бог“.


Карл Бенц (1844-1929 г.), немски изобретател и бизнесмен. Benz разрабова автомобила с бензинов двигател. През 1879 г. Бенц получава първия си патент за бензинов двигател с вътрешно горене, който прави автомобилната кола практична. Benz също се превръща в успешен производител.

Карл Фридрих Бенц, внук на ковач и син на локомотивен машинист, е германски изобретател, разработчик на двигатели и автомобилен инженер, създател на първия автомобил с бензинов двигател.

На 1 октомври 1883 г. Бенц заедно с бизнесмена Макс Каспар Розе и търговеца Фридрих Вилхелм Еслингер основават в Манхайм компанията „Benz & Company Rheinische Gasmotoren-Fabrik“, известна също с името „Benz & Cie.“. На 29 януари 1886 г. за своята „триколка“, Benz Patent Motorwagen, Карл Бенц получава патент „DRP No. 37435“ – „свидетелство за раждане“ на автомобила. Возилото с три колела е с четиритактов, едноцилиндров двигател, задвижващ задните му колела. Мощността на агрегата е била едва 0,9 к.с, а максималната скорост на превозното средство – около 16 km/h.

Първото изпитание на дълъг път на машината се състои на З юли 1886 г. – Берта Бенц и двамата ѝ синове Ойген и Ричард тръгват от Манхайм в най-дългото пътешествие в дотогавашната история на автомобилите, задвижвани с двигател с вътрешно горене. С вече патентования автомобил тримата пропътуват 90-те километра от Манхайм до Пфорцхайм за около ден.

Популяризирането на автомобила е свързано и с успеха през 1887 г. на „Бензинката“, както я нарича самият Бенц, на изложението в Мюнхен. Практически по същото време сънародниците на Бенц – Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах, независимо от него работят по същата идея, като скоро след това реализират първия четириколесен автомобил с двигател с вътрешно горене.


Александър Флеминг (1881-1955), шотландски учен. Флеминг открива антибиотичния пеницилин случайно от мухъл Penicillium notatum през 1928 г.

Сър Александър Флеминг е виден британски биолог, откривателят на пеницилина. Роден е във фермата Лохфийлд, Шотландия през 1881 г. След като завършва медицинското училище в лондонската болница „Света Мария“, Флеминг започва изследвания в имунологията.

Като военен лекар през Първата световна война насочва вниманието си към инфектираните рани и забелязва, че голяма част от антисептичните средства увреждат телесните клетки дори повече, отколкото вредят на микробите. Дава си сметка, че му е необходимо лекарство, което да унищожава бактериите, без да вреди на човешките клетки.

След войната се връща в болницата „Света Мария“ и продължава да се занимава с изследванията си. През 1922 г. открива субстанция, която нарича лизозим. Той се произвежда в човешкото тяло, състои се от слуз и сълзоподобна течност и не е вреден за телесните клетки. Лизозимът унищожава някои микроби, но за жалост не и онези, които са особено опасни за човека. Това откритие макар и интересно, няма голямо значение.

Флеминг достига до големия си успех едва през 1928 г. Изложена на въздух една от лабораторните му стафилококови култури хваща плесен. Флеминг забелязва, че там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали. Той правилно стига до извода, че плесента произвежда някаква субстанция, която унищожава стафилококовите бактерии. Не след дълго Флеминг успява да докаже, че това вещество спира развитието и на много други вредни бактерии. Субстанцията, наречена от него пеницилин (пеницилинум нотатум), която я произвежда, се оказва напълно безвредна, както за хората, така и за животните.

Получените от Флеминг резултати са публикувани през 1929 г. , но първоначално не предизвикват интерес в академичната общност. Флеминг е отбелязал, че пеницилинът би могъл да намери голямо приложение в медицината. Обаче не бил в състояние да разработи метод за пречистването му и повече от 10 години това чудодейно лечебно средство остава незабелязано.

Най-после в края на 1930-те години английските лекари Хауърд Флори и Ернст Борис Чейн попадат на Флеминговата публикация. Те повтарят опита му и достигат до същите резултати. После пречистват пеницилина и го използват върху лабораторни животни. През 1941 г. експериментират и върху болни хора. Опитите им показват недвусмислено, че новото лекарство има изумителен ефект. С подкрепата на английските и американските власти, на сцената излизат фармацевтичните компании и сравнително скоро разработват технология за производството на пеницилина в големи количества. Отначало той се използва само за военни, пострадали при сражения, но през 1944 г. с него се лекуват и цивилни, както във Великобритания, така и в Америка. Когато през 1945 г. войната завършва, пеницилина намира широко приложение в цивилния свят.

Откриването на пеницилина дава голям тласък на изследователските търсения за други антибиотици, които скоро довеждат до изнамирането на много „чудотворни лекарства“. Въпреки това, пеницилинът остава най-широко употребявания антибиотик. Една от причините за продължаващото му господство е, че действа ефикасно срещу най-различни вредни микроорганизми. Той лекува сифилис, гонорея, червена треска и дифтерия, някои форми на артрит, бронхит, менингит, отравяне на кръвта, костни инфекции и най-различни други заболявания. Друго негово предимство е голямата му безопасност. Дози от 50 000 единици пеницилин дават резултат при някои инфекции, но има случаи, когато са инжектирани 100 милиарда единици дневно, без да има лош страничен ефект. Наистина, някои хора са алергични към пеницилина, но за повечето хора това лекарство е идеалното съчетание от ефективност и безопасност.

Пеницилинът вече е спасил живота на милиони и несъмнено в бъдеще ще спаси още толкова, затова едва ли някой ще оспори значението на Флеминговото откритие. Александър Флеминг умира на 74-годишна възраст през 1955 г.


Джон Логи Бейрд (1888-1946) Шотландски изобретател, изобретил телевизора и първото записващо устройство.

Джон Логи Бейрд е шотландски инженер, новатор, един от изобретателите на механичната телевизия, демонстриращ първата работеща телевизионна система на 26 януари 1926 г. и изобретател както на първата публично демонстрирана цветна телевизионна система, така и на първата чисто електронна телевизионна телевизионна картина.

През 1928 г. телевизионната компания “Байерд” развива първото трансатлантическо телевизионно предаване. Ранните технологични успехи на Baird и ролята му в практическото въвеждане на телевизия за домашно забавление.

Baird бе класиран на 44-о място в списъка на 100-те най-големи британци на Би Би Си след гласуването в Обединеното кралство през 2002 г.  През 2006 г. Бейрд е обявен за един от 10-те най-големи шотландски учени в историята, след като е бил включен в Шотландската научна зала на славата на Националната библиотека на Шотландия. През 2015 г. той е въведен в Шотландската инженерна зала на славата.


Енрико Ферми (1901-1954) Италиански учен, който разработи ядрения реактор. Ферми прави важни открития в индуцираната радиоактивност. 

Енрико Ферми e изтъкнат италиански физик. Основните му изследвания и постижения са в областта на атомната и ядрена физика, статистическата механика, космическата физика, физиката на високите енергии и астрофизиката. Има значителни приноси както в теоретичната, така и в експерименталната физика. Той е един от основоположниците на квантовата механика. През 1925 година заедно с Дирак разработва статистиката на частиците, които се подчиняват на принципа на Паули. По-късно тези частици са наречени на негово име – фермиони. Открива забавянето на неутроните, което носи името ефект на Ферми и създава теорията, която го описва. За тази си теория през 1938 получава Нобелова награда за физика. В построения от него първи ядрен реактор осъществява първата верижна реакция.

Енрико Ферми е роден на 29 септември 1901 година в Рим в семейството на Алберто Ферми, чиновник в Министерството на съобщенията, и Ида де Гатис, начална учителка, която конструира собствен модел на тенджера под налягане. Още от малък Енрико Ферми започва да се занимава с физика и математика.

Известен с частици фермиони; ефект на Ферми; създава теорията за бета-разпад; построява първия ядрен реактор.


Робърт Нойс (1927-1990) Американски електроинженер от 20-ти век. Заедно с Джак Килби той изобретил микрочипа или интегралната схема. Той подаде патент през 1959 г. Микрочипът подхранва компютърната революция.

Робърт Нойс, наричан също „кметът на Силициевата долина“, е американски предприемач, съосновател на Fairchild Semiconductor през 1957 и на Интел през 1968. Той е и един от изобретателите на интегралната схема, заедно с Джак Килби от Texas Instruments.

Килби изобретява своята интегрална схема шест месеца преди Нойс, но не дава публичност на изобретението си. Поради това никой не оспорва на Нойс титлата „съизобретател“.

Нойс е роден на 12 декември 1927 в Бърлингтън, Айова в семейството на Ралф и Хариет Нойс. През 1949 г. взема бакалавърска степен по физика в колежа „Гринел“ и докторска степен по същата специалност в Масачузетския технологичен институт през 1953 г.

Докато учи в „Гринел“, Нойс открадва едно прасе от близка ферма, за да организира студентско „Луа“ (Хавайски празник с традиционни храни и забавления) и го заколва в „Кларк хол“ (Clark Hall). Това едва не му струва изгонване от колежа, въпреки че сам си признава за извършената лудория и предлага да заплати прасето. Спасява го професорът му по физика Грант Гейл(Grant O. Gale).

В началото започва работа в лабораторията за полупроводници „Шокли“ (Shockley Semiconductor Laboratory), подразделение на „Бекмън инструмънтс“ (Beckman Instruments), но напуска заедно с още седем колеги, за да основат „Полупроводници Феърчайлд“ (Fairchild Semiconductor Corporation).

Нойс и Гордън Мур (Gordon E. Moore), химик и физик, основават „Интел“ през 1968 г. когато напускат Fairchild Semiconductor. Широкоизвестно е, че Нойс не е бил харесван от изпълнителния директор на „Интел“ Анди Гроув (Andy Grove), който става президент на компанията през 1979 г. Гроув, който е бил прочут с безпардонността си в намиране на грешки у другите, е имал Нойс за добро момче, но дразнещо и без особени заложби или резултати.

Сградата на главната квартира на „Интел“ в Санта Клара, Калифорния, сега носи името на Робърт Нойс. Нойс е бил награден и с почетния медал на IEEE през 1978 г. „… за принос към силициевите интегрални микросхеми, които са крайъгълен камък на съвременната електроника“.

В своето последно интервю, Нойс е попитан какво би направил ако е „император“ на Съединените щати. Той отговаря, че освен всичко друго би направил така, че да е сигурен в подготовката на следващото поколение, за процъфтяването му в ерата на високите технологии. А това би включвало обучение и на най-бедните и необразовани хора.

Нойс умира от инфаркт на 3 юни 1990 г. на 62 години.


Тим Бърнърс-Лий (1955 г.) – британски компютърен учен. Тим Бърнърс-Лий е кредитиран с изобретяването на World Wide Web, което даде възможност на интернет да показва уеб сайтове, които могат да се виждат в интернет браузърите. Той разработи http: // протокола за интернет и направи безплатната мрежа в световен мащаб.

Сър Тимъти е английски физик и компютърен специалист, основоположник и създател на World Wide Web. Днес той е директор на консорциума W3C (World Wide Web Consortium), който създава различни стандарти за WWW. Има няколко почетни докторски степени

През март 2000 година списанието Times включва Тим Бърнърс-Лий в списъка на „100-те най-важни личности на 20-ти век“. На 15 април 2004 година става първият получател на новоучредената награда „Награда за технология на хилядолетието“. Същата година е посветен в рицарство от кралица Елизабет II и му е дадена наградата Орден на Британската империя.

Тим Бърнърс-Лий е роден на 8 юни 1955 г. в Лондон, Великобритания. Десет години преди неговото раждане Ваневар Бушвъвежда понятието хипертекст. На 12 години Тим е изпратен да учи в частното лондонско училище Еманюел. През 1976 г. завършва с отличие бакалавърска степен по специалността физика в Куинс колидж към Оксфордския университет.


Петър Димитров Петров (1919–2003) е български инженер, американски изобретател. Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.

Роден е в село Брестовица на 21 октомври 1919 г. Много малко се знае за ранния етап от живота му. Баща му Димитър Петров е бил свещеник. Майка му се е казвала Василия.

Съединени щати – Взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на „Харис Корпорейшън“ (Harris Corporation). Помага за разработката на първия метеорологичен „Нимбус“ (Nimbus) и първия комуникационен спътник „Телстар“ (Telstar), организира звено от компанията за работа с полупроводници.

През 1963 г. се премества в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун, за участие в проекта на нова ракета към Сатурн, за програмата „Аполо“ на НАСА, финансирана от „Боинг“ и „Нортроп“ (Northrop).

През 1968 г. основава „Кеър Електрикс“ (Care Electrics). Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно, като част от екипа на Джон Гърси в Хамилтън Уоч Къмпани, помага за изобретяването на първия цифров ръчен часовник, наречен „Пулсар“ (Pulsar). Моделът се е продавал по онова време за сумата от 2100 щатски долара, а един от първите все още е на изложение в Смитсоновия институт.

През 1975 г. Петров заедно със сина си основава „Ей Ди Ес Инваярънментъл Сървисес“ (ADS Environmental Services), производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта от множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове – процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.

Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката-катамаран „Джемини II“. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода – Лий Тейлър – езерото Гюнтерсвил 1967 г.

Умира в Хънтсвил, Алабама на 27 февруари 2003 г.

част 1част 2 / част 3

Сподели