0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласа, средна оценка: 0,00 от максимална 5)
Трябва да сте регистрирани за да оцените
Loading...

Изобретатели – преди 21ви век / част 2

част 1 / част 2 / част 3


Архимед (287 г. пр. Хр. – 212 г. пр. Хр.) Архимед от Сиракуза е древногръцки математик, физик, инженер, изобретател и астроном. Наред с други неща, той изчисли пи и разработи винтовете на Архимед, за да вдигне вода от мини или кладенци.

Архимед е роден около 287 година пр.н.е. в пристанищния град Сиракуза в Сицилия, по това време независим полис, един от най-влиятелните в Магна Греция. Датата на раждането му се извежда от твърдението на Йоан Цецес, византийския историк от 12 век, според което Архимед умира на 75 години. В своя трактат „Псамит“ самият Архимед казва, че името на баща му е Фидий, астроном, за когото не е известно нищо повече. В „Успоредни животописи“ римският писател от 1 век Плутарх твърди, че Архимед е родственик на владетеля на Сиракуза Хиерон II

Архимед е древногръцки математик, астроном, физик и инженер. Въпреки че не са известни много факти и подробности, свързани с неговия живот, той е смятан за един от водещите учени на класическия период на Античността. Сред неговите приноси в областта на физиката са основните принципи на хидростатиката, статиката и обяснението на принципа на работа на лоста. На Архимед се приписва и създаването, както на действителни механизми като винтова помпа, която носи неговото име, така и на устройства със съмнително съществуване, като машини, които могат да вадят от водата бойни кораби или да ги подпалват с помощта на огледала.

Обикновено се приема, че Архимед е най-големият математик на Античността и един от най-значимите за всички времена. Той прилага метода на изчерпването за изчисляването на площта, затворена от парабола и нейна хорда, като използва безкрайни числови редове и успява да изчисли със забележителна точност приблизителната стойност на числото π, наричано понякога Архимедова константаАрхимед описва също носещата неговото име Архимедова спирала, извежда формули за обема на ротационни повърхнини и създава оригинална система за изразяване на много големи числа.

Най-великите математици на света, които историята познава, са: Нютон (роден през XVII в.), Гаус (живял между XVIII и XIX в.) и най-забележителният измежду тях — Архимед. Той живее в Древна Гърция приблизително 1800 години преди Нютон и прекарва целия си живот, изучавайки тихо и спокойно нови теореми.

Откритията на Архимед включват: числото пи; обема и повърхността на сферата; принципа на железните клещи; законa на телата, потопени в течност; хидравличната помпа; катапултa. Неговите изследвания не се ограничават само с математическата теория, а се простират до физиката и астрономията, като започват от уредите и инструмените, използвани в земеделието, и стигат до оръжията на войната. Това е причината, поради която неговите последователи го смятат за велик учен.

Въпреки това в теоритичния свят, в който живее, никой не счита практическите резултати за важни. Ето защо неговите трудове и постижения получават оценка едва в по-ново време.


Кай Лун (50-121 г.), китайски изобретател на хартия. Кай Лун е бил китайски политически администратор, известен с изобретяването на модерна хартия и изобретяващ хартиения процес. Неговото изобретение включва използването на суровини като кората, конопа, коприната и риболовната мрежа. Листовете от фибри се суспендират във вода, преди да се отстранят за сушене.

Кай е измислил състава за хартия заедно с процеса на производство на хартия – макар че може да е бил приписван на изобретение на някой от по-нисшите класове. Инструментите и машините за производство на хартия в съвременното време могат да бъдат по-сложни, но все още използват древната техника на филцови листа влакна, суспендирани във вода, източване на водата и след това изсушаване в тънък матиран лист. За това изобретение Cai ще бъде световно известен посмъртно, а дори и в своето време той получи признание за неговото изобретение.

Въпреки че Кай Лун е малко известен извън Китай, хартиеното му изобретение е едно от най-критичните изобретения в съвременния свят. До третия век обикновено се използва хартия, което помага за развитието на китайската цивилизация чрез подобрено образование, грамотност и по-голямо разпространение на знания.

Хартията бавно се разпространяваше в останалата част на света. Хартията е представена за първи път в Европа няколко столетия по-късно, през 12 век. Въпреки това, веднъж представен, хартията спомогна за разпространението на училищната епоха в християнската Европа.


Исак Нютон (1642-1726) Английски учен. Нютън изобретил отразяващия телескоп. Това значително подобри капацитета на телескопите и намали оптичното изкривяване. Нютон също беше велик физик и астроном.

Исак Нютон е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен живял някога“.

Популярната история за ябълката и Нютон вероятно води началото си от разказа на един съвременник, Уилям Стъкли, който в неговите „Спомени за сър Исак Нютон“ възпроизвежда един разговор с Нютон в дома му в Кенсингтън на 15 април 1726, в който Нютон си спомня как му е дошла на ум идеята за гравитацията. Това станало при падането на една ябълка, докато той се бил замислил нещо. Запитал се защо ябълката пада винаги перпендикулярно на земята, а не се отклонява настрани или пък нагоре, а винаги сочи центъра на Земята. Историята се среща и при други автори, но днес се счита, че вероятно е измислена от самия Нютон по-късно, за да покаже как и най-ежедневните неща са го вдъхновявали.

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собственият му закон за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.

Нютон е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научна тема пише текстове и в областта на библейската херменевтика и окултизма. Той отказва да стане свещеник и да получи последно причастие, като вероятно отхвърля догмата за Светата Троица.

Ранни години – Нютон е роден на 25 декември 1642 година в Улсторп при Колстъруърт, селце близо до град Грантъм в английското графство Линкълншир. По това време в Англия все още не е въведен Григорианския календар и в регистрите раждането му е отнесено към 25 декември, Коледа. Нютон се ражда три месеца след смъртта на баща си, заможен селянин, който също се казва Исак Нютон и който умира по време на Английската гражданска война. Раждането му е преждевременно и той е дребно бебе, като според майка му, Хана Ейскоф, халба от една кварта.

През 1646 година майката на Нютон се жени повторно за Барнабас Смит, възрастен свещеник в съседното село Норт Уитъм. Тя отива да живее при новия си съпруг, като оставя сина си в Улсторп при своята майка Марджъри Ейскоф. Малкият Исак не харесва доведения си баща и по-късно отбелязва в списък с греховете си, че е заплашвал Смит и майка си, че ще ги изгори, заедно с къщата им. Барнабас Смит е сравнително заможен и подпомага финансово поддръжката на имението в Улсторп. Той умира през 1653 и майката на Нютон се връща в Улсторп с три деца от него.

Исак Нютон започва образованието си около 1655 година в Кралското училище в Грантъм, където показва необикновени способности, най-вече в конструирането на различни механизми. Според някои изследователи в града той живее при местния аптекар Уилям Кларк, като се сгодява за дъщеря му, но по-късно двамата се разделят и Нютон не се жени до края на живота си. През 1659 година той е отстранен от училището и се връща в Улсторп, като майка му се надява той да поеме управлението на семейната ферма, но самият Нютон мрази земеделската работа. Нейният брат, който е посещавал Кеймбриджкия университет, и учителят на Нютон от Грантъм Хенри Строукс успяват да я убедят, че той трябва да продължи образованието си. Строукс дори поема част от разходите по престоя на Нютон в Грантъм, където той довършва обучението си, подготвяйки се за Кеймбридж.

През юни 1661 година Исак Нютон е приет в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, където работи, за да покрива част от разходите за обучението си. По това време там се изучава главно Аристотел, но той предпочита по-нови философи, като Рене Декарт, и астрономи, като Галилео Галилей, Николай Коперник и Йоханес Кеплер. Скоро след като се дипломира през август 1665 година, университетът е затворен като предпазна мярка против започналата чумна епидемия. Макар че не се проявява особено в университета, през следващата година и половина Нютон се занимава самостоятелно с математика, оптика и теорията за гравитацията.


Алесандро Волта (1745-1827 г.), италиански физик, приписван за изобретяването на батерията. Волта изобрети първата електрохимическа клетка на батерията. Използвал е цинк, мед и електролит, като сярна киселина и вода.

Роден е в гр. Комо, където и завършва образованието си. Изпратен от родителите си да учи в йезуитско училище, с цел да стане адвокат, той много скоро разбира, че повече го интересуват физичните и химични явления. Ентусиазиран от тях, пише първото си научно произведение, озаглавено „De vi attractiva ignis electrici ac phaenomenis inde pendentibus“.

През 1774 г. става учител по физика в родния си град, а пет години по-късно – професор в университета в Павия. През 1775 г. изработва „електрофор“ – уред, с който се произвежда статично електричество. Следващите две години се занимава с химия на газовете и открива газа метан. Около 1800 г. открива и изработва първата електрическа батерия, състояла се от редуващи се един върху друг медни и цинкови дискове, разделени с накиснато в солен разтвор кече. Това е първата и десетилетия наред единствена батерия – източник на постоянно ЕДН. Подобен източник например използвал Майкъл Фарадей в прочутите си опити, с които открил явлението електромагнитна индукция.

През 1810 г. Наполеон му дава титлата граф. Умира през 1827 г. През 1897 г. на негово име е наречена единицата за електрично напрежение – волт. Той открил, че винаги може да се получи „електрическа сила“, когато два различни метала се поставят в проводяща течност.

Интересно е, че преди въвеждането на еврото в Италия ликът на Волта е бил изобразен на банкнотата от 10 000 лири.


Майкъл Фарадей (1791-1867) Английски учен, който помага за превръщането на електроенергията във формат, който може лесно да се използва. Феръдей открива бензен и също така изобретява ранна форма на горелка Bunsen.

Майкъл Фарадей е английски физик и химик, известен предимно с откритията и приносите си в областта на електромагнетизма и електрохимията. Той изучава магнитното поле около проводник, по който тече прав ток и формулира понятието електромагнитно поле във физиката. Той открива електромагнитната индукция, диамагнетизма и закона на електролизата. , а също така и връзката между магнитното поле и светлината, което е показател за електромагнитната ѝ природа. Законът на Фарадей за индукцията гласи, че промяната на магнитния поток във времето поражда електродвижеща сила. Той изобретява първия, макар и примитивен електромотор, което слага основите на производствената технология. Той открива бензена, горелката на Бунзен и популяризира терминологията, свързана с анод, катод, електрод и йон. По времето, по което живее, учени като него са наричани натур-философи. Някои го считат за най-добрия експериментатор в историята на науката. На негово име е наречена единицата за електрически капацитет и константата на Фарадей (количеството електрически заряд на един мол електрони).

Алберт Айнщайн има портрет на Фарадей на стената в своя кабинет, редом с тези на Исак Нютон и Джеймс Максуел.

Майкъл Фарадей е роден на 22 септември 1791 в Нюингтън Бътс, днес предградие на Лондон. Той е син на ковач и семейството му е изключително бедно. По-големият му брат Робърт също е ковач и известно време издържа Майкъл материално. Майка му е трудолюбива и умна жена, но необразована. Семейството няма пари дори за средното образование на Фарадей. На 12-годишна възраст той започва да разнася вестници, а 14-годишен става книговезец. По време на 7-годишното чиракуване той прочита много книги, повтаря опитите описани в тях, а вечер посещава лекции и води записки.

На 20 години, през 1812 г., Фарадей посещава лекции на известния английски химик и физик Хъмфри Дейви, който е член на Кралския институт на Великобритания и Кралското научно дружество, и Джон Тейтъм, основател на градското философско общество. Много билети за тези лекции са дадени на Фарадей от Уилиям Денс (един от основателите на кралското филхармонично общество). Фарадей изпраща на Дейви 300 страници книга, която написва и подвързва сам, основана на записките му по време на лекциите. Отговорът на Дейви в началото е по-скоро небрежно пренебрежителен, но когато последният си уврежда зрението при нещастен случай с азотен трихлорид, решава да наеме Фарадей като секретар. Когато Джон Пейн, един от асистентите на кралската институция, е уволнен, сър Хъмфри Дейви назначава Фарадей като асистент по химия на 1 март 1813 година.

На 29 август 1831 г. Майкъл Фарадей постига блестящ успех – той открива явлението електромагнитна индукция, с други думи поява на електрическо поле при промяна на магнитното поле. Днес това откритие лежи в основата на съвременната електротехника, но както повечето физици Фарадей не се интересува от приложенията на своите открития, а е погълнат от идеята да разгадава законите на природата. През 1832 година Оксфордският университет го удостоява с почетна докторска степен.

В периода 1833 – 1834 година Майкъл Фарадей изучава протичането на електрически токове през разтвори на киселини и соли, което води до откриването на законите на електролизата. До края на 1830-те той извършва обширни изследвания на електрическите явления в диелектрици. Избран е за член на Шведската кралска академия на науките през 1838 година и на Френската академия на науките през 1844 г

Здравето на Фарадей започва да се подрива, най-вероятно от постоянното умствено напрежение и през 1840 година той е принуден да прекъсне заниманията си за няколко години. През 1841 година негови приятели го убеждават да замине за Швейцария, за да се възстанови. След като се завръща, през 1848 г. той прави ново откритие – явлението на завъртане на равнината на поляризация на светлината, разпространяваща се в прозрачни вещества по дължината на линиите на магнитното поле (днес това е известно като ефект на Фарадей). Самият Фарадей отдава огромно значение на това си откритие, защото е дълбоко убеден във взаимовръзката между оптиката и електромагнетизма. Други експерименти, които Майкъл Фарадей провежда водят до откритието на диамагнетизма и парамагнетизма.

През 1855 година болестта му се влошава и той е принуден да се откаже от интензивна научна работа. Той отслабва значително и започва лесно да забравя. Умира на 25 август 1867 година в Лондон на 75-годишна възраст.


Джон Атана̀сов (1903-1995) е американски физик, математик и електроинженер, създател на новаторска сметачна машина с отделен запомнящ модул, по-късно призната за един от първите електронни непрограмируеми компютри със специално предназначение – баща на компютрите.

Роден в многодетно семейство на българин и ирландка, той от малък проявява наклонност към математика и електротехника. Завършва електроинженерство, а след това защитава магистърска степен по математика и докторска дисертация по теоретична физика. Професионалната му кариера започва в Щатския колеж на Айова като преподавател по математика и физика. Научните му интереси и разработваните от докторантите под негово ръководство теми го изправят пред необходимостта от решаване на сложни диференциални уравнения, за които са необходими значителни по обем изчисления. Наличната изчислителна техника се изчерпва с настолни сметачни машини и табулатори. След няколко неуспешни опита да ги приспособи Атанасов стига до идеята за принципно нова машина за изчисления, основана не на механика, а на електричество и електроника. Тя извършва операции по решаване на системи с линейни уравнения по модифициран метод на Гаус, като превръща десетичните числа в двоични, извършва аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна памет. Двамата с Клифърд Бери създават прототип на машината, получила по-късно името компютър на Атанасов-Бери, но поради влизането на САЩ във Втората световна война проектът остава незавършен.

Войната променя из основи кариерата на Атанасов и в периода 1942 – 1952 г. той работи само по военни проекти. След това основава собствена консултантска компания, става успешен бизнесмен и през 1969 г. се пенсионира. През това време компютърната индустрия се развива и конкуренцията между производителите се изостря. През 1967 г. с Атанасов се свързват адвокати, научили за неговия предвоенен проект, и го призовават за свидетел по дела, свързани с патента на ENIAC. Така замисълът и реализацията на машината на Атанасов стават широко известни за първи път чрез съдебното решение по казуса Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp, произнесено през 1973 г.

Признанието на Джон Атанасов като компютърен пионер идва трудно, тъй като приносът му е косвен. В САЩ е награден с Computer Pioneer Medal от Институт на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) едва през 1984 г. Университетът в Айова също му отдава заслуженото, като финансира построяване на реплика на машината му, но най-много почести получава при двете си посещения в България, където е прославян като „българинът – баща на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на БАН и награждаван неколкократно с ордени.

Ранни години

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Баща му Иван Атанасов е родом от Ямболско, но рано остава без баща, който загива в Бояджикското клане през 1876 г. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов емигрира в Америка заедно с чичо си. Остава сам на 16 години след смъртта му, но успява да завърши колеж, а след дипломирането си създава семейство. Съпругата му е Айва Луцена Парди, учителка по математика от френско-ирландско потекло. В семейството им се раждат осем деца: Джон-Винсент, Етелин-Зорка, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг.

След раждането на Джон-Винсент бащата продължава следването си задочно, дипломира се и работи като електроинженер отначало в околностите на Хамилтън, а по-късно в Остин и Брюстър, Флорида, където семейството се премества през 1912 г. Малкият Джон завършва основно училище там. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има електричество, и момчето на 9-годишна възраст проявява първите си способности в електротехниката. Чете много от книгите в библиотеката на баща си. В училище е добър ученик, но има интерес и към спорта. Когато баща му купува нова сметачна линийка, новост за времето си, той е напълно запленен от нея и внимателно изчита инструкциите.

Заинтригуван е от математическите принципи на операциите и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита учебника на Тейлър по алгебра за колежа, в който са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и методи за пресмятане на логаритми. За няколко месеца любознателното 9-годишно момче научава от майка си за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава – най-вече двоичната бройна система

Атанасов решава да създаде принципно нова сметачна машина, която да реши проблема с точността на изчисленията. Към края на 1938 г. той стига до основната концепция на машината – да бъде цифрова, като при това не брои, а смята с двоични числа, за целта да се използват електронни елементи, вместо електро-механични, и да има отделна памет, която да се опреснява (регенерира). При конструирането Атанасов решава тежки инженерни проблеми, предизвикани от минималното финансиране, с което разполага. Той постига оригинални решения за архитектурата, организацията на паметта и метода за въвеждане и извеждане на данните. Тези оригинални решения позволяват на Атанасов и Бери да създадат сметачна машина (по-късно наречена компютър) с последователна архитектура, при което въвеждането на данни става със стандартни перфокарти, но е последвано от междинна обработка чрез прогаряне на „перфокарти“ от принципно нов тип.

част 1 / част 2 / част 3

Сподели