0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласа, средна оценка: 0,00 от максимална 5)
Трябва да сте регистрирани за да оцените
Loading...

Изобретатели – преди 21ви век / част 1

част 1част 2 / част 3


Томас Едисон (1847-1931) Едисон е подал над 1000 патента. Разработил и внедрявал широка гама от продукти от електрическата крушка до фонографа и камерата за кино.

Томас Едисон е американски изобретател и бизнесмен, създал много важни устройства. Той е един от първите изобретатели, приложили принципите на масовото производство при създаване на изобретения.

Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са изцяло оригинални, а са подобрения към по-ранни патенти, и всъщност са направени от многобройните му служители. Едисън често е критикуван за това, че не споделя заслугите за изобретенията.

Списък на приносите на Едисън:

  • Фонограф
  • Кинетоскоп
  • Диктофон
  • Радио
  • Електрическа лампа
  • Машинка за татуиране

Усъвършенстване на изобретения на Едисън

  • Люис Летимър патентова усъвършенстван метод за производство на нажежаема жичка за електрически лампи.
  • Никола Тесла разработва система за електроразпределение чрез променлив ток, която се използва за пренос на електроенергия на по-големи разстояния от тези в системата на Едисън, тъй като може да се трансформира напрежението.

Братята Райт Успешно проектираха, построиха и прелетяха първите задвижвани самолети, показвайки, че човекът може да лети. Едно от най-важните изобретения на ХХ век.

Братя Райт – Орвил (19 август 1871 – 30 януари 1948) и Уилбър (16 април 1867 – 30 май 1912), са американски пионери в авиацията.

Велосипедни механици, на 17 декември 1903 г. те извършват първия в историята на човечеството контролиран полет с моторен летателен апаратпо-тежък от въздуха.

Изпитанието е извършено с моторен летателен апарат „Флайер I“, който, пилотиран от Орвил, се задържа във въздуха 12 секунди и изминава разстоянието от 37 метра. На следващия ден Уилбър прави второ изпитание, като този път самолетът остава в небето 59 секунди, а изминатият път е 250 метра.

В продължение на две години след успешните полети те усъвършенстват конструкцията на аероплана, като с него извършват около 200 полета. По-късно те построяват втори и трети самолет, като непрекъснато променят двигателите им и по този начин подобряват летежа им.

През 1905 г. изминават разстоянието от 39 km за 38 минути и 3 секунди.

На 22 май 1906 г. братя Райт получават патент за своето изобретение. През 1909 г. създават компанията „Райт“, която се занимава с производство на летателни апарати и обучение на пилоти.

Братя Райт са сред най-значимите личности на 20 век, допринесли изключително много за развитието на авиацията.


Бенджамин Франклин (1705-1790) Полимата, който откри електричество и изобретил печката на Франклин. 

Бенджамин Франклин е американски политик, общественик, учен, издател, дипломат, изобретател и един от Бащите-основатели на САЩ.

В навечерието и по време на Американската революция е главният говорител на британските колонии в споровете с правителството на Великобритания, където прекарва дълго време. Играе важна роля в осигуряването на помощта на Францияза революцията, признаването на независимостта на колониите от Великобритания и създаването на Конституцията на САЩ.

Бенджамин Франклин е известен още с просветителската си дейност и с множеството известни цитати, както и със своите експерименти с електричеството. Сред изобретенията на Франклин са затворената фурна, медицинският катетър, гръмоотводът, плавниците и бифокалните очила.


Никола Тесла (1856-1943 г.) Роден в Сърбия учен, който емигрира в САЩ. Той беше блестящ учен, който изигра ключова роля в развитието на променливотоково електричество чрез AC индукционния двигател, трансформатора и серпентината Tesla. Методът на променливотоковото електричество е образец за глобалното използване на електроенергия.

Нико̀ла Тѐсла изобретател, физик и електромашинен инженер, известен най-вече с постиженията си в областта на променливия ток и електроснабдяването.

Роден в Смилян, Австро-Унгария (днешна Хърватия), по произход Тесла е етнически сърбин, който впоследствие приема американско гражданство. Той често е описван като най-значимия учен и изобретател на модерната епоха, човекът който „разпростря светлина върху лицето на Земята“. Известен е с много и различни революционни приноси в областта на електричеството и магнетизма в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Патентите на Тесла и теоретичните му трудове се превръщат в основа на съвременните електрически системи за променлив ток, включително многофазните системи за електроразпределение и електрическият мотор за променлив ток. Работи в Унгария, Германия, Франция и САЩ. Привлича вниманието на обществото с доусъвършенстването на динамото и най-вече с патентованите от него принципи на захранване с променлив ток, използвани широко и днес. Името на Тесла се използва за мерната единица за магнитна индукция.

За откритията си и от патентите си Никола Тесла получава значителни парични суми, но използва една голяма част от тях за експерименти. В последните години от живота си живее в хотелска стая номер 3327 в „Ню Йоркър хотел“ в Ню Йорк, почти забравен. Умира безпаричен, в дългове.

След смъртта му, както личността му, така и постиженията му потъват в забрава. Предполага се, че негови записки са иззети от американското правителство, тъй като Тесла няма преки наследници. През деветдесетте години на 20-ти век интересът към него като личност и към научните му постижения се възобновява и в началото на 21-ви век нараства значително


Джеймс Уат (1736-1819) Изобретател на парния двигател, който е бил критичен в индустриалната революция. Неговото изобретение на отделна кондензираща камера значително подобри ефективността на парата.

Джеймс Уат  е шотландски инженер, механик и изобретател, чиито подобрения на парната машина полагат основата на съществените промени, които настъпват с Индустриалната революция както във Великобритания, така и в останалата част на света.

Създател е на универсалната парна машина с двойно действие. През 1774 г. той създава завършена и напълно работеща машина с двойно действие, но я патентова едва през 1784 г. Карл Маркс казва за него: „Великият гений на Уат се проявява в това, че в патента, който е получил, неговата парна машина е представена не като изобретение само за особени цели, но като универсален двигател за голямата промишленост“. Уат значително усъвършенства достиженията на много от своите предшественици (добавя кондензатор, пропускане на парата в цилиндъра последователно от двете страни на буталото), които се оказват важни и се появяват навреме, за да може парната машина да стане двигател на промишлената революция.

Уат няма специално образование. Работи като майстор инструменталчик към Глазгоуския университет. Пътят му към световната слава започва с изпълнението на съвсем обикновена задача – ремонт на модел на машината на Нюкомен. Той установява, че принципът на който е създаден моделът, изразходва огромно количество енергия за повтарящото се охлаждане и след това затопляне на цилиндъра. Любопитно е, че до ефективно решение той достига по време на извънградска разходка. Тъй като парата е еластично тяло, разсъждава Уат, ако между цилиндъра и изпускателното устройство има връзка, парата ще проникне там. Именно там тя може да се кондензира, без да трябва да се охлажда цилиндърът. Така се ражда идеята за най-важния елемент на парната машина – отделен от работния цилиндър кондензатор. Уат започва да работи над свой модел, който днес след повече от 200 години може да се види в музея в Лондон.


Александър Бел (1847-1922) Кредитиран с изобретяването на първия практичен телефон. Също така работи по оптични телекомуникации, аеронавтика и хидропланери.

Александър Бел е роден на 3 март 1847 г. в шотландския град Единбург. Името Греъм той добавя по-късно, като знак на уважение към приятеля на неговото семейство, канадеца Александър Греъм. Няколко близки роднини на Бел, в частност неговите дядо, баща и чичо, са професионални ритори (оратори). Бащата на бъдещия изобретател даже публикувал трактат, посветен на реториката.

На 13-годишна възраст Бел завършва Кралското училище в Единбург, а на 16 години получава длъжността на учител по красноречие и музика в Академията Уестън-Хауз. Една година Александър учи в Единбургския университет, после се премества в английския град Бат.

В края на 1879 г. компанията Western Union сключва договор с колектива на изобретателя. Така се създава обединената фирма „Bell Telephone Company“, основната част от акциите на която принадлежат на Бел. Скоро цената на една акция на компанията достига няколко хиляди долара.

През следващите години телефоните започват активно да се усъвършенстват, като към 1900 г. са издадени повече от 3 000 патента за изобретения, свързани с телефонните устройства. В САЩ по това време действат вече 1,5 млн. апарата. Капиталът на телефонните компании се оценява на почти в 6 млн. долара, а акционерите получавали дивиденти в размер на 3,9 млн. долара за година.

Изобретения

  • телефон
  • фотофон
  • детектор на метали
  • хидро крило

Леонардо да Винчи (1452-1519) Един от най-великите умове. Той изобретил модели, които се оказаха осъществими 3-500 години по-късно. 

Младият Леонардо не получава страхотно образование – научават го единствено на основно писане, четене и математика, но за сметка на това артистичните му таланти проличали отрано. На 14 години заминава за Флоренция, където става чирак на Андреа дел Верокио. От него научава богат набор от технически умения – металообработка, дърводелство, рисуване, научава се също така да обработва кожи и как да извайва скулптори.

На 20 години да Винчи се квалифицира за членство като майстор художник във Флорентинската гилдия на Свети Лука. Тогава отваря и собствена работилница. От този период е и най-ранната му открита творба – скица на долината Арно от 1473 година. Въпреки собствената си работилница, Леонардо продължава да помага на своят ментор в следващите 5 години. С негова помощ Верокио завършва „Кръщаването на Христос”.

Една от най-известните творби на Леонардо – Тайната вечеря била поръчана около 1495 година и отнела 3 години за направата си. При нея художникът прави грешка, като използва темперни и маслени бои върху изсъхнал гипс, вместо на свеж гипс, това води до бързото разрушаване на гениалната композиция. По-късно некачествена реставрация води до още повече щети, но за огромно щастие модерните технологии на нашето време успяват да стабилизират състоянието ѝ. Тайната вечеря е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца.

На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества. Съществува схващане, че за нарисуването на Исус и Юда е използван един и същ модел. Младият мъж, който позира на Леонардо за образа на Исус, е едва 19-годишен пекар. Няколко години по-късно Леонардо открива някакъв престъпник за модел на Юда, без да съзнава, че това е същият човек. Няма доказателство, че Леонардо е използвал един и същ модел за двете фигури; предполага се, че е така, заради големия период, в който Леонардо е рисувал стенописа.

Умението на Леонардо да Винчи да работи като архитект, военен инженер и в същото време художник и скулптор говори много за неговият остър интелект и огромното му любопитство. Както много лидери на Ренесансовия хуманизъм, да Винчи не е виждал разликата между науката и изкуството. Виждал ги е като две преплитащи се дисциплини, а не като отделни. Смятал е, че изучаването на науките го правело по-добър творец, същото така, че зрението е най-важното сетиво на човека и че очите са най-важният орган. Набляга на важност на „сапер ведере” или „как да виждаш”. Вярва в прякото събиране на знание и факти чрез наблюдение.

През 1503-та години започва работа и по най-известната му творба и най-известна картина в света – портретът на Мона Лиза. Огромна мистерия обвива идентичността на жената. Мона Лиза или La Gioconda, Джокондата – “веселата жена” е картина, нарисувана с маслени бои върху дъска от топола през 16 век от Леонардо да Винчи и е една от най-известните картини в западната история на изкуството; малко други картини са толкова известни и репродуцирани. Картината е собственост на френското правителство и се съхранява в Лувъра в Париж.

На картината е изобразена жена, която гледа към зрителя със “загадъчна усмивка”.

Името Мона Лиза произлиза от биографията на Леонардо да Винчи, написана от Джорджо Вазари и публикувана 31 години след смъртта на Леонардо. В нея той идентифицира седящата дама като Лиза, съпруга на богатия флорентинскитърговец Франческо дел Джокондо. “Мона” е често срещано в италианския език сливане на “мадона”, което значи “моята дама”, еквивалент на френското “Madam”; така името на картината означава “Madam Lisa.”

Алтернативното заглавие Джокондата е женски род на Джокондо. На италиански giocondo означава също и ‘весел, жизнерадостен,жив’ следователно “gioconda” означава “весела жена”. Заради усмивката това име придобива двойно значение.

Леонардо взима със себе си картината във Франция през 1516, когато крал Франсоа I кани художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купува картината за 4000 екю. Картината не е много известна до средата на 19 век, когато е оценена от символисткото течение в изкуствата. Те я свързват с техните идеи за женската загадъчност.

Последните си години Леонардо да Винчи прекарва в Милано, където се връща през 1506 година. Между учениците, които започнали да учат в неговото студио бил Франческо Мелци, който става един от близките другари на да Винчи до краят на живота му. Леонардо не рисувал много по време на вторият си престой в Милано, вместо това в по-голямата част от времето си се занимавал с наука. На фона на политически скандали през 1513 година Леонардо се мести в Рим, където са му отстъпени няколко стаи във Ватикана от папа Лъв Десети. Две години по-късно лично френският крал Франсоа Първи предлага на да Винчи позицията „Главен художник и инженер и архитект на краля”.


Галилео (1564-1642) Разработи мощен телескоп и потвърди революционните теории за природата на света. Също така разработихме подобрен компас.

Той е първото от седемте деца на дребните благородници Винченцо Галилей и Джулия Аманати. Получава религиозно образование в манастир.

През 1581 г. Галилей постъпва в Пизанския университет, където първоначално учи медицина и философия, а след това математика. През 1589 г. му е предложена работа като преподавател по математика в университета. Малко по-късно се премества в Падуанския университет, където преподава геометрия, механика и астрономия до 1610 г. През този период той се занимава и с научна дейност, като прави някои от важните си открития.

Въпреки че е вярващ католик, Галилей става баща на три извънбрачни деца от Марина Гамба:

• Виргиния (1600-1634), приема името Мария Челесте при влизането си в манастира Сан Матео в Арчетри, Флоренция,

• Ливия (1601-?) също е монахиня в Сан Матео под името Арканджела,

• Винченцо (1606-?), по-късно е официално признат от баща си.

През 1610 г. Галилей получава почетна длъжност в двора на Козимо Медичи, велик херцог на Тоскана и негов бивш студент. През 1612 г. пътува до Рим, където се включва в Академия деи Линчеи и наблюдава слънчевите петна. По същото време се засилва противопоставянето на теориите на Николай Коперник, които Галилей подкрепя.

През 1614 г. проповедникът Томазо Качини публично осъжда възгледите на Галилей за движението на Земята, обявявайки ги за опасни и близки до ерес. Галилей отива в Рим, за да се защити срещу тези обвинения, но през 1616 г. кардинал Роберто Белармино лично му връчва забрана да защитава или преподава коперниковата астрономия, защото тя противоречи на приетото тълкуване на Светото писание.

През 1622 г. Галилео Галилей пише книгата „Saggiatore“, одобрена от цензурата и публикувана през 1623 г. През 1624 г. той разработва първия известен микроскоп.

Завръща се в Рим през 1630 г., за да получи разрешение за издаването на „Диалог за двете главни световни системи”, публикувана във Флоренция през 1632 г. Въпреки това през октомври същата година той е извикан да се яви пред Инквизицията в Рим. Съдът издава осъдителна присъда и принуждава Галилей да се отрече от книгата си. Той е изпратен в Сиена, а през декември 1633 г. му е разрешено да се премести във вилата си в Арчетри.

През 1634 г. умира любимата му първородна дъщеря – сестра Мария Челесте. През 1638, почти напълно ослепял, той публикува в Лайден последната си книга „Due nuove scienze“ (Две нови науки). Галилео Галилей умира в Арчетри, Флоренция на 8 януари 1642 в присъствието на своя ученик Винченцо Вивиани.

Приноси в науката – Научната работа на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и в ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между авторитета и свободата на мисълта в Западния свят.

Научни методи. Галилей е сред първите основоположници на съвременния научен метод. Той е определян като „баща на съвременната наблюдателна астрономия“, „баща на съвременната физика“, „баща на науката“ и „баща на съвременната наука“.

Основният принос на Галилео Галилей към Научната революция е използването на количествени експерименти и математическата интерпретация на резултатите от тях. По негово време тези методи са нови в Европа. Галилей първи ясно заявява, че природните закони са математически и, както сам твърди, „езикът на Бог е математиката“. Това е рязко скъсване с дотогавашните традиции в науката, основани на постулатите на Аристотел и поставящи логиката в основата на научните изследвания. Галилей показва забележително разбиране за връзките между математика, теоретична физика и експериментална физика. Така например:

• Той разбира математическата парабола, както като конично сечение, така и като квадратична зависимост. • Той твърди, че параболата е теоретично идеалната балистична крива при липса на триене или други препятствия. Той дори поставя ограничения за валидността на тази теория, като казва, че тя е уместна за траектории в мащаба на лаборатория или бойно поле. Изхождайки от чисто теоретични съображения, смята, че хипотезата може би не е вярна при мащаби, съпоставими с размера на планетата.

• Той осъзнава, че експерименталните данни никога няма да съвпаднат точно с някаква теоретична или математическа форма поради неточността на измерванията, пренебрегването на триенето и т.н.

Галилей допринася и за отхвърлянето на сляпото приемане на авторитети (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в областта на науката и за разграничаването на науката от философията и от религията.

Астрономия – Галилео Галилей публикува първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 г. в краткия трактат „Sidereus Nuncius“. През януари същата година той открива четирите големи спътника на Юпитер – Йо, Европа, Калисто и Ганимед. Той забелязва, че спътниците се появяват и изчезват периодично, което обяснява с тяхното движение около Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита около планетата. Наблюдението, че около една планета се въртят по-малки планети, поставя под въпрос геоцентричната система, според която всички астрономически обекти се движат около Земята.

Галилей открива и цикличния характер на вида на Венера, наподобяващ лунните фази. Според хелиоцентричната система, предложена от Коперник, би трябвало да се наблюдават всички фази, тъй като движението на Венера около Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е между Земята и Слънцето. Според геоцентричния модел пълна фаза не би трябвало да се наблюдава, тъй като Венера винаги остава между Слънцето и Земята. Наблюденията на Галилей подкрепят хелиоцентричната система. Галилей е един от първите европейци, наблюдавали слънчевите петна.

Галилей е и първият, публикувал сведения за планини и кратери по повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея. На базата на тези наблюдения той дори прави оценки за височината на планините. Това го довежда до заключението, че Луната е „груба и неравна, точно като повърхността на самата Земя“, а не идеалната сфера от теориите на Аристотел.

Наблюденията на Галилей показват също, че Млечният път, смятан преди това за мъглявина, представлява множество звезди, струпани толкова гъсто, че приличат на облаци, гледани от Земята. Той открива и множество други звезди, твърде отдалечени, за да бъдат наблюдавани с просто око. През 1612 г. Галилей наблюдава Нептун, но не разбира, че това е планета, и не му обръща особено внимание.

Физика – Теоретичните и експерименталните изследвания на Галилей върху движението на телата заедно с работите на Йоханес Кеплер и Рене Декарт поставят основите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон. Галилей е сред първите европейски учени, извършващи обстойни експерименти и стремящи се към математическо изразяване на природните закони. Галилей прави опити с топки, търкалящи се по наклонена равнина, с което демонстрира, че ускорението не зависи от масата и с това оборва широко приетата по онова време теория на Аристотел. Освен че отхвърля теорията на Аристотел, според която по-тежките тела трябва да падат по-бързо, Галилей установява и математическата зависимост на ускорението при свободно падане – изминатото разстояние, започвайки от състояние на покой, е пропорционално на квадрата на изминалото време. Галилео Галилей се противопоставя и на друга теория на Аристотел – че движещите се тела се забавят и спират, ако върху тях не действа някаква сила. Той формулира по-прецизно теорията на Ибн ал-Хайтам, поддържана по-късно и от Жан Буридан, според която при липса на триене тяло, движещо се по хоризонтална повърхност, би запазило скоростта и посоката на движението си.. Принципът за запазването на скоростта става един от трите закона за движение на Нютоновата механика. Галилей забелязва също, че ходовете на махало винаги изискват едно и също време независимо от неговата амплитуда. Галилей смята, че периодът на махалото е постоянен, макар че всъщност това е само приближение за относително малки амплитуди. Въпреки това приближението е достатъчно точно, за да се използва за регулиране на часовник. Галилей прави опит да обясни и причините за приливите, като теорията му трябва да послужи за аргумент в полза на движението на Земята, но теорията му е отхвърлена. Обаче още по негово време Кеплер и други учени, основавайки се на емпиричните данни, свързват приливите с Луната. Съвременната физическа теория на приливите е окончателно изградена по-късно от Исак Нютон. Други приноси на Галилей във физиката са свързването на височината на звука с честотата и формулирането на принципа, че физичните закони са еднакви във всяка система, движеща се с постоянна скорост по права линия, независимо от нейната скорост и посока.

Техника – Освен изследванията си в областта на физиката и астрономията Галилей има принос и към развитието на техниката. През 1595–1598 г. той прави подобрен вариант на „геометричен и военен компас“, предназначен за артилеристи и геодезисти. Уредът дава възможност за по-сигурно и точно позициониране на оръдията и за изчисляване на заряда от барут за гюллета с различен размер и материал. Инструментът може да се използва и за построяване на произволен правилен многоъгълник, за изчисляване на лицата на многоъгълници и кръгови сектори и много други. Въпреки широко разпространеното мнение Галилео Галилей не е откривателят на телескопа. Първите телескопи са направени в Холандия през 1608 г. Използвайки откъслечни схеми на първите устройства, Галилей прави свой собствен телескоп с осемкратно увеличение, който демонстрира във Венеция на 25 август 1609 г. Смята се също, че той първи използва телескопа за астрономически наблюдения. През 1610 г. използва телескоп като съставен микроскоп, а в края на живота си прави някои подобрения в устройството на микроскопа. През последната година от живота си вече слепият Галилей работи върху механизма на часовник с махало, но първият действащ прототип е създаден от Христиан Хюйгенс през 50-те години. Галилей оставя и многобройни скици на различни неосъществени изобретения.

Математика – Макар че Галилей е сред първите, приложили системно математиката в експерименталната физика, неговите математически методи са обичайните за епохата. Той използва най-вече теорията за пропорциите на Евдокс от Книд, както е описана в петата книга на „Елементи“ на Евклид. Тази теория става известна в Западна Европа едва един век по-рано благодарение на превода на Николо Тарталия. Към края на живота на Галилей тя е заменена от алгебричните методи на Рене Декарт, с които той, изглежда, не се запознава. Галилео Галилей е автор и на една оригинална идея в математиката – парадокса на Галилей, който показва, че има толкова точни квадрати, колкото са целите числа, като в същото време повечето цели числа не са точни квадрати. Заключението на Галилей е, че понятията за по-малко, равно и по-голямо могат да се прилагат само за крайни множества и нямат смисъл за безкрайните


Чарлз Бабидж (1791-1871), британски математик, философ и изобретател, създал сметачна машина — истински предшественик на компютъра, но тази машина не се появява на бял свят, а остава като проект. Тази машина била наречена Аналитична машина.

Бабидж  е роден на 13 август 1791 година  в Лондон в семейството на банкера. Поради влошено здраве той до 11-годишен учил у дома. След това бил записан в едно от най-добрите частни училища на Англия, където  веднага бил впечатлен от богатата библиотека. Там имало прекрасни книги по математика. Към тази наука той се отнасял с трепет през целия си живот. Бабидж се увличал също така и от изобретателство. Например, попадайки на операта “Дон Жуан”, адски му доскучало и само след минути напуснал залата, за  да погледне как е устроен механизмът на сцената.

В началото на 19 век Бабидж формулира основните принципи, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на изчислителна машина от принципно нов тип. В машината трябва да има “склад” за съхраняване на цифрова информация /в съвременните компютри това е запомнящото устройство.В машината трябва да има устройство, осъществяващо операции над числа, извлечени от “склада”. Бабидж наричал това устройство “мелница” / в съвременните компютри това е аритметическото устройство/. В машината трябва да има устройство за управление на последователността на изпълнение на операциите, предаването на числа от “склада” към “мелницата” и обратно, т.е. устройство за управление. В машината трябва да има устройство за въвеждане на изходни данни и показване на резултати, т.е. устройство за вход-изход. Тези изходни принципи, формулирани преди повече от 150 години, изцяло са реализирани в съвременните електронно-изчислителни машини, но за 19-ти век те се оказват преждевременни. Бабидж  прави опит да създаде машина от такъв тип на основата на механическия аритмометър, но нейната конструкция се оказала много скъпа, и работата по изработката на действаща машина така и не успяла да приключи.

От 1834 година и до края на живота си Бабидж  работил над проекта за аналитична машина, без да се опитва да я построи. Чак през 1906 година неговият син изработил демонстрационни модели на някои части на машината. Ако такава аналитична машина би била завършена , то , по оценката на Бабидж, за събиране и изваждане ще са необходими 2 секунди , а за умножение и деление – 1 минута.

В епохата, когато параходите и паровозите все още се считали за многообещаваща новина, Чарлз Бабидж решил да избави хората от тормоза на рутинните изчисления.

През 1834 година конструкторът за първи път в света замислил създаването на механично устройство, способно не просто да сумира, но и да управлява хода на собствената си работа, в зависимости от заложена програма и резултатите от междинните изчисления!

Прародителят на IBM бил наречен “Аналитична машина”. Бабидж измислил всички основни части, които сега съставят компютъра: памет за съхраняване на числата, аритметическо устройство, механизъм, управляващ последователността на операциите, устройства за вход и изход на данните. Преди него никой дори  не бил опитал да създаде истински универсален изчислител.

Последователността на изчисленията в машината на Бабидж се определяла от перфокарти с програма. А първият в света програмист станала лейди Ада Лъвлейс. Дъщеря на Джордж Байрон – тя проявявала несравнимо по-голям интерес към математиката, отколкото към поезията.Ада била позната с много учени от онова време, те често  й гостували у дома, а  тя била активен участник в научните спорове.

Бабидж “заразил” Ада с идеята за създаване на програмируема изчислителна машина, и тя съставила няколко програми за нея. Те така и не могли да бъдат използвани, но затова пък лейди Лавлейс  разработила всички основни принципи на програмирането, използвани и до днес. На нейно име даже бил наречен един от компютърните езици – ‘АДА’. Бабидж бил готов и на най-екзотичните авантюри, за да намери средства за построяване на “Аналитичната машина”.   Чак след смъртта на Бабидж неговият син Хенри  успял да построи по чертежите на баща си централния възел на “Аналитичната машина” – аритметическото устройство, което през 1888 година изчислявало произведението на числото “пи” с естествените числа от 1 до 32 с точност до 29 знака! Машината на Бабидж се оказала работоспособна, но Чарлз така и не видял това.


част 1част 2 / част 3

Сподели