0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласа, средна оценка: 0,00 от максимална 5)
Трябва да сте регистрирани за да оцените
Loading...

Хартия

Хартията е много тънък, плосък материал, лист, използван за писане, рисуване, печатане, пакетиране, почистване. Получен е чрез пресоването на влажни растителни влакна, съдържащи целулоза, които впоследствие изсъхват и остават слепени без допълнително свързващо средство, благодарение до голяма степен на водородни връзки и донякъде на това, че са преплетени. За добиването на целулозата най-често използваният материал е дървесна маса от подходящи дървесни видове – с мека дървесина като например смърч, ела, бор, но могат да се използват и други растителни влакна – от памук, лен, коноп и ориз. За производството на хартия се използват видовете дървесина от култивирани гори, които са по-точно отпадъчен дървен материал и трудно могат да бъдат употребени за друга цел. Така тази непотребна част от дървения материал се явява суровина за хартиената промишленост. Втората, важна суровина за производството на хартия е рециклиран или вторичен влакнест материал, който е получен от отпадъчна хартия и използван картон.

Хартията и процесът на производство от целулоза е открит в Китай в началото на 2-ри век по време но династията Хан от възрастния евнух Цаи Лун, макар че по-ранни археологически фрагменти от хартия са откривани от около 2 в.пр.н.е.

Процес на изработка:

Хартията се прави от дървесина. Дървесината се измива първо във фабриките за хартия, отделят се кората и другите ненужни елементи. После се нарязва на малки парчета, които се пресоват в големи машини, така че да се разделят на влакна. Тези влакна след това се замесват в тесто. Излишната вода от това тесто се прецежда през сито. Така изцеденото тесто минава после и през цилиндри с кечета и по този начин се отнема още вода. И след тези процедури повече от половината от състава на тестото пак е вода. За да се слепят влакната, е нужно и тази вода да бъде отстранена. Затова следващият етап е изсушаване. За тази цел тестото преминава през огромни цилиндри, затоплени с пара. Така от една страна се отстранява излишната вода, а от друга се наглася дебелината на хартията. След тази процедура хартията е вече готова. След това в зависимост от начина на нейното използване може да бъде навита на руло или нарязана на големи парчета. Накрая отива в печатниците по предназначение.

Преди изобретението на хартията хората използват най-различни материали – кожи, папирус, бамбук.

Най-старите познати археологически фрагменти, които представляват непосредствен предшественик на съвременните хартия са от 2-ри в.пр.н.е. от Китай. Производството на хартия се смята за едно от четирите велики изобретения на Китай. През 105 г. възрастен евнух на име Цай Лун, който служи в двора на династията Хан, изобретява хартията като използва износена рибарска мрежа, кора от черница, влакна от лико и парцали. Тези суровини са евтини и се намират в изобилие. Той ги смесва с вода, прави каша, която после суши и пресова. Според легендата, той наблюдава как птиците правят гнезда и взима идеята оттам. Лун представя изобретението си в двора и то много се харесва. Производството се пази в дълбока тайна дълго време.

Евтините материали позволяват производството на голямо количество хартия. Широката ѝ употреба започва през III век, a през VI век китайците изобретяват тоалетната хартия. По време на династия Тан (618 – 907 г.) хартията се използва за създаване на торбички. По време на династия Сун (960 – 1279 г.) китайците започват да правят хартиени печатни пари. За производството на хартия са използвали лико от липа, дървесна кора, влакна от тропически растения, слама.

Технологията на производство на хартия напуска Китай и преминавайки през ислямския свят достига до пределите на средновековна Европа през 13 век. Тук а изградени и първите фабрики за хартия, задвижвани с вода. Първата машина за производство на непрекъсната хартия е изобретена и патентована от Никола Луи Робер през 1798 г. През 19-ти век, промишлено производство значително намалява разноските като позволява по-високо и евтино производство на хартия. Така обменът на информация написан на хартия допринася за значими културни промени. През 1844 г. независимо един от друг канадския изобретател Чарлз Фенърти и немския Ф.Г. Келер откриват възможност запроизводство на хартия от дървесни влакна.

Сподели