0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласа, средна оценка: 0,00 от максимална 5)
Трябва да сте регистрирани за да оцените
Loading...

Ню Йорк

Ню Йорк  е американски метрополис, разположен в щата Ню Йорк. С площ близо 1 215 km², той е един от най-големите градове в света и осмият по гъстота на населението от 8 мил. души.

Метрополисът се намира в центъра на един от най-гъсто населените градски агломерации в света – Голям Ню Йорк. Като силно глобален град Ню Йорк, упражнява значително влияние върху търговията, финансите, медиите, изкуството, модата, научните изследвания, технологиите, образованието и забавлението. Дом на главната квартира на ООН, градът е важен център на международната дипломация  и е описан като културната и финансова столица на света.

Разположен на едно от най-големите естествени пристанища, Ню Йорк се състои от пет района, всеки от който е окръг на щата Ню Йорк. Районите Бруклин, Бронкс, Манхатън, Куинс и Статън Айлънд са консолидирани в един и същ град през 1898 г. В Ню Йорк се говорят 800 различни езика, което го прави едно от най-лингвистично разнообразните места в света.Преброяването на населението в САЩ от 2013 г. потвърждава, че метрополният регион е най-голямата метрополна статистическа зона, наброяваща окло 19 900 000 души, а също така и част от най-гъсто населената Комбинирана статистическа зона в страната – около 23 400 000 души.

« 1 на 2 »

Корените на Ню Йорк започват от неговото основаване през 1624 г. като търговски пункт на колонисти от нидерландската република. През 1626 г. е кръстен Нов Амстердам. Градът и околностите му попадат под английски контрол през 1664 г. и е преименуван Ню Йорк, след като кралят на Англия Чарлз II предоставя земите на брат си, херцога на Йорк. Ню Йорк е столица на Съединените щати от 1785 до 1790 г. Той е бил най-големият град в страната от 1790 г. Статуята на свободата поздравява милиони имигранти, когато те пристигат в Америка с кораб в края на XIX и началото на XX век. Тя е световно признат символ на Съединените щати и тяхната демокрация.

Много места и забележителности от Ню Йорк са предварително известни на около 55-те милиона посетители, пристигащи годишно. Няколко източника класират метрополиса като най-фотографирания град в света. Площад Таймс Скуеър, наричан „Кръстопътят на света“, е ярко осветеният център на района на Бродуейските театри, едно от най-натоварените пешеходни кръстовища, и център на развлекателната индустрия в света. Имената на много от мостовете, небостъргачите и парковете на Ню Йорк са световноизвестни. Финансовият район на града, около Уол Стрийт в Долен Манхатън, е водещият световен финансов център и дом на Нюйоркската фондова борса, която е най-голямата борса в света по общата пазарна капитализация на представените на нея компании. Пазарът на недвижими имоти в Манхатън, е сред най-скъпите. Китайският квартал Чайнатаун в Манхатън има най-високата концентрация на китайци в Западното полукълбо, заедно с още няколко китайски квартали в различни точки на метрополиса. С денонощен режим на работа, Нюйоркското метро е една от най-обширните метро системи, с 468 станции в експлоатация. Многобройни колежи и университети са разположени в Ню Йорк, включително Колумбийският, Нюйоркският, и Рокфелеровият университети, класирани сред първите 35 в света.

В предколониалния период площта на днешен Ню Йорк е била населявана от различни групи на местното население алгонкини, включително лийнъпи и тяхната родина, известна като Lenapehoking, чиято територия обхващала бъдещите Стейтън Айлънд, западната част на Лонг Айлънд (земята, която по-късно ще се превърне в Бруклин и Куинс), Манхатън и долната долина на Хъдсън, включително и Бронкс.

През 1524 г. Джовани да Верацано, флорентински изследовател в служба на френската корона, става първият европеец, достигнал мястото на днешния град Ню Йорк, като акостира своя кораб La Dauphine на нюйоркското пристанище. Той обявява територията за владение на Франция и я нарича Нувел Ангулем, по името на френския град Ангулем.

В испанска експедиция, водена от капитан Естеван Гомес, португалци, плаващи под короната на император Карл V, пристигнат в пристанището на Ню Йорк януари 1525 г. Техният плавателен съд каравела „La Anunciada“, която е специално построената за морски проучвания, картографира устието на река Хъдсън, нарича от португалците Рио де Сан Антонио. Тежък лед ги спира от по-нататъшно проучване, и те се завръщат в Испания през август. Първата научна картата на света, показваща целия източен бряг на Северна Америка, известна като Падрон Реал от 1527 г., е била изготвена от експедиция на Гомес, а североизтока е именуван Тиера де Естебан Гомес в чест на капитана.

През 1609 г. английският изследовател Хенри Хъдсън преоткрива региона с кораба си Половин луна (на нидерландски: Halve Maen), когато плава в търсене на северозападен морски път до Ориента за своя работодател нидерландската източноиндийска компания. Хъдсън продължава да плава нагоре по това, което той самия нарича Северна река, позната също и като Mauritis River, а днес известна с името си Хъдсън, до мястото на днешната столица на щата Ню Йорк Олбани, с убеждението, че реката може да представлява океански пролив. Когато реката се стеснява и става невъзможна за плаване, той осъзнава, че водите не водят към по-голям басейн и връща кораба обратно надолу по реката. Хъдсън прави десетдневно проучване на района и предявява правото на своя работодател върху него. През 1614 г. зоната между Кейп Код и залива на Делауеър е обявена за територия на Нидерландия и наречена Nieuw-Nederland (Нова Нидерландия).

Първият не-кореняк американец, обитавал мястото, което в крайна сметка ще се превърне в Ню Йорк, бил доминиканският търговец Хуан Родригес (транслитериран на холандски както Jan Rodrigues). Роден в Санто Доминго с португалски и африкански произход, той пристигна в Манхатън през зимата на 1613 – 1614 г. като представител на холандците, ловуващ за животински кожи, които разменя с местното население. Булевард Бродуей в участъка от 159-та до 218-ма улица е кръстен Juan Rodriguez Way в негова чест.

Европейското заселване в района започва с основаването през 1614 г. на нидерландска колония за търговия с кожи в южната част на Манхатън, която по-късно е наречена Нови Амстердам. През 1626 г. управителят на Нова Нидерландия Петер Минуит закупува остров Манхатън от племето ленапи за 60 гулдена (равни на около 1000 американски долара от 2006 г.). Според отхвърлена днес легенда, Манхатън е закупен срещу стъклени мъниста на стойност 24 долара.

През 1664 година Нови Амстердам е завладян от Англия и получава сегашното си име в чест на херцога на Йорк, бъдещият крал Джеймс II. Въпреки че Втората англо-нидерландска война завършва година по-късно с успех за нидерландците, те оставят Нови Амстердам на Англия в замяна на стратегически важния остров Рьон в Малайския архипелаг. По същото време междуособни войни и епидемиите, пренесени от европейците, силно намаляват броя на живеещите в района ленапи. Към 1700 г. от тях са останали едва около 200 души. През 1702 г. градът губи 10% от жителите си при вълна от жълта треска, като до края на века там протичат поне седем тежки епидемии на тази болест.

По време на британското управление значението на Ню Йорк като търговско пристанище постоянно нараства. През 1735 г. в града се провежда съдебно дело срещу Джон Питър Зенгър, ключово за установяването на свободата на печата в британска Северна Америка. През 1754 г. с харта на крал Джордж II е основан Кингс Колидж, днес Колумбийски университет.Ню Йорк е и сред средищата на политическите вълнения в британските колонии, предшествали Американската революция, като от средата на 1760-те години организацията Синове на свободата влиза в непрекъснати сблъсъци с местния британски гарнизон.

След американската революция Ню Йорк служи за столица за кратко. През следващия 19-ти век градът се разширява значително след вълни от имигранти. Тогава е планирана и правоъгълната мрежа от улици и авенюта, а през 50-те години на века се заражда идеята за първия по рода си на континента Сентрал Парк, който става един от символите на града. От 1886 г. милионите търсещи нов живот са посрещани и от Статуята на свободата. До началото на 20 век постепенно управите на общината Ню Йорк се обединяват с части от съседните Уестчестър (Бронкс), Кингс (Бруклин), Куинс и Ричмънд (Стейтън Айлънд). През 1883 е завършен Бруклинският мост, свързващ Манхатън с тогава самостоятелния град Бруклин.

През първата четвърт на 20 век Ню Йорк се превръща в световен търговски и индустриален център и задминава Лондон по население. След Голямата депресия в Ню Йорк са построени едни от най-високите небостъргачи в света като Емпайър Стейт Билдинг, които и досега са архитектурни шедьоври. От 1951 г. Ню Йорк е и седалище на Организацията на обединените нации. 1960-те и 1970-те години са тежък период, в който градът губи финансовата си стабилност и става център на ширеща се престъпност. През 1980-те, Уолстрийт се възражда и градът отново печели водеща позиция в световната икономика. 1990-те водят до бум на пришълци не само от света, но и от други части на САЩ. Цените на недвижимото имущество скачат неимоверно, престъпността е овладяна и градът става един от най-безопасните сред големите градове в САЩ. На 11 септември 2001 г., градът става жертва на терористичен акт, при който близо 3 000 души загиват при ударите над Световния търговски център. Настоящето десетилетие очаква нова вълна на строителство, която ще промени облика на Ню Йорк начело с Фрийдъм Тауър, която ще заеме мястото на разрушените кули близнаци.

Сподели