0 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 50 votes, average: 0,00 out of 5 (0 гласа, средна оценка: 0,00 от максимална 5)
Трябва да сте регистрирани за да оцените
Loading...

Шанхай

model_blog

Шанхай е най-големият град в Китай и един от четирите градове-провинции, подчинени пряко на централното правителство. Разположен е в източната част на страната, при вливането на река Яндзъ в Източнокитайско море. Населението му в края на 2009 година е около 19 210 000 души.

В миналото известен главно с риболова и текстилната си промишленост, значението на Шанхай нараства през 19 век, благодарение на благоприятното разположение на неговото пристанище и обстоятелството, че Нанкинският договор от 1842 година го определя като един от градовете, отворени за международната търговия.Градът бързо се превръща в процъфтяващ център на презокеанската търговия и през 30-те години вече е многонационално финансово и бизнес средище.Либерализацията на китайската икономика след 1990 година предизвиква нов тласък в развитието на града и през 2005 година Шанхай се превръща в най-голямото товарно пристанище в света.

« 1 на 2 »

Шанхай е и популярна туристическа дестинация, известна както с исторически забележителности, като кварталите Уайтан и Чънхуан Мяо, така и с модерния и разрастващ се район Пудун. Символът на града е кулата „Перлата на изтока“. Днес градът е най-големият център на търговията и финансите в Китай и е определян като „витрината“ на най-бързо развиващата се голяма икономика в света.

Шанхай има една от най-добрите образователни системи в Китай. Градът е първият в страната, който въвежда 9-годишно задължително образование. Според преброяване на населението от 2010 г. 22% от общото население на града са завършили колеж, което е двойно повече спрямо 2000 г., докато 21,0% са със средно образование, 36,5% – с основно образование и 1,35% – с начално образование. 2,74% от населението над 15 годишна възраст са неграмотни.

В Шанхай има повече от 930 детски градини, 1 200 основни и 850 средни училища. Над 760 хил. ученици в средни училища и 871 хил. ученици в основни училища се обучават от съответно 76 и 64 хил. преподавателя.

Шанхай е значим център на висшето образование в Китай с над 30 университета и колежи. Голяма част от най-престижните университети в страната се намират в Шанхай, като например Университетът Фудан, Университетът Джиао Тонг, Университетът Тонгджи, Източнокитайски нормален университет, Шанхайски университет, Шанхайски университет по международни отношения и Шанхайски университет по финанси и икономика.

Според проучване държавните училища в Шанхай се славят с най-доброто качество на образование в световен мащаб.

Шанхай е разположен в делтата на река Яндзъ на източния бряг на Китай, приблизително по средата между Пекин и Хонконг. Територията на общината включва полуострова между река Яндзъ и залива Ханджоу, третият по големина китайски остров Чунмин и няколко по-малки острова. Тя граничи с провинция Дзянсу на север и на запад, с провинция Джъдзян на юг и с Източнокитайско море на изток. Централната част на града се пресича от река Хуанпу, приток на Яндзъ. Тя отделя историческият център Пуси на западния бряг от съвременния център Пудун, включващ и централния финансов район Лудзядзуей, на източния бряг. Градът е пресечен и от много други реки, канали и езера.

Разположен в речната делта, по-голямата част от територията на града, с изключение на няколко хълма в югозападния край, е равнинна със средна надморска височина около 4 m.Най-високата точка е възвишение на остров Дадзиншан с надморска височина 103 m.

Климатът в Шанхай е влажен субтропичен (Cfa по Кьопен) с четири добре обособени сезона. През зимата студени северни ветрове от Сибир могат да доведат до отрицателни минимални температури, но обикновено снеговалежи има само през 1-2 дни в годината. Лятото е горещо и влажно с периодични порои и бури. През лятото и началото на есента са възможни и тайфуни. Най-приятните сезони са пролетта, въпреки променливото и често дъждовно време, и есента, когато времето обикновено е слънчево и сухо.

Средната температура през януари е 4,2°C, през юли – 27,9°C, а средната годишна температура е 16,1°C. Средният брой на слънчевите часове в годината е 1878, най-високата регистрирана температура е 40,2°C, а най-ниската – -12,1°C.Средният брой на дъждовните дни е 112 годишно, като най-влажният месец е юни. По време на годината, през града може да преминат няколко тайфуна, но през последните години те не причинява сериозни щети, макап и да е имало случаи на временно затваряне на летищата и незначителни щети за градската икономика.

Преди да стане град, Шанхай е част от уезда (окръг) Сундзян, под управлението на префектура Суджоу. От времето на Сун, Шанхай постепенно придобива значение на важно морско пристанище и надраства административния си статут (днес Сундзян е само един от районите на Шанхай).

През 15 век (времето на експедициите на Джън Хъ) основното морско пристанище в устието на река Яндзъ е Люцзяган, намиращо се на около 35 km нагоре от Шанхай по течението на реката, в днешната провинция Дзянсу. Впоследствие обаче то губи своето значение поради затлачване със речни наноси.

През 1553 г. изграждането на крепостна стена отбелязва разрастването на Шанхай като град. Около 1600 г. йезуитът Матео Ричи вече го споменава като важно място. Въпреки това, до 19 век Шанхай все още не е сред най-значимите градове на страната и за разлика от други населени места в Китай, в него има сравнително малко исторически забележителности.

През 19 век обаче, ролята на Шанхай се променя драстично, тъй като стратегическото място при устието на река Яндзъ го прави идеалното място за търговия със Запада.

По време на Първата опиумна война през първата половина на същия век, за известно време Шанхай е под контрола на британските войски. Войната завършва през 1842 г. с подписването на Нанкинския договор, според които редица договорни пристанища, включително Шанхай, се отварят за външна търговия. Според допълнителния протокол на договора от 1843 г. и китайско-американското споразумение от Ванся (1844 г.), западните сили получават екстериториални права, които са официално отменени едва през 1943 г. (тъй като ефектът им губи сила към края на 1930-те години).

В хода на Тайпинското въстание от 1853 г., Шанхай е превзет от триада, наречена „Общество на малките мечове“, отделила се от бунтовниците. По време на боевете, дървеният квартал на Шанхай е разрушен, но чуждестранното селище не е засегнато, и китайците се стремат да стигнат до него в търсене на убежище. Дотогава на тях е било забранено да се заселват в това селище, но ограничението е премахнато през 1854 г., след което цената на земята там се увеличава значително.

През 1854 г. също така се провежда първото ежегодно заседание на Шанхайския градски съвет, в чиито задачи влиза управлението на чуждестранните концесии. През 1863 г. селищата на Великобритания и САЩ, разположени на западния бряг на Хуанпу, съответно по южната и северната страна на река Суджоу, се обединяват под формата на Шанхайското международно селище. Франция не участва в съвета, съхранявайки независимия статут на френската концесия в Шанхай, която е разположена западно от международното селище.

Китайско-японската война от 1894-1895 г. за контрол над Корея завършва с подписването на договора от Шимоносеки, според който Япония се присъединява към списъка на чуждестранните държави в Шанхай. Японците построяват първите фабрики в града – пример, последван скоро и от другите страни, което поставя началото на шанхайската промишленост.

До началото на 20 век Шанхай става най-важният град в Китай. Тогава Шанхай е център на популярната култура, на споровете на интелигенцията и на политическите интриги от ерата на Република Китай. Шанхай в даден момент дори се превръща в третия най-голям финансов център в света, след Ню Йорк и Лондон, и най-натовареният търговски град от Далечния изток. След идването на комунизма през 1949 г., Шанхай страда от тежките данъци на централната власт и от края на навлизането на чужди капитали, докато много от „буржоазните“ елементи в града са премахнати. След връщането на пазарната икономика в политиката на Партията спрямо Шанхай през 1992 г., градът успява отново да задмине бързо развиващи се градове като Шънджън и Гуанджоу. Днес той се смята и за един от моторите на китайската икономика и финанси. Шанхай има и своите проблеми като голямата имиграция и социалното неравенство между бедни и богати. Въпреки предизвикателствата, обаче, многото небостъргачи и модерния начин на живот в града често символизират ускореното икономическо развитие на Китай като цяло.

Шанхай е финансовият и търгоски център на Китай. [[Политиката на реформи в града започва през 1992 г. – с десетилетие по-късно, отколкото в южните провинции. Дотогова голяма част от доходите на града отива безвъзвратно в Пекин. Дори след намаляването на данъчното бреме през 1992 г., данъчните постъпления от Шанхай съставят 20-25 % от постъпленията на цял Китай (до 1990-те тази цифра е около 70 %). В днешно време Шанхай е най-големият и развит град на континентален Китай.

През 2005 г. градът става най-голямото в света пристанище по обем на товароборота (443 млн. тона товари).

В началото на 21 век между Шанхай и Хонконг започва остра борба за правото да се нарекат икономически център на страната. През 2003 г. БВП на човек от населението в Шанхай е 46 586 юана (около 5 620 американски долара), което го поставя на 13-то място в списъка от 659 града на Китай. Сред предимствата на Хонконг са по-добре развитата правна система и по-големият опит в банковите дела и сферата на услугите. Шанхай има силни връзки с централното правителство и други райони на континентален Китай]], както и по-мощна производствена и технологична база. След ппредаването на Хонконг на Китай през 1997 г., ролята на Шанхай във финансовата и банковата сфера, както и в качеството му на място за разполагане на главните офиси на редица компании, се засилва, повдигайки въпроса за образуването на адекватна и съвременна работна сила. От 1992 г. икономиката на Шанхай расте ежегодно с повече от 10 %. През 2005 г. номиналният БВП на града нараства с 11,1 % и е 912,5 млрд. юана (114 млрд. американски долара).[14]

През 1990 г. в Шанхай е създадена Шанхайската фондова борса, първата на територията на континентален Китай. След реформите в сектора през 2005 г. капитализацията на борсовите акции силно нараства.

Както и много други региони на Китай, Шанхай преживява строителен бум. Съвременната архитектура на града се отличава с уникален стил, – в частност, горните етажи на високите здания, заети от ресторанти, които по форма напомнят летящи чинини.

По-голямата част от строящите се в днешно време в Шанхай здания са високи жилищни постройки, различаващи се по височина, цвят и дизайн. Организациите, отговарящи за планироването на развитието на града, обръщат все по-голямо внимание на създаването на зелени зони и паркове в рамките на жилишните комплекси, с цел подобряване качеството на живот на шанхайците, което напълно съответства на лозунга на световното изложениеЕкспо 2010 Шанхай: „По-добър град – по-добър живот“.

На 30 юни 2009 г. в района Минхан пада строяща се 13-етажна сграда, която обаче не се разрушава при падането си. Това уникално явление така и не получава еднозначно обяснение от експертите. Като версии се посочват – размиване на почвата, грешки в проектирането или строителството на подземен гараж по погрешни стандарти. В резултат на това загива един човек – 28-годишен строителен работник от провинция Анхуей, който не е имал време да се измъкне от сградата, в която е влязъл за инструменти.

Истолически, в Шанхай има доста голямо западно влияние, и в днешно време градът отново поема ролята на главен център на Китай при общуването му със Запада. Един от примерите за това е откриването на информационния център за обмен на медицински знания между западни и китайски институции за здравеопазване „Pac-Med Medical Exchange“. В района Пудун са разположени домове и улици, доста приличащи на деловите и жилищни райони на съвременните американски и западноевропейски градове. Издигнати са редица големи международни търговски и хотелски зони. Въпреки високата гъстота на населението и големия брой посетители, Шанхай е известен с ниските си нива на престъпност спрямо чужденците.

Сподели